Mazeto.NET - форум за свободна енергия
Автомобили, топлинни машини, алтернативни горива => Електромобили => Темата е започната от: x_name41 в Октомври 09, 2016, 10:49:36 pm
-
Може би мястото на темата е във раздела за "идеи на хора с пламнала глава" но въпреки това ще я споделя тук. Идеята е много проста и елементарна, изцяло по класическата физика, в нея няма нищо свръхестественно и нищо непознато, тя засяга единственно електромагнетизма приложен в магнитни системи и вериги... Идеята се състои във използване само на ток "без напрежение" (минимално напрежение) за задвижване на ротора на електродвигател. Електромоторът на "Тесла моторс" примерно се захранва с около 400 волта напрежение, като при 320 киловата тока ще е 800 ампера. Но ако приложим по подходящ начин тези 800 ампера и минимално напрежение от около 0.5-2 волта към статора, то ще получим същия въртящ момент, усилие и т.н. както при 320 квт. но при същественно редуциране на мощноста от захранващия източник...
-
И как точно си го представяш това да стане, че нещо не си го представям. как ще накара тези 800 ампера ток да преминат през намотката ако не ги набутват вътре четиристотинте волта на захранването.
-
значи тук за целта трябва да се подходи подобно като при управлението на генератора на Андрей Слободян. Той там се управлява от микроконтролер и драйвери, като конфигурацията на драйверите от платката много наподобяват система за стъпково управление, именно такова може да бъде управлението на въпросния електродвигател, където на множество електромагнити се подават мощни токови импулси последователно както при стъпково управление, така в зависимост от честотата на превключване ще зависи честотата на въртене и скоростта... това по въпроса с управлението. Намотките ще са нисковолтови за голям ток, ще се използва импулсен инвертор, преобразовател на постояннен ток във свръхниско напрежение и много голям ток. Управлението трябва да е със множество SMD мосфети за ниско напрежение и голям ток паралелно конфигурирани на платка в зависимост от броя на каналите...
-
Аз друго искам да питам...задачка- закачка:
Ако при 400 волта имаме 320 киловата и амперите са 800...то колко трябва да са амперите при 4 волта, за да имаме пак същите 320 киловата?
80000?
Куца ми аритметиката... пусто ЕГН...
И как точно си го представяш това да стане, че нещо не си го представям. как ще накара тези 800 ампера ток да преминат през намотката ако не ги набутват вътре четиристотинте волта на захранването.
Как да стане...освен "почти" късо съединение? Както при нормален електрожен ;D
-
През единичен меден проводник, при постоянно натоварване и без да прегрява, могат да минават максимум 7A за всеки кв.мм. сечение. Т.е. за да минат 800А си трябва проводник със сечение 114 кв.мм. (или 10 проводника по 11-12 кв.). За 80КА изобщо не ми се мисли колко и какви кабели ще трябват! :)
Когато обаче проводникът е навит на бобина и възможностите му за охлаждане са силно ограничени, то максималният ток, който може да преминава продължително време през него, без да прегрее, намалява до 2-3А/кв.мм. Демек, за 800А ще ни трябват повече от 200 кв. сечение. Въобще... и чисто сребро да се сложи, разликата ще е в проценти, не в пъти и порядъци.
-
В момента руснаците /и не само те, още 2-3 държави/ развиват технология за свръхпроводници. При нея през проводник с диаметър колкото един човешки косъм ще минават 100А. Предполагам първоначално ще се прилага за военни цели, но така или иначе, рано или късно ще стигне и до цивилните.
Тогава може да се предположи, колко ще се намали размера на ел. двигателите, трансформатори и т.н. ;)
-
Можеш да постигнеш нещо подобно с правотоков двигател с последователно възбуждане на полюсите,доколкото при него въртящия момент не зависи от напрежението а само от големината на тока на квадрат.Но ако двигателя работи под товар това се отразява на оборотите,които ще развие.Ако го пуснеш без товар ще развие обороти,които ще унищожат механически двигателя.При това за управлението му не ти трябва никаква електроника-той се саморегулира,като скоростта му зависи само от големината на товара!Говоря за естествената му скоростна характеристика,без включване на допълнителни съпротивления.
