Подкрепям напълно горния пост и го допълвам с пример от моя опит с лекарите и натуропатията:
Личният ми лекар, с когото сме приятели /може да се каже/ му бях споделил още преди 13-14 г., че се занимавам с гладолечение и природосъобразен начин на живот. Тогава това звучеше еретично и виждах как в неговите очи изглеждах странно. В разговори все деликатно ми е казвал "абе остави ги сега тия работи......", демек нека ти кажа аз, лекаря ИСТИНСКИЯ начин за решение на даден здравословен проблем. Не щеш ли, минаха 10 години от тогава и го гледам /той иначе беше леко пълничък, но не дебел/ и тоя човек си промени отношението към моите изповеди по натуропания, не щото търсих трибуна на изява, а щото исках да му отворя очите за една алтернатива, която той конклудентно отричеше. Разбрах, тоя човек е позакъсал със здравето /нормално за възрастта/ и ИНКОГНИТО чете еретична натуропатска-холистична медицина. Забелязал, но си трая и повече не повдигам тая тема за по-голямо напрежение, но усещам, че той търси дискусия. Инат, мълча. Един ден го срещам на пътя, а той бая отслабнал. Нямаше нужда да питам - не е от хапчета, а от глад. Не издържа и сам ми сподели, че преминал да другия бряг /предвид медицината/. Какви хвалби бяха, че вече в библиотеката му имал над 120 книги по холистична медицина. Това направо ме засрами, аз нямам толкова. После го срещам от време на време, бяга по баирите, тренира - станал е нов човек.
Но да не се заблуждаваме, дори холистичната медицина не може всичко. Не бива да отричаме напълно и тази дето плюем. Всеки случай най-правилния подход е натуропатията, спорта, веселбата, купона, айде и секса и т.н. позитивно мислене. И превенцията най-вече.....
