Алтернативни енергоизточници > Електромагнитни и импулсни мотори И генератори
Бедини - Фигуера
madsatbg:
С обясненото от dymelsoft съм съгласен до толкова доколкото става въпрос за "бавни" процеси.
Дори и примера с пружината, ако разтегна пружината и я пускам бавно, да тя ще се събере до равновесното си положение, но ако я пусна рязко, то тя ще подмине равновесното си положение и ще се свие малко повече.
Така си представям и домейните, ако ги "развъртаме" с много кратки и мощни импулси, то те стремейки се да си върнат равновесното положение ще индуцират малко повече енергия, отколко са получили за разбалансирането.
Тук следва въпроса колко кратки и колко мощни да са тези импулси....
Е, ако знаех отговора....
Те ще са различни в зависимост от какъв е феромагнитния материал ползван за сърцевина.
Дори въздуха има магнитна проницаемост.
Опитите продължават с променлив успех.
Така аз разбирам работата на генератора на Капанадзе, генераторите на Акула.
п.с. Това донякъде обяснява защо тези генератори "работаят" относително малко време.
PyroVeso:
madsatbg, моля те, продължи мисълта си!
Защо генераторите на Акула и Капанадзе работят относително малко време?
Според мен аналогията с пружината не е много уместна - да, тя се свива повече отколкото е била свита в свободно състояние, но това съвсем не означава, че е взела допълнителна енергия отнякъде... просто свиването и удължаването продължават, докато всичката механична енергия, вкарана в нея при първоначалното разтягане, не се превърне в топлина. А това няма как да стане мигновено... Ако нямаше топлинни загуби, пружината би трябвало да трепти вечно около равновесното си състояние, като всеки път се опъва дотолкова, доколкото ти си я опънал първоначално.
Най-удачното сравнение, което съм срещал досега, са топлинните машини и по-специално климатика, но там знаем какви са проблемите при обратното превръщане на температурната разлика в топлина - ниското КПД.
Или трябва да намерим начин да смучем топлина (нискоорганизирана, разсеяна форма на енергията) от околното пространство и да я превръщаме в електричество (но пък вървим ли от ниска организация към висока - работим срещу ентропията, за което ни трябва допълнителна енергия) или трябва да търсим нещо извън познатите ни енергии (напр. етерни потоци и т.н.), което с относително ниско КПД да превръщаме в електричество. НО ТОГАВА НИ ГРОЗИ ГЛОБАЛНО ПРЕГРЯВАНЕ, защото ВСИЧКАТА добита по този начин СЕ в края на краищата ще се превърне в топлина, която вече не можем да изведем ЛЕСНО от системата...
madsatbg:
--- Цитат на: PyroVeso в Февруари 12, 2017, 11:44:37 am ---madsatbg, моля те, продължи мисълта си!
Защо генераторите на Акула и Капанадзе работят относително малко време?
...
--- Край на цитат ---
"Звъртането" на домейните води до "умора" на материала. Разрушаване или остаряване.
Аз лично правих опити с ферити от телевизори, преди започване опитите мерих "резонансната" честота - порядъка на мегахерци.
След неуспешни опити да повторя установките на Акула, получих само няколко секунди светене, измерих отново "резонансната" честота.
За мое учудване беше променена, в момента нямам спомен в каква посока беше промяната.
Във един от клиповете на Акула, той сам казваше, че установката е била в Германия, работила е известно време и са му я върнали за "ремонт".
krasias:
PyroVeso, не знам откъде ти дойде тази идея че използвайки етерната енергия ще прегреем планетата. Етерната енергия в естествен (изначален) вид е доста студена, е разбира се може лесно да се превръща и в топлина и в студ. Така че овладеем ли тази енергия ще постигнем перфектния баланс, и няма никакво значение с какво КПД ще я преобразуваме защото нямаме никакъв шанс да я изчерпим.