-
Правотоковите двигатели със серийно свързани възбудител и котва, наистина се използват за машини, имащи нужда от голям въртящ момент.Доколкото знам с такива мотори се движат тролейбуси, трамваи, жп мотриси.С последователно възбуждане са и стартерите на 12 и 24 волта за различните ДВГ.
Според мене за електрокар, или електромобил, използването на напрежение под 24 волта не е изгодно, точно заради неудобството от дебелите, масивни проводници нужни за преминаване на голям ток при по-ниско напрежение.Дори 6 волтовата електроуредба на автомобилите с двг,от близкото минало, вече е отпаднала по същата причина.
Освен тези неудобства, батерията нужна за доставяне на такъв ток трябва да е с огромен капацитет, а това предполага големи размери и тегло.
-
Значи идеята на x_name41 явно е, че понеже силата на магнитното поле зависи от тока а не от напрежението и идеята му е да използва същият ток при ниско напрежение и да получи същата мощност но при много по ниско напрежение. Проблема който пропуска според мен е, че силата на магнитното поле е равна на тока ПО ДЪЛЖИНАТА НА ПРОВОДНИКА
-
но момент сега, вие всъщност твърдите, че даже технологията на "Тесла моторс" при производство на електродвигатели е неизгодна, поради това, че се използват "прекалено дебели и масивни проводници и свързаното с тях неудобство" (все пак се касае за токове от порядъка на 800 ампера) въпреки напрежението от около 400 волта, което логично според вас създава още по голямо неудобство поради необходимостта от навиването на няколко такива намотки и натикването и побирането им в съответните места във конструкцията на електродвигателя. Дали ще е ниско или средно напрежението неудобството е налице и в двата случая, между прочем при ниско напрежение вместо намотки вероятно по добре би било изпълнението с множество широки и тънки медни ленти конфигурирани върху платка или друга основа, обхващащи ротора.
-
Значи идеята на x_name41 явно е, че понеже силата на магнитното поле зависи от тока а не от напрежението и идеята му е да използва същият ток при ниско напрежение и да получи същата мощност но при много по ниско напрежение. Проблема който пропуска според мен е, че силата на магнитното поле е равна на тока ПО ДЪЛЖИНАТА НА ПРОВОДНИКА
точно така Радико, забележката е уместна, благодаря
-
Значи идеята на x_name41 явно е, че понеже силата на магнитното поле зависи от тока а не от напрежението и идеята му е да използва същият ток при ниско напрежение и да получи същата мощност но при много по ниско напрежение. Проблема който пропуска според мен е, че силата на магнитното поле е равна на тока ПО ДЪЛЖИНАТА НА ПРОВОДНИКА
Радико, правилно си формулирал идеята, защото автора й не може, както си и прав за удебеленото написано от теб. Толкова алогично ми звучи идеята, че чак ми прилича на една друга такава на същия мислител, да се захранят светодиоди не с прав ток, а с импулси с нисък коефициент на запълване и като се излъжело окото, което щяло да вижда само светенето от тесния импулс, а нямало да вижда тъмното от паузата му, ще му се струвало, че е постоянно светло.
Както и да е, изгарям от нетърпение да разбера как нямало никакво значение напрежението за мощността на двигателя, а само тока. :D Очаквам и следващия патент да се изобрети трансформатор с нищожно входно напрежение и огромен ток, и той да е по ефективен от обратната комбинация. ;D
Аз за сега, като най-ефективни и с най-малки размери по отношение на мощността познавам единствено BLCD трифазните мотори, които и работят на висока честота с инвертор, оттам по-малко проводник, и са с неодимови магнити /безенергийно възбуждане/. По-добро не ми е познато. Обикновено се ползват за батерийно захранване - електромобили, велосипеди, скутери и т.н.
Тук виждам се ражда нещо нечувано и невиждано.
