Мисля, че колегата krasias най-правилно ги обяснява нещата.
Всеки двигател, без значения от какъв тип е, дори двигателя с вътрешно горене при първоначален пуск, когато роторът е в покой и следва да се приведе във въртеливо движение, ще изразходва по-голям пусков ток от обикновено. Та най-малкото ротора е маховик и за да го заредиш с механична енергия /щото в покой тя е равна на нула/ трябва да я получиш от електрическата. ДВГ при старт изразходва най-много гориво!
Ако приемем, че двигателят е еквивалент на трансформатор, то при първоначалния запуск все едно вторичната намотка сме я дали накъсо за кратко - времето на извеждане на ротора от покой. Ако на трансформатора окъсим вторичната то токът в първичната ще нарасне до степен на разрушаване, това ще се случи и ако спрем ротора на двигателя, това се случва и при първоначалния му запуск до момента на развъртането.
Всеки двигател при първоначален запуск подскача заради разликата от механичната енергия в ротора до развъртането му. Колекторния мотор също, и той не е изключение. Тогава токът е най-голям и понеже до развъртането на ротора схемата се явява своеобразно късо съединение, токът е най-голям и не е пропорционален на въртящия момент и работата на мотора, а както каза krasias по-голямата стойност на тока се преобразува в топлина и ако тоя ротор не се развърти по някакви причини, примерно лагерите затегнали, то тази топлина ще изгори статора.
Аз често ползвам електромотори в практиката си и почти винаги използвам при първоначален запуск плавно нарастване на напрежението, щото в противен случай и мотора подскача, и опъва неравномерно ремъка и нещото, което управлява и то подскача.
Сега правя едни плъзгащи електрически врати, умишлено съм направил цикъл в контролера, който прави плавно нарастване на ШИМ-а, който управлява двигателя при смяната на посоката на вратата, в противен случай ще се разруши механиката не след дълго, а така е съвсем плавно и няма разлика в натоварването на механиката при смяната на посоката на вратата.
