Електролизен апарат за заваряване с Браун газ

[lda_has]

bugman показаната схема в Руското списание работи. Имам я от 1983 година и дава 4,2 L/min. направил съм само едно изменение. Допълнително съм сложил един пресостат на 0.35 атмосфери да  изключва електролизата и да се включва когато падне под 0,3 атмосфери. Сложих и два водни предпазителя, като единия мога да го пълня с обикновена газ за осветление да става по мек пламъка. Направих и една грешка, че сложих маркучи с бързи връзки и с времето се свиха и почнаха течове.

Ето го хайванчето показан на прикачения файл.


Атанасов_Хасково

[bugman]

Аз имам ето този наръчник...

Полезен наръчник - поне за втори път го преглеждам, благодаря.

[bugman]

Този човек е измислил водородна клетка много ефективна.

  Зная за този, забавен човек  , но ако опра до него - ще бъде голям резил за форума...   

[bugman]

bugman, за да изкараш 30 l/min ще ти трябват 5-6KW мощност в най-добрия случай 4,8 KW и сериозна инвестиция в материали.

6KW не ме притесняват особено. Колкото до материалите, поне на тоя етап смятам да не играя с Нрж., а с черно или поцинковано.   
Може ли някакви снимки на клетката, че сбирам идеи и търся косури...

[bugman]

Ето го хайванчето показан на прикачения файл.

Браво за хайванчето - добре изглежда, че и добре дава, явно...   
Такъв пресостат, май трябва да го запиша в задължителните аксесоари, поне след като получа някакво, налягане...
Не съм сигурен обаче,  че искам суха клетка, въпреки, че ми се струва по-лесна и безопасна.

[dymelsoft]

bugman, това изрових от моите архиви, някъде имах и клипче в работещ режим, но явно съм го затрил.
Между другото, съвсем скоро ще я пускам тази чудесия в действие. Тази клетка беше основната причина да направя голям бедини генератор. Целта ми е с бедини генератора да захраня клетката, като същата е с чешмяна вода, а не с електролит. Преди същата работеше с 10-15% КОН.

П.П. лошото е, че все не остава време за тази идея, въпреки че и двете неща са готови  .

[h2motor]

dymelsoft - това клетки в общ електролит ли са ? Защото изолирането на подобно нещо е невъзможно така както го описват - електролита да е под горния ръб на електродите. Как ще се зареди с електролит така че електродите в горната им част да не се намокрят, а когато напрежението е високо тока ще тече по "мокрото".

[h2motor]

bugman - да ти спестя малко разочарование което неизбежно ще те споходи ако тръгнеш по пътя за реализация на идеята ти така както го описваш. Не всичко е просто а всъщност е много по-просто - това е вярно.
1. Електролизата при напрежение над 1.8 волта е неефективна, произвежда значително количество топлина с вложената енергия и съответно по-малко газ с повече вложена енергия. Неприятното е че тази топлина загрява устройството и електролита в него също, много по-добре е да не грее да не изброявам негативите от загряването.
2. Електроди от въглеродна стомана - черно или поцинкована в никакъв случай, ще работи много кратко време този електролизер а как ще си променя проводимостта на електролита дори при работа е по-добре да не пробваш.
3.Голяма грешка - всички са любители на тези серийни клетки потопени в общ електролит, а дори и да е конструкцията като тази на така наречените "сухи клетки" те пак са с общ електролит защото отворите които ги свързват го правят общ.
4.Електролизата е много енергоемък процес, за да получиш голямо количество газ трябва да подадеш "голямо" количество ток..колко е просто. Проблема е че клетката трябва да работи на 1.8 волта и при такова напрежение за да подадеш 1 киловат за час е ясно, че става въпрос за големина на тока над 500 ампера. Ток с такава големина трябва да тече по проводници с голямо сечение и не само това - трябва ти и източник на такъв ток. Съответно варианта отпада още теоретично.
5.За да работи електролизна клетка при напрежение под 2 волта електродите трябва да са с различен електрохимичен потенциал, т.е. клетката трябва да бъде батерия с нисък капацитет и може би батерия не е най-точно, а по скоро акумулатор. В момента в който й свърши капацитета, тока който подаваш ще се харчи само за електролиза.
  Ако гледаш какво са направили на Запад направо да ти кажа е едно нищо, но Илия Вълков е постигнал нещо и обърни внимание на неговите конструкции.
 - Определено клетките трябва да са много на брой и последователно свързани, те трябва да бъдат всяка в собствен електролит - напълно изолирани, мокри както ги наричат единични клетки всяка в собствена кутия и със собствен електролит и свързани последователно за да може да ги захраниш от източник с по-високо напрежение от 1.8 волта които ти препоръчвам.
 - Задължително е електродите да се формират, това става като всяка клетка я обработиш по следния начин - зареждаш рядък електролит и пускаш ток с честота към 500 херца, прав и насечен на правоъгълни импулси. Периодично на 48 часа вадиш клетка от електролита и я изплакваш във вода след което я сушиш и така 3-5 пъти или цикъла да го наречем. Накрая топваш клетката в електролит и мериш с мултицета дали ти дава 1.8 волта.
 Събираш устройството, захранваш го , отвеждаш и събираш газовете от всички клетки и мисля че електролизера ти ще бъде с много прилични параметри.
 Има едни неща - ултразвукови трансдюсери се наричат - и в Китай ги произвеждат с тонове, монтираш по един във всяка клетка и го захранваш с честотен генератор на 44 килохерца, ще се получи хубава "горелка". Имаш опит с двигатели и автомобили...Забележи че не съм написал нито една формула и това ако не е просто...

