Благодаря ти, Майсторе, и ти си преживял много! И ти си герой! Опитвам се да измисля какво да кажа, мисля, че не е нужно да казвам че съм разчувстван малко, може би това, че аз съм признат, даже препризнат герой, а ти и всички други колеги тънете в забвение.
Аз не съм завършил нищо друго спортно освен курсовете за спасител и ски и сноуборд учител. Не съм и в никакъв случай от най- добрите спасители, но ей на- реших да охранявам неохраняем плаж и стана това- хората ме признават. Явно разликата между героя и обикновения спасител е в това какъв плаж охранява- дали там трябва или не трябва да има охрана, а това, че няма разлика в усилията и борбите с морето и теченията, адреналина, изразходването на всичко налично в тялото ти- също както при теб случвало ми се е да припадна когато изляза на пясъка, разликата е в това, че мен после ме интервюират и дават по телевизията, а тези които са видели ми пълнят касичката с пари.
Тези, пък, които съм спасил, ме черпят и също ми дават пари! Не казвам, че съм забогатял от това или че някога ще забогатея, но отношението на хората е различно, а не би трябвало.
Бях няколко години спасител на Приморско северен. Също като Обзор и там никога не знаеш кога къде дърпа- шефовете ми опорочиха професията и за в момента не знам, но преди две- три години реваха, че нямат качествени спасители, а единия изтърва концесията и сега не е той. Там ми беше и на мен най- тежкия инцидент. Не се стигна до изкуствено дишане. Баща и син загазиха много навътре, съвсем близо до една плитчина. Влезнах ей така- да видя за какво става дума защото нещо се усъмних. Без плавници, въже, само по бански. Бащата някак се добрал до дъно ни жив ни умрял сочи сина си, който спрял съпротивата лежи с лице във водата и тяло потънало надолу в зверското течение. Отидох, обърнах го, заплувах, но можеш ли без плавници да вървиш срещу водно течение с такава скорост и с товар? Драпах драпах, колегата опитва да пристигне с въжето, но то късо, снаждат от брега, пак не стига, вълните го преплитат, заплитат, отнемат от дължината... В крайна сметка стигна- подадох го на колегата.
Като излязох ми се зави свят.
Линейки, вливки, пневмония, оправил се. След два дни научихме от шефа. От бащата и сина няма и следа.
Тук на този плаж до сега имам 20 инцидента грубо казано, единия от които фатален. Почти няма случай в който да не са ми благодарили, макар че това дето казвам пред камерата също се е случвало.
Баща и дъщеря, и двамата плуват сносно. Дръпва ги леко- паникьосват се- отивам с плавници, буй(гума) и въже от брега. Отивам, давам гумата и от брега ги изтеглят, а аз оставам заедно с един плувец за охрана- да видим дали ще може да излезе сам- той беше първия, който отиде да им помага, защото е бил наблизо във водата. Не мога да го виня. Щеше да излезе, не се правеше на герой. Останах с него за всеки случай, защото бях с плавници и след малко излязохме и двамата. Отделно всичко, което тези хора и всички които видяха дадоха и пуснаха в касичката, това семейство ми изпрати подарък за нова година! Скъп подарък- икона, звезда и класни бонбони с невероятни думи. Пак казвам- лек инцидент никаква умора, минимално усилие.
Каква е разликата между двата? Разликата е като тази между мен и теб- Аз съм втория инцидент, ти си първия.
Смъртта на този човек, който описвам в клипа е странна, но аз съм в състояние на конфликт на интереси и като говоря все си мисля, че опитвам да се оправдая, а то какво оправдание- пред кого? Кой ме обвинява?
Приятел на брат му с приятелката си дойдоха при мен, благодариха ми, искаха да вечерям с тях, насилиха ме да приема 20 лева от тях и ми казаха, че смъртта му е мистерия за тях, защото той не можел да плува и стоял само на плиткото! "Ооо" казвам им "На мен ли го казвате"?! И започвам да им обяснявам. Нека започнем от там, че вълните бяха огромни, но морето не дърпаше! С огромни усилия успях да пробия прибоя, за да се добера до него на дълбокото. Добрах се, а той ту потъне ту изплува! Хванах го и просто се оставих една вълна да ни изкара. Той в безсъзнание, но не син, а блед с притворен поглед, сякаш ей сега ще отвори очи. Започвам обдишване- изкарва максимум две шепи вода- не повече, даже ми лъхна леко на цигари. Обнадеждих се, продължихме- 4 човека се изреждахме минимум един час и той за това време така и не посиня- аха да стане и да си тръгне. Единия колега е вадил почти труп и разказва "Труп, бе, гледаш син труп, изхвърлен от прибоя на пясъка, започваме да го обдишваме и се съживява! Няма нищо общо с този!" Аутопсията, обаче, на този казва "смърт чрез удавяне", а аз работих в тая сфера, там не грешат!!! Иска ми се да вярвам, че му е станало нещо, но гореописаните приятели на брат му казаха резултата, казаха и че няма сърдечни проблеми. Лекар ми обясни, че явно смъртта е настъпила от удавяне, но то е станало в следствие на припадък може и от съвсем лек инфаркт. Не знам. Знам само, че ако го бях видял и извадил на време, поне нямаше да го пишат удавен.
Аз и останалите колеги носихме една жена с изкълчено ходило до възможно за превоз място, защото другия край, където е станал фала с жената е стръмно.
Прехода не беше труден- 4 човека не бяха нужни. Достатъчни за пренасянето на жената бяха двама от нас. Освен това удавянето не стана докато я носихме, а вече я бяхме принесли и се суетяхме около нея, умно зяпахме крака й, докато жената на единия колега погледна морето и каза "Ейй, тези май са влезнали доста навътре" аз погледах колко навътре са влезнали и се изстрелях, но беше късно.
Ето това стана.
