Да преоткрием електродвигателя

[x_name41]

Може би мястото на темата е във раздела за "идеи на хора с пламнала глава" но въпреки това ще я споделя тук. Идеята е много проста и елементарна, изцяло по класическата физика, в нея няма нищо свръхестественно и нищо непознато, тя засяга единственно електромагнетизма приложен в магнитни системи и вериги... Идеята се състои във използване само на ток "без напрежение" (минимално напрежение) за задвижване на ротора на електродвигател. Електромоторът на "Тесла моторс" примерно се захранва с около 400 волта напрежение, като при 320 киловата тока ще е 800 ампера. Но ако приложим по подходящ начин тези 800 ампера и минимално напрежение от около 0.5-2 волта към статора, то ще получим същия въртящ момент, усилие и т.н. както при 320 квт. но при същественно редуциране на мощноста от захранващия източник...

[Радико]

И как точно си го представяш това да стане, че нещо не си го представям. как ще накара тези 800 ампера ток да преминат през намотката ако не ги набутват вътре четиристотинте волта на захранването.

[x_name41]

значи тук за целта трябва да се подходи подобно като при управлението на генератора на Андрей Слободян. Той там се управлява от микроконтролер и драйвери, като конфигурацията на драйверите от платката много наподобяват система за стъпково управление, именно такова може да бъде управлението на въпросния електродвигател, където на множество електромагнити се подават мощни токови импулси последователно както при стъпково управление, така в зависимост от честотата на превключване ще зависи честотата на въртене и скоростта... това по въпроса с управлението. Намотките ще са нисковолтови за голям ток, ще се използва импулсен инвертор, преобразовател на постояннен ток във свръхниско напрежение и много голям ток. Управлението трябва да е със множество SMD мосфети за ниско напрежение и голям ток паралелно конфигурирани на платка в зависимост от броя на каналите...

[Аtos]

Аз друго искам да питам...задачка- закачка:
Ако при 400 волта имаме 320 киловата и амперите са 800...то колко трябва да са амперите  при 4 волта, за да имаме пак същите 320 киловата?
80000?
Куца ми аритметиката... пусто ЕГН...

И как точно си го представяш това да стане, че нещо не си го представям. как ще накара тези 800 ампера ток да преминат през намотката ако не ги набутват вътре четиристотинте волта на захранването.

Как да стане...освен "почти" късо съединение? Както при нормален електрожен

[PyroVeso]

През единичен меден проводник, при постоянно натоварване и без да прегрява, могат да минават максимум 7A за всеки кв.мм. сечение. Т.е. за да минат 800А си трябва проводник със сечение 114 кв.мм. (или 10 проводника по 11-12 кв.). За 80КА изобщо не ми се мисли колко и какви кабели ще трябват!
Когато обаче проводникът е навит на бобина и възможностите му за охлаждане са силно ограничени, то максималният ток, който може да преминава продължително време през него, без да прегрее, намалява до 2-3А/кв.мм. Демек, за 800А ще ни трябват повече от 200 кв. сечение. Въобще... и чисто сребро да се сложи, разликата ще е в проценти, не в пъти и порядъци.

[EDM electronics]

В момента руснаците /и не само те, още 2-3 държави/ развиват технология за свръхпроводници. При нея през проводник с диаметър колкото един човешки косъм ще минават 100А. Предполагам първоначално ще се прилага за военни цели, но така или иначе, рано или късно ще стигне и до цивилните.

Тогава може да се предположи, колко ще се намали размера на ел. двигателите, трансформатори и т.н. 

[kd_dinev]

Можеш да постигнеш нещо подобно с правотоков двигател с последователно възбуждане на полюсите,доколкото при него въртящия момент не зависи от напрежението а само от големината на тока на квадрат.Но ако двигателя работи под товар това се отразява на оборотите,които ще развие.Ако го пуснеш без товар ще развие обороти,които ще унищожат механически двигателя.При това за управлението му не ти трябва никаква електроника-той се саморегулира,като скоростта му зависи само от големината на товара!Говоря за естествената му скоростна характеристика,без включване на допълнителни съпротивления.