[dymelsoft]

h2motor, електролизера е от сериен тип , но всяка клетка е с отделен електролит. Съдът на електролизера е направен със CNC рутер и всяка "ламела" е в шлици. При поставянето на всяка пластина в шлиците предварително съм нанасял двукомпонентно лепило. Клетката се налива с електролит така, че във всички сегменти нивото да бъде поне 5мм. под горния ръб. На снимката се вижда голямо пространство над ламелите което се използва за лесно уравняване на електролита, чрез наклоняване на съда. В това пространство смятах да монтирам и система за автоматично доливане на електролизера, но така и не го реализирах на практика. За около 4 часа работа нивото в клетките спадаше с около сантиметър. Както казах захранването на клетката е моя реализация, като стабилизацията е по мощност, а не по напрежение или ток. Или по точно казано напрежението подавано към клетката автоматично се регулираше, следейки точно зададената мощност. Така промяната в плътността на електролита по време на работа на клетката, не влияеше на ефективността и количеството HHO при продължителна работа. Или казано просто, моите наблюдения и хиляди тестове показаха, че количеството HHO зависи само от площта на клетките и вложената мощност (енергия). Тъй като химичния състав на електролита се променя по време на работа, токът в системата трябва да се увеличава, а от друга страна напрежението съответно трябва да се намалява.

П.П. h2motor, както правилно посочи, недостатък на "стандартните" електролизери са отворите в ламелите през които общия електролит се явява пряк път между двете крайни пластини и голяма част от токът в електрическата верига се затваря именно там. Точно това и прави тези клетки по-малко ефективни, но пък същите обикновено се захранват с ниски напрежения. Разглобявал съм такива клетки след продължителна работа и ясно се вижда как  отворите на ламелите са се заоблили.

[lda_has]

dymelsoft "П.П. h2motor, както правилно посочи, недостатък на "стандартните" електролизери са отворите в ламелите през които общия електролит се явява пряк път между двете крайни пластини и голяма част от токът в електрическата верига се затваря именно там."  На една от тестовите клетки тези отвори на ламелите съм ги избегнал. Просто ги замених с прорези от 1 мм. по височината на ламела. При нареждането на първия ламел прореза от десния край, на втория ламел е в левия край, на третия като първия и така до края. Действително тока падна рязко но количеството на произведения газ се запази.

[june1900]

Мори Кинг казва, че водата трябва да се кавитира ПРЕДИ електролизата. http://mazeto.net/index.php/topic,9985.msg85258.html#msg85258

Браун-газа НЕ Е просто пропорция между Н и О, а е плазмено тяло, представляващо "електрически изменена молекула", както го наричат на някои места. Действителния Браун-газ се съдържа СРЕД Н-то и О-то от електролизерите. Онези със сухите клетки го отчитат това, като наличие на нещо трето, но го наричат "следи от моноатомен газ".

Оттук насетне въпросът опира до това - КОИ електролизери имат някаква особеност в конструкцията си, така че непреднамерено (или преднамерено) на определено място от цикъла им да се случва кавитация на елекролита. Тези електролизери се отличават много от останалите апарати, които се възприемат като посредствени и на практика обикновени електролизери, демек водородни, пък било то и водородно-кислородни (пропорция между Н и О).



За самия Браун-газ не е нужен много ток. Това е така поради факта, че прекурсора за образуването на Браун-газ (плазмено тяло) е кавитацията на материала (чиста вода, защото за Браун-газ е нужна чиста вода, а електролит е нужен за обикновената електролиза и за ННО-електролизата). При кавитацията водните клъстери от много молекули се разпадат на по-дребни молекулни гроздове, и това понижава нужното напрежение за разделянето им на атоми.