-
Радико, правилно си формулирал идеята, защото автора й не може, както си и прав за удебеленото написано от теб. Толкова алогично ми звучи идеята, че чак ми прилича на една друга такава на същия мислител, да се захранят светодиоди не с прав ток, а с импулси с нисък коефициент на запълване и като се излъжело окото, което щяло да вижда само светенето от тесния импулс, а нямало да вижда тъмното от паузата му, ще му се струвало, че е постоянно светло.
Както и да е, изгарям от нетърпение да разбера как нямало никакво значение напрежението за мощността на двигателя, а само тока. :D Очаквам и следващия патент да се изобрети трансформатор с нищожно входно напрежение и огромен ток, и той да е по ефективен от обратната комбинация. ;D
Аз за сега, като най-ефективни и с най-малки размери по отношение на мощността познавам единствено BLCD трифазните мотори, които и работят на висока честота с инвертор, оттам по-малко проводник, и са с неодимови магнити /безенергийно възбуждане/. По-добро не ми е познато. Обикновено се ползват за батерийно захранване - електромобили, велосипеди, скутери и т.н.
Тук виждам се ражда нещо нечувано и невиждано.
в провокационния си пост вие подхождате напълно дилетантски, което е некоректно и срамно за вас.
-
EDM, един приятел си взе лед лампи от киТай. Пуска я и я снима 10 пити с телефона. От тия 10 снимки на 3 от тях лампата свети, но на другите 7 не свети. А самата крушка си свети нормално. До колкото знам точно чрез импулсния ток успяват да изкарат по голяма мощност от светодиода без той да прегрее.
-
EDM, един приятел си взе лед лампи от киТай. Пуска я и я снима 10 пити с телефона. От тия 10 снимки на 3 от тях лампата свети, но на другите 7 не свети. А самата крушка си свети нормално. До колкото знам точно чрез импулсния ток успяват да изкарат по голяма мощност от светодиода без той да прегрее.
Стига средната стойност на мощността да съвпада с данните от даташийта на диода, няма проблем, но резултата в светенето е все същия. Всеки полупроводник може да издържа импулси с 10 пъти по-големи стойности от номинала, но импулси, а средната стойност на светенето си остава същата. Без да се върже осцилоскоп не може да се предполага със снимки от телефон, дали това което казваш е вярно. Телефона има автоматично регулиране на осветеността и е напълно възможно в тия кадри да става някакъв преход на настройка. Мери се с осцилоскоп и тогава се твърди. Вземи едно светодиодно фенерче и го включи на средно или минимално излъчване и постави на диода осцилоскоп - ей това е ефекта от ШИМ-а. Защо не свети тогава както при максималния коефициент на запълване?
На всеки съвременен монитор светодиодната му подсветка се захранва с ШИМ с цел регулиране на осветлението. Дали няма разлика ако е с 10% коефициент на запълване или със 100%?
За разтоварване на температурата на светодиода, топлоотвеждане, може и да има някакъв ефект, не ми е известно, но да си мислиш, че през ШИМ ще изкяриш нещо по отношение на консумирана мощност/осветеност, мисля фактите говорят. Единствено което ми идва наум е, че светодиода има най-добро съотношение осветеност/консумирана мощност близо до предела си и вероятно като го подкарат с импулси над допустимия номинал, извличат максимално лумени и му дават време да се охлади в паузата.
В крайна сметка тоя ШИМ дали ще управлява светодиод, двигател или трансформатор, ефекта от него е един и същ - намалява средната стойност на мощността, не дава някаква свръх ефективност, КПД-то на него и консуматора му е винаги под 100%. Не се е родил още оня, който ще го подкара с над 100%, няма да се роди и в тоя форум.
Да го кажем и по-просто:
Ако в една кутия бяла боя сложим 90% черна, то ще се получи нещо тъмно сиво, но то никога няма да стане бяло - ей така и с ШИМ-а при светодиодите...
