Имам няколко разсъждения относно земната батерия, породени от прочетената от мен информация до сега. Това не са факти... просто споделям насоки за размисъл и търсене на евентуални факти.
Според "Реципрочната система на теорията" на Ларсън всяка една планета е куха. Причината за това е, защото всяка една планета произлиза от фрагмент от взрива на собствената си звезда (Реципрочната система има своя логически издържана версия за звездната еволюция и космогония).
Този звезден фрагмент "излъчва анти-гравитация". Възстановилата се звезда (след поредния си взрив) "излъчва гравитация". Нетния сбор между външните гравитационни и вътрешните анти-гравитационни сили определя в кой орбитален колан ще се намира съответната планета. Това спрямо звездата...
Спрямо планетата, нетния сбор на гравитационните и анти-гравитационните излъчвания определя къде ще възникне почвения слой или "кората" на планетата - черупката на всяка планетарна кухина е там, където гравитационните (привличащите към слънцето) и анти-гравитационните сили (отблъскващи се от слънцето) влизат в някакво равновесие или се напасват по хармоничен начин.
Едно време, докато се запознавах с Реципрочната система, ми се породи мисълта, че може би телуричните потоци в почвата и земната кора са в резултат на взаимодействието между гарвитационните и анти-гравитационните сили, които са противоположни една на друга, като телуричните потоци се пораждат перпендикулярно (90 градуса извън фаза) на тяхното хармонизиране.
С това на ум бях започнал да сърфирам из нета за информация за разноименни магнитни полета, които си взаимодействат, тоест "сглобяват се" едно с друго в почвени условия... Тоест фиксирано лице N и фиксирано лице S, които се привличат, но са захванати, така че да не се приближават едно към друго, и помежду им да има почва, обикновена пръст. Тоест... въртяха ми се разни мисли евентуално за пресъздаване на телуричен вихър? В мислите си виждах цялата работа така, сякаш почвата е някакъв подходящ кондензатор за тези неща, като евентуален преобразовател на магнитните полета в друга тяхна форма, или с други думи, "отразяваща" ги на 90 градуса.
Често мислех за експеримента на Лийдскалнин:
Лийдскалнин казва, че Северният полюс задържа повече железни стружки, излъчвайки магнетизма си в посока на гравитацията, но задържа по-малко железни стружки върху себе си, излъчвайки магнетизма си срещу гравитацията.
Южният полюс обратно - задържа по-малко железни стружки да не паднат, но задържа повече железни стружки върху себе си, когато излъчва магнетизма си обратно на гравитацията.
Просто някои мисли... може би биха били интересни.