Когато това разделяне се случва в условия на постоянна кавитация, се образуват тороидни гердани от плазмени тела (произлезли от атомите на Н и О). И това е самия Браун-газ, който в момента се получава най-вече случайно, в електролизерите с непреднамерена кавитация някъде в цикъла си.





С други думи...

Ако се ползва атомизираща ултразвукова дюза, която да прави фина мъгла от нано-капчици... и тази мъгла навлезе между електродните плочи... би трябвало самата електролиза да отнеме много по-малко ток за процеса на разделянето.

[Dedo pop]

   Поспри с фантазийте. Уля се.

[h2motor]

dymelsoft  - написах повече отколкото на пръв поглед изглежда че е написано. Напрежението на единичната клетка е много важен фактор, дори да няма никакви утечки на ток и клетката да е една единственна при 1.8 волта ефективността и е  85% и само 15% превръща в топлина, при 2.4 волта е 60% и 40 % от енергията се превръща в топлина. На така както съм го написал електролиза има при много по ниски стойности на напрежението, друг е въпроса че съм забравил да напиша как ще се поддържат електродите във форма
 Доколкото разбирам ти регулираш мощността - количеството енергия което подаваш, но тока има две характеристики - напрежение и големина, когато намаляваш или увеличиш която и да е от тях ти променяш подаваната мощност, ако накъсаш на импулси подавания прав ток пак това правиш - клетката е определен капацитет и нарязвайки на импулси тока към нея влияеш и на напрежението и на тока който подаваш. Те казват регулиране по големина на тока, ОК но то не е по големина защото големината на тока се регулира чрез съпротивление - ограничава. Така че работата пак стига до дай схема да видим как се регулира
 - ЗАБРАВИЛ съм да напиша по горе, при формиране на клетка налепа по електродите не бива да се пипа с ръка, защото това нещо е силно токсично, също при сушенето ако се ползва вентилатор задължително да се диша през маска и да не се прави в жилищни помещения.

[bugman]

Даммм - зе да става интересно...
Благодаря за участието, ще препрочитам и усмислям интересните постове, още...

Сега да споделя докъде в теорията съм аз:
Вчера се консултирах с двама господа, които произвеждат електолизери по поръчка - без да съм сигурен колко е обективно, но тяхното мнение бе, че за заваряване на тънка стомана не ми трябват желаните от мен количества от 20-30лт., а доста по малко, така че може-би ще е правилно да сваля летвата на нещо, като 10л/мин, така ще мога да използвам за тестовете - едно, ретро захранване: 12/24V 30/15A прав/променлив ток.
Четейки и чешейки се по главата, стигам до заключението, че май с това приложение съм изтеглил "късата клечка", защото за качествена заварка ще се налага, операторът да има контрол върху: дебита; скоростта, качеството и съотношението на газовете. Това прави клетката по-специална и трудна за изпълнение. Вероятно, това е и причината Браун да е патентовал, именно.. - заваряването и.в патентът му да участват различни видове клетки, които да могат да се "връзват" в различни системи - в зависимост от приложението.
Дали заради горните факти, или просто за спорта, но взех да си мисля някакви свои клетки и идеите ми вървят към тунинхована суха или нещо, като хибридна - между двата вида...
Колкото до кавитацията, незнам дали и до каква степен участва, но вярвам, че ще е добре да се впрегне и тя в системата. По тоя повод си мислех за конструкция с правоъгълни ламели от тънка стомана, така, че да са свободни в единият си край, така, че да могат да вибрират. А който си е играл повече с магнити да каже дали те няма да помогнат, ако са разположени между ламелите или на самите тях и евентуално от "магнитна" или "немагнитна" стомана ще е по-добре да бъдат!?

[Михаил Кузмов]

Ейй, bugman толкова се напъвахме и не успяхме да те откажем. Браво упорит си! Обаче, тия твои двама консултанти нещо са те метнали! Стомана ще завариш с браун газ на куково лято! Освен ако са ти демонстрирали тайнствен метод!
Впрочем, като си се чесал по главата, си стигнал до умно заключение! Съотношението на газовете. Другият контрол е лесен.
Ако имаш друго съотношение различно от 2:1 водород:кислород това не е браун газ. Това се постига с по различен електролизер,
конструкцията на който разделя водорода и кислорода.
Хеле пък там ако вложиш кавитация,атомизиране, магнити и вибрация, няма да имаш равен на себе си!
Най вече ако вместо SS316L направиш плочите от проста ламарина, след час работа ще имаш на дъното само кал и никакви плочи!
Е може и повече от час да изкара!