-
Китайците спестяват от качествени кондензатори, затуй ламБите им мигат. Мислят, че като качат честотата ще замаскират нещата, и наистина за битово осветление горе-долу става, но ако стоите часове на такава светлина и почва да ви боли глава, да ви се уморяват очите... а па ако почнете да снимате или да работите с въртящи се машини нещата съвсем излизат от контрол :)
-
az_skeleta , на това му се вика ШИМ. Масовия начин за регулиране силата на светлината на един светодиод е чрез ШИМ т.е. импулси с определена широчина. Принципно захранването на един светодиод с импулсен ток повишава КПД-то на самия светодиод. С ШИМ са лед лампите които позволяват димиране. Подсветката на всички лед дисплеи работи с ШИМ, като при евтините и масови модели този ШИМ е на доста ниска честота и доказано вреден, но на кой му пука. ;). Доказано е, че въпреки усещането за равномерна осветеност, ретината на окото реагира на този ШИМ, като това предизвиква най-често главоболие, а в редки случаи "виене на свят", гадене и други. Има и хора свръхчувствителни на това. Извинявам се за отклонението от темата.
Сега по темата x_name41, изхождайки от формулата за магнитния момент Pm=ISn и факта, че в нея не фигурира параметър напрежение, а само ток не е основание да мислиш, че само и единствено тока е определящ в случая. Както ти каза Радико, важна е и площта (S), а също и нормалта към рамката на тази площ (n), като (n) е векторна величина. Идеята ти е неприложима по ред причини. Основната е, че трябва да се използва свръх проводник при това с много голяма площ. Ако е постижимо, ще бъде твърде скъпо. Второ, получаването на тези 800А при 0.5V как си го представяш ??? С какъв DC/DC конвертор ще ги получиш и с какви кабели ще ги закараш до двигателя без загуби ? И накрая как ще увеличиш площта (S) така че да е същата като на двигател проектиран за 400V и работен ток 800А, за да получиш еквивалентен магнитен момент при 0.5V? И не на последно място, не мислиш ли, че много хора преди нас са наясно с факта, че магнитния момент зависи предимно от тока и защо ли не са се възползвали от това ? ;)
Поздрави.
П.П. ЕДМ и juliang са ме изпреварили :)
-
Исках само да кажа че идеята за импулсно захранване на светодиоди не е нова и се прилага. За над 100% КПД не съм писал нищо.
По темата няма какво да кажа. На теория нещата са верни, но на практика е неприложима.
-
"Единствено което ми идва наум е, че светодиода има най-добро съотношение осветеност/консумирана мощност близо до предела си и вероятно като го подкарат с импулси над допустимия номинал, извличат максимално лумени и му дават време да се охлади в паузата".
Това е точно така. Изстисквал съм максимална мощност от български инфрачервени диоди, производство на Правец (беше отдавна!), и това е характерно за всички полупроводникови преходи. По памет ... светодиода издържаше 2А импулси - при 3 -5 А вече се скапваше, но изходната светлинна мощост нарастваше до 10 пъти над номинала. Един ( хем професор) беше изследвал т.н." joule thief" и го беше изкарал 8 пъти ' оверюнити"!! (При тази проста схема на свързване се генерират остри имулси).
Давам приблизителна методика за този, който иска да направи малко "наука".
Нужно е да се набави лумен метър, което не е трудно, и да се измерва свтлинната мощност излъчена от светодиода във функция от коефициента на запълване и амлитудата на импулсите.
-
добре де, да речем идеята за двигателя не става (уважавам мнението на dymelsoft), но не съм съгласен твърдо със другите мнения по отношение на съотношението лумен/ват при светодиода, въпреки вярността при демонстрация на заученото по въпроса за ШИМ-а която изтъкнахте. Всъщност тук във тази тема не е мястото да се отваря отделен страничен въпрос за светодиоди, тъй-като тази тема си има специално и конкретно назначение, точно по същия начин както има тема за светодиоди и въпросите свързани с тях се обсъждат именно там. То всъщност няма смисъл да се показва и доказва каквото и да било тук, защото признание така или иначе няма, а като дойде от чужбина същото нещо хвалби и признания за чужденците има...