mito_kupona:
Понеже, някой преди мене захапа тази дума „отвъдното“ и затова аз започнах да я използвам нарочно. Под „отвъдното“ разбирайте етер, ефир нулева точка, вакум има и други наименования, а всъщност трябва да се разбира, че това е океана от енергия в, който живеем, който го има и в космоса и навсякъде във вселената, както казва Тесла.
dymelsoft, явно не си разбрал, какво съм написал в този пост и други също не, са разбрали. Какви домени има в медния проводник, къде съм споменал магнитопровод, аз говоря за факта, че съществува обратния импулс, който всъщност е реакция на средата, на океана от енергия, на ефира, етера, вакума, когато се нарушава равновесието на тази среда. Никъде не съм споменал че обратния импулс е с повече енергия от вложената.
ето този мой пост:
Не се наемам да фантазирам върху неща, които никой не знае и не може да докаже по никакъв начин за момента, и да влизам в сферата на електрони , позитрони, кварки и подобни абстракции, които никой не е виждал и няма да види никога, за да ги изследва.
Мен ме интересуват реалните факти и най-вече факта, че такива устройства, които могат да преобразуват енергията от „отвъдното“, ефира, етера, вакума, нулевата точка, съществуват отдавна и това означава, че тази различна енергия влиза в тези устройства по някакъв начин, които устройства я преобразуват в удобен вид за ползване. Буферните елементи между нашия свят и „отвъдното“, са кондензатора и магнитното поле създавано от бобина. Най-простия пример за проявлението на тази енергия от „отвъдното“ е обратния импулс на бобината, ти наливаш енергия 1 единица, а тя ти връща енергия 0,8 единици от вложената, заради загубите и в права и в обратна посока, но ако случая е идеален и нямаше загуби, щеше да върне толкова енергия, колкото е вложена.
Силата, която създава обратния импулс е именно проявление на реакцията на енергията от „отвъдното“.
Но тази енергия на обратния импулс, от „отвъдното“, не може да се използва или улови по никакъв начин, а само с кондензатор, там може да се улови, съхрани и по-късно да се използва в „нашия свят“ и да се върне в „отвъдното“.
Задачата, която имат изобретателите е да накарат тази енергия от „отвъдното“ да потече в нашия свят, да премине през товара и да се върне там, откъдето е дошла, за да възстанови равновесието. Всичко се постига, когато се наруши равновесието на средата, тогава се проявява енергията от „отвъдното“. Том Биърден много добре го е обяснил, и не само той.
Имах в предвид въздушна бобина без сърцевина, а и на прав проводник, като се подаде импулс енергия, пак има обратен импулс, ответна реакция на средата. За мен е важен факта, че този обратен импулс съществува и това е енергия, която може да се използва, не че върнатата енергия ще бъде повече от вложената, а тя трябва така да се насочи, че да не се връща в дипола, който я създава и да го унищожава. По думите на Том Биърден от енергията, която създава един електрически генератор независимо, с, какво ще се задвижва вала му, с вода, с пара и други, се използва една трилионна част, а другата отива за унищожаване на дипола, който създава тази енергия и пак трябва да се върти вала, за да се произваде енергия. Капанадзе и другите, като него, са се научили , как да не унищожават този дипол даващ енергията и да я използват правилно.
Четете внимателно, какво съм написал и не ми приписвайте неща, които не съм казал. Понеже съм невеж не искам да фантазирам, за да обясня физическите процеси, които се случват в тази ситуация при създаването на обратния импулс на субатомно ниво, а и за съвременната наука в тази сфера мъглата е все още много гъста, но аз поне си го признавам.
Пак повтарям, за мен е важно, че тази енергия съществува и може да се използва, а от къде идва, защо идва не ме вълнува. Ние сега знаем да произвеждаме електричество, но определение за електрически ток все още нямаме, всичко е гъста, гъста мъгла.....
Навигация
[0] Списък на темите
Премини на пълна версия