[Коев]

Правотоковите двигатели със серийно свързани възбудител и котва, наистина се използват за машини, имащи нужда от голям въртящ момент.Доколкото знам с такива мотори се движат тролейбуси, трамваи, жп мотриси.С последователно възбуждане са и стартерите на 12 и 24 волта за различните ДВГ.
Според мене за електрокар, или електромобил, използването на напрежение под 24 волта не е изгодно, точно заради неудобството от дебелите, масивни проводници нужни за преминаване на голям ток при по-ниско напрежение.Дори 6 волтовата електроуредба на автомобилите с двг,от близкото минало, вече е отпаднала по същата причина.
Освен тези неудобства, батерията нужна за доставяне на такъв ток трябва да е с огромен капацитет, а това предполага големи размери и тегло.

[Радико]

Значи идеята на x_name41 явно е, че понеже силата на магнитното поле зависи от тока а не от напрежението и идеята му е да използва същият ток при ниско напрежение и да получи същата мощност но при много по ниско напрежение. Проблема който пропуска според мен е, че силата на магнитното поле е равна на тока ПО ДЪЛЖИНАТА НА ПРОВОДНИКА 

[x_name41]

но момент сега, вие всъщност твърдите, че даже технологията на "Тесла моторс" при производство на електродвигатели е неизгодна, поради това, че се използват "прекалено дебели и масивни проводници и свързаното с тях неудобство" (все пак се касае за токове от порядъка на 800 ампера) въпреки напрежението от около 400 волта, което логично според вас създава още по голямо неудобство поради необходимостта от навиването на няколко такива намотки и натикването и побирането им в съответните места във конструкцията на електродвигателя. Дали ще е ниско или средно напрежението неудобството е налице и в двата случая, между прочем при ниско напрежение вместо намотки вероятно по добре би било изпълнението с множество широки и тънки медни ленти конфигурирани върху платка или друга основа, обхващащи ротора.

[x_name41]

Значи идеята на x_name41 явно е, че понеже силата на магнитното поле зависи от тока а не от напрежението и идеята му е да използва същият ток при ниско напрежение и да получи същата мощност но при много по ниско напрежение. Проблема който пропуска според мен е, че силата на магнитното поле е равна на тока ПО ДЪЛЖИНАТА НА ПРОВОДНИКА

точно така Радико, забележката е уместна, благодаря

[EDM electronics]

Значи идеята на x_name41 явно е, че понеже силата на магнитното поле зависи от тока а не от напрежението и идеята му е да използва същият ток при ниско напрежение и да получи същата мощност но при много по ниско напрежение. Проблема който пропуска според мен е, че силата на магнитното поле е равна на тока ПО ДЪЛЖИНАТА НА ПРОВОДНИКА

Радико, правилно си формулирал идеята, защото автора й не може, както си и прав за удебеленото написано от теб. Толкова алогично ми звучи идеята, че чак ми прилича на една друга такава на същия мислител, да се захранят светодиоди не с прав ток, а с импулси с нисък коефициент на запълване и като се излъжело окото, което щяло да вижда само светенето от тесния импулс, а нямало да вижда тъмното от паузата му, ще му се струвало, че е постоянно светло.

Както и да е, изгарям от нетърпение да разбера как нямало никакво значение напрежението за мощността на двигателя, а само тока.  Очаквам и следващия патент да се изобрети трансформатор с нищожно входно напрежение и огромен ток, и той да е по ефективен от обратната комбинация. 

Аз за сега, като най-ефективни и с най-малки размери по отношение на мощността познавам единствено BLCD трифазните мотори, които и работят на висока честота с инвертор, оттам по-малко проводник, и са с неодимови магнити /безенергийно възбуждане/. По-добро не ми е познато. Обикновено се ползват за батерийно захранване - електромобили, велосипеди, скутери и т.н.