-
x_name41, напълно естествено е чрез импулсно напрежение да се увеличи КПД-то на един светодиод и не мисля, че някой би отрекъл това, а и не е новост. Има обаче малка, но съществена разлика в твоята идея, а именно времевите характеристики. При импулсния метод се прилагат импулси с точно определена честота и широчина, при които имаш максимално излъчване на фотони, но колкото и оптимален да е този режим, пак имаш топлинни загуби и относително ниско КПД < 50%. Разликата при постоянно токово захранване и импулсно такова е не повече от 10%. Това което направи светодиода популярен източник на светлина е, че излъчването му има много тясна лента и от там по-пълноценно разходване на вложената енергия. При твоята идея обаче, искаш да захраниш светодиодна матрица на принципа бягаща точка, където широчината на импулса е кратно число на броя светодиоди и е много далече от характерния импулсен режим на самия светодиод.
От друга страна тази статия е интересна : http://30dumi.eu/archives/36838 (http://30dumi.eu/archives/36838)
П.П. не бих си светил в къщи с каквато и да е светодиодна лампа работеща в импулсен режим. Достатъчно ми е зомбирането от дисплеите :) .
-
Здравей те, разбирам, че Коледа идва и темата елха и лампички ще става все по актуална, затова Ви моля, да я прехвърлите в отделна такава :)
По отношение на двигател работещ на 2В., неговото управление, работа и ефективността, нека предложа друг конструктивен вариант! Вместо един ел.двигател работещ на 12В. куплираш 6 други на 2В. Въпроса в случая е дали 4 двигателя на 12В са по-ефективни от един на 48В.? Абстрахирай се от теглото, както на самите двигатели, така на захранващите и управляващи устройства. И понеже темата е поместена при електромобилите и се споменава "Тесла" въпроса се перифразира в 4 задвижващи колела на 100В. или един на 400В? За улеснение можем да се обърнем към автомоделистиката, където с 3В. движиш камионче.
-
Въпроса в случая е дали 4 двигателя на 12В са по-ефективни от един на 48В
Не няма да са по ефективни и единствената причина е, че при такава конфигурация "последователно свързани електтодвигатели" се налага тока да мине през 8 четки и колектора вместо през 2.
перифразира в 4 задвижващи колела на 100В. или един на 400В
Не тук въпроса е 4 по маломощни двигателя на 400 волта или един по мощен на 400 волта.
Тук вече предимствата от 4х4 са огромни, но са по чисто механични причини
Изчезва нуждата от диференциала в който се губи сериозен процент енергия.
Водещите колела изпитват по малко триене от водените, и така нататък.
Като се вземе в предвид закона на Ом, темата е по скоро с научнофантастичен уклон от колкото с технически. Без сериозна промяна на принципите на работа на електродвигателя няма как да се получи някакъв ефект. Под промяна имам предвид да се измисли, направи машина при която енергията за движението да идва от силата на постоянни магнити а електрическото поле да има само спомагателна функция. Сега е обратното, магнитното поле има спомагателна функция. Значи необходимо е нещата да се обърнат на обратно. Нямам сериозна идея как това може да стане освен това което се сещам, че при магнитите "на обратно" означава, на 90 градуса.
-
Нямам сериозна идея как това може да стане освен това което се сещам, че при магнитите "на обратно" означава, на 90 градуса.
Униполярен двигател на Тесла? (с голям магнит, покриващ целия диск и спираловидни нарези?) не се ли доближава малко към това?
-
Предполагам нещо в подобна насока трябва да се мисли въпреки че и тук движението се извършва за сметка на електрическият ток и другото е че нещо не успях да си обясня каква точно работа вършат тези нарези освен да правят вятър разбира се.
-
снощи пуснах тази рисунка на братушките:
(http://s018.radikal.ru/i518/1610/01/2451aafea7f0.jpg)
отговорът който получих беше очакван но неудовлетворителен, той гласеше, че вместо 250 ампера и 1.2 волта може да се пусне 1.2 ампера по 250 проводника (навивки) при 250 волта примерно, което щяло да е абсолютно същото. Въпросът е това означава ли, че при Тесла електродвигателя вместо сумарно 800 ампера, тока ще е в порядъци много по голям? (няколко килоампера?), тъй-като намотката не е една а са много (400 волта приложено напрежение!) през които протичат тези 800 ампера. И още нещо, ако примерно имаме 250 навивки по които протичат 1.2 ампера то те няма да са разположени и конфигурирани така както е разположена медната лента, а вероятно от конфигурацията зависи и в някаква степен силата, която ще се формира.
