Радико, в този си вид EmDrive не може да послужи за нищо друго, освен човек да си претопли яденето
Това устройство не може да повдигне дори собственото си тегло за разлика от лифтера например. В космоса ще създаде някаква минимална тяга, която едва ли ще задмине тази, произведена от несиметричен кондензатор, захранен с импулси HV DC.
EmDrive е изобретен през 2001г., което означава, че за 16г. инженерите от НАСА са го докарали до никъде по въпроса с усъвършенстването и ефективността. Към програмата на НАСА за разширяване изследванията на космоса, която е отворена в началото на 90-те за всякакви идеи относно нови ефективни двигатели, са подадени неколкократни предложения от различни хора (включително и Пол ЛаВиолет) за сериозно разглеждане на високоволтови полета и асиметрични кондензатори, като се предоставят множество доводи за тяхната ефективност за задвижване в космическото пространство, както и значително намаляване на въздушното съпротивление при придвижване в атмосфера. Отговорът на заместник-директора на Националния проект за въздушно-космически самолет, е: "Прегледът към днешна дата е определил, че идеята не е подходяща за разглеждане в рамките на програмата Национален въздушно-космически самолет".
Защо е това отхвърляне - можем само да гадаем. А вероятно причините са комплексни и едва ли са ни известни всичките.
Едно просто разсъждение... ако медната кофа на EmDrive се намали до размери 1-2мм и се направят още примерно 10 000 нейни копия, разположени всички на една равнина, като всяка от тях излъчва микровълни към земната повърхност, тогава вече може и да се получи нещо сериозно