Тук виждам се ражда нещо нечувано и невиждано.

[x_name41]

Радико, правилно си формулирал идеята, защото автора й не може, както си и прав за удебеленото написано от теб. Толкова алогично ми звучи идеята, че чак ми прилича на една друга такава на същия мислител, да се захранят светодиоди не с прав ток, а с импулси с нисък коефициент на запълване и като се излъжело окото, което щяло да вижда само светенето от тесния импулс, а нямало да вижда тъмното от паузата му, ще му се струвало, че е постоянно светло.

Както и да е, изгарям от нетърпение да разбера как нямало никакво значение напрежението за мощността на двигателя, а само тока.  Очаквам и следващия патент да се изобрети трансформатор с нищожно входно напрежение и огромен ток, и той да е по ефективен от обратната комбинация. 

Аз за сега, като най-ефективни и с най-малки размери по отношение на мощността познавам единствено BLCD трифазните мотори, които и работят на висока честота с инвертор, оттам по-малко проводник, и са с неодимови магнити /безенергийно възбуждане/. По-добро не ми е познато. Обикновено се ползват за батерийно захранване - електромобили, велосипеди, скутери и т.н.

Тук виждам се ражда нещо нечувано и невиждано.

в провокационния си пост вие подхождате напълно дилетантски, което е некоректно и срамно за вас.

[az_skeleta]

EDM, един приятел си взе лед лампи от киТай. Пуска я и я снима 10 пити с телефона. От тия 10 снимки на 3 от тях лампата свети, но на другите 7 не свети. А самата крушка си свети нормално. До колкото знам точно чрез импулсния ток успяват да изкарат по голяма мощност от светодиода без той да прегрее.

[EDM electronics]

EDM, един приятел си взе лед лампи от киТай. Пуска я и я снима 10 пити с телефона. От тия 10 снимки на 3 от тях лампата свети, но на другите 7 не свети. А самата крушка си свети нормално. До колкото знам точно чрез импулсния ток успяват да изкарат по голяма мощност от светодиода без той да прегрее.

Стига средната стойност на мощността да съвпада с данните от даташийта на диода, няма проблем, но резултата в светенето е все същия. Всеки полупроводник може да издържа импулси с 10 пъти по-големи стойности от номинала, но импулси, а средната стойност на светенето си остава същата. Без да се върже осцилоскоп не може да се предполага със снимки от телефон, дали това което казваш е вярно. Телефона има автоматично регулиране на осветеността и е напълно възможно в тия кадри да става някакъв преход на настройка. Мери се с осцилоскоп и тогава се твърди. Вземи едно светодиодно фенерче и го включи на средно или минимално излъчване и постави на диода осцилоскоп - ей това е ефекта от ШИМ-а. Защо не свети тогава както при максималния коефициент на запълване?

На всеки съвременен монитор светодиодната му подсветка се захранва с ШИМ с цел регулиране на осветлението. Дали няма разлика ако е с 10% коефициент на запълване или със 100%?

За разтоварване на температурата на светодиода, топлоотвеждане, може и да има някакъв ефект, не ми е известно, но да си мислиш, че през ШИМ ще изкяриш нещо по отношение на консумирана мощност/осветеност, мисля фактите говорят. Единствено което ми идва наум е, че светодиода има най-добро съотношение осветеност/консумирана мощност близо до предела си и вероятно като го подкарат с импулси над допустимия номинал, извличат максимално лумени и му дават време да се охлади в паузата.

В крайна сметка тоя ШИМ дали ще управлява светодиод, двигател или трансформатор, ефекта от него е един и същ - намалява средната стойност на мощността, не дава някаква свръх ефективност, КПД-то на него и консуматора му е винаги под 100%. Не се е родил още оня, който ще го подкара с над 100%, няма да се роди и в тоя форум.

Да го кажем и по-просто:
Ако в една кутия бяла боя сложим 90% черна, то ще се получи нещо тъмно сиво, но то никога няма да стане бяло - ей така и с ШИМ-а при светодиодите...