-
каква точно работа вършат тези нарези освен да правят вятър разбира се.
това което си мислех е във връзка с магнитното поле, пресичане на магнитните линии и движението на зарядите по спирала.
-
x_name41
Много неясно се изказваш. Примерно какво мислиш, че ще си помисля като прочета:
Тесла електродвигателя
За човека Тесла ли говориш и за неговата модификация на двигателя на Фарадей
или за двигателя на Елвктромобила "Тесла"
Ако е за електромобила сметката е проста: при преминаването на 1 ампер през 1 метър преводник се генерира някакъв импулс според правилото на дясната ръка. ако проводника е 2 метра със един ампер ще гвнврираш двойно по силен импулс но за да преодолееш противоедесето генерирано от придвижването на проводника във магнитното поле понеже е двойно по дълъг ще имаш нужда и от двойно по голямо напрежение. А за да генерираш пак двоен импулс със първото "по малкото" напрежение Ще ти е необходим още един проводник от 1 метър успоредно на първия през който да протече още един ампер ток. И какво стана:
2А Х 1V / 2M= 1A X 2V /2 М
Забележка: Дължината на проводника е 2 метра и в двата случая просто е вдиния случай са един до друг а в другия един след друг.
Хълк пак според правилото на дясната ръка излиза, че тези спираливидни нарези по скоро пречат от колкото помагат, ако са радиални като спици ще е по добре.
-
Хълк пак според правилото на дясната ръка излиза, че тези спираливидни нарези по скоро пречат от колкото помагат, ако са радиални като спици ще е по добре.
По едно видео дето са правили репликации по Тесла патенти на нарезите се отделяше май специално внимание. Може да погледна пак и да пиша.
-
Ами понеже в електромагнетизма все още има много противоречия, хеле пък точно при тези униполярни машини аз бих заложил на практическата проверка. Някой от колегите със CNC машини да резне два диска един със такива спираливидни нарези един със прави като спици на каруца и един плътен. После да ги завъртим и трите при еднакви условия за да видим какво се случва.
-
една програмка (https://yadi.sk/d/cAvLRURuwrhRm) за проектиране на BLDC и други електромотори, още една програмка (https://yadi.sk/d/8hYRxosjwiRCj)
и целия пакет (https://yadi.sk/d/1Tbz5POKwrwLj) за 2014г съдържащ всички предлагани програми от разработчика (http://www.infolytica.com/)
-
...отговорът който получих беше очакван но неудовлетворителен, той гласеше, че вместо 250 ампера и 1.2 волта може да се пусне 1.2 ампера по 250 проводника (навивки) при 250 волта примерно, което щяло да е абсолютно същото. Въпросът е това означава ли, че при Тесла електродвигателя вместо сумарно 800 ампера, тока ще е в порядъци много по голям? (няколко килоампера?), тъй-като намотката не е една а са много (400 волта приложено напрежение!) през които протичат тези 800 ампера.
Да, точно това означава!
-
Здравейте,
Темата клони към обща електротехника. Токът на проводимост създава интензитет на магнитното поле Н. Тъй като интензитета не зависи от средата то ние усилваме магнитното поле с феромагнетик. От тук се качва магнитната индукция В и индуктивността т.е. ефективността на двигателя.
Тази индуктивност почва да създава проблеми, тъй като се работи с променлив ток, имаме преходни процеси и реактивна енергия т.е. загуби. За това напрежението се качва.
Ако имам 1,2В и 800А, то същото магнитно поле може се постигне примерно с 1,2В и 8А и желязна сърцевина.
И стигаме до омагьосан кръг, формулите са верни но заради усилването на магнитното поле имаме повишена индуктивност. Токът закъснява на 90 градуса в индуктивността и затова увеличаваме напрежението.
Ако на някой не му писне и смени философията няма излизане от този омагьосан кръг.
-индуктивността се бори с кондензатор и имаме резонанс, нещо разработвах по този тема във връзка с двуфазен електродвигател на Тесла електромобил.
- ползване на постоянни магнити, такива разработки има.