Ритмодинамика

[@praktik]

Още  една  нова  теория  на  руски  учен ,  тези  руснаци  се  скъсаха  да  измислят  теории 
Изгледайте  клипа  и  прочетете  материала  на  руски ,  кажете  си  мнението.
http://rhythmodynamics.com/
http://www.youtube.com/watch?v=ftnbexCNHWY&feature=youtu.be

[Радико]

За първи път виждам концепция толкова близка с моите разбирания.
Струва ми се, че е малко "плахо изказване" но въпреки това пак е на доста по верен път от всичко друго което съм чел до сега. Опитва се да върне концепцията за етера с по различно обяснение, но определено е крачка напред. Мисля да следя този сайт и по нататък. Пожелавам им успех.

[@praktik]

Прикачвам  файл  DOX за  сваляне ,  фаила  съдържа  информация  подробно  по  ритмодинамика.

http://dox.bg/files/dw?a=ae8ae9419e

[@praktik]

Радико , имам  известни  резервации  относно  ритмодинамиката , авторът възвръща  етерът  като  се  уповава  на  опита  на  М&M през 1881 г  в  Подсдам ,  чиито  резултати  Айнщайн  по  късно  е  интерпретирал  като  отсъствие  на  етера   . Лоренц  за  да  спаси  хипотезата  на  етера , допуска  съкращение  на  рамото  на  интерферометъра  успоредно  на  движението  на  земята , но  затова  трябва  да  се  допусне  забавяне  на  времето . Иванов  допуска  че  и  двете  рамена  се  съкращават  и  от  това  излиза  че  не  е  необходимо  допускането  на  забавяне  на  времето . Но  ако  съществува  ефирен  вятър  успореден  на  рамото  на  интерферометъра , което  е  успоредно  на  движението  на  земята ,  то  посоката  на  светлиният  лъч  тръгващ  от  источника  към  огледалото ,  по  посока  срещуположна  на  ефирният  вятър , трябва  да  достигне  до  огледалото  за  време t=c-v  и  когато  се  отрази  от  огледалото  и  тръгне  по  посока  на  ефирният  вятър ,  обратно  към  интерферентният  екран ,  трябва  да  го  достигне  за  време t=c+v . Така  че  в едната  посока  на  светлиният  лъч  когато  пътува  срещу  ефирният  вятър , скоростта  на  светлината  се  забавя , а  в  обратната  посока  когато  светлината  се  вози  на  ефирният  вятър ,  нейната  скорост  превишава  константната C=300  000 km/s  ,  точно  толкова  с  колкото  се  е  забавила  първоначално .  В  крайна  сметка  излиза  че  светлината  ще  пристигне  до  интерферентният  екран  със  скорост 300  000 km/s  колкото  е  и  скоростта  на  светлиният  лъч  от  рамото  което  е  перпендикулярно  на  ефирният  вятър ,  така  че  двата  лъча  ще  пристигнат  едновременно  на  интерферентният  екран ,  и  ще  дадат статична  интерферентна  картина . Тоест  ефирният  вятър  няма  да  повлиае  на  скоростта  на  светлината  и  на  двата  лъча. Точно  това  е  и   резултата  на  експеримента  на  M&M .  Тоест  дори  и  при  наличие  на  ефирен  вятър ,  той  не  може  да  се  констатира  от  интерферометъра  на  Майкелсън  и  Морли. Авторът  Иванов ,  дава  неясни  аргументи  с  някакво  свиване  на  стоящи  вълни  и  т.н  неяснотии  и  неконкретики .
http://prikachi.com/images.php?images/677/6116677z.jpg

[svetlio760]

Отклонявам се от темата, но ме вълнува от години теорията за пределната скорост на светлината- според Айнщайн, 300 000 км/с е пределната скорост в познатата вселена! Да речем, че се движа в космически кораб, който се отдалечава от Земята с 299 000 км/с. Какво ще стане ако реша да побягна със скорост 2 км/с по посока на движението на кораба? Ще се движа с 300 001км/с. спрямо земята! Възможно ли е това? Ами възможно ли е Айнщайн да бърка нещо в предвид на това, че определението за движение включва два обекта- единият се приближава или отдалечава спрямо другият- от кой обект се определя пределът 300 000км/с. Според горният пример аз бягам със скорост 2км/с спрямо палубата на космическият кораб, но спрямо Земята аз надвишавам предела. Ако след нас има кораб движещ се с да речем 200 000км/с спрямо земята, спрямо този кораб моят ще се движи със 100 000км/с. Ако, пък, моят кораб реши да пусне совалка пред себе си и да я засили с да речем 100км/с то совалката ще се движи с 300 100км/с. спрямо земята и със 100км/с спрямо моят кораб!(единственият проблем в този пример е, че не мога да се набера с 2км/с. )

[@praktik]

Отклонявам се от темата, но ме вълнува от години теорията за пределната скорост на светлината- според Айнщайн, 300 000 км/с е пределната скорост в познатата вселена! Да речем, че се движа в космически кораб, който се отдалечава от Земята с 299 000 км/с. Какво ще стане ако реша да побягна със скорост 2 км/с по посока на движението на кораба? Ще се движа с 300 001км/с. спрямо земята! Възможно ли е това? Ами възможно ли е Айнщайн да бърка нещо в предвид на това, че определението за движение включва два обекта- единият се приближава или отдалечава спрямо другият- от кой обект се определя пределът 300 000км/с. Според горният пример аз бягам със скорост 2км/с спрямо палубата на космическият кораб, но спрямо Земята аз надвишавам предела. Ако след нас има кораб движещ се с да речем 200 000км/с спрямо земята, спрямо този кораб моят ще се движи със 100 000км/с. Ако, пък, моят кораб реши да пусне совалка пред себе си и да я засили с да речем 100км/с то совалката ще се движи с 300 100км/с. спрямо земята и със 100км/с спрямо моят кораб!(единственият проблем в този пример е, че не мога да се набера с 2км/с. )

При  Айнщайновата  релативистка  физика ,  тоест  физиката   на  високите  скорости  ,  тези  близки  до  скоростта  на  светлината ,  Галилеевите  трансформации  за  наслагване  на  скоросттите ,  са  невалидни . Ако  ти  се  движиш  спрямо  земята  със  скорост  близка  до  тази  на  светлината ,  то  скоростта  ти  спрямо  да  речем  слънцето  ,  няма  да  е  равна  на  скоростта  ти  спрямо  земята  плюс  скоростта  ти  спрямо  слънцето.  А  ще  е  равна  само  на  скоростта  ти  спрямо  земята ,  тоест  скоростта  на  светлината  остава  винаги  константна ,  независимо  спрямо  коя  отправна  система  я  измерваме .  В  теорията  на  относителността ,  Галилеевите  трансформации  за  пресмятане  на  скоросттите ,  се  заменят  със  Лоренцови  трансформации ,  където  там  има  един  релативистки  член ,  определящ  забавяне  на  времето  и  скъсяване  на  дължините  по  посока  на  движението  на  тялото  което  се  движи  с  скорост  близка  до  тази  на  светлината. Там  всичко  така  е  нагласено  ,  че  видите  ли ,  скоростта  на  светлината  да  бъде  винаги  константна  и  никога  да  не  може  да  се  преодолее. Тази  теория  е  погрешна  и  невярна ,  въпреки  това  нейните  апологети  настояват  че  била  вярна  и  имало  много  експерименти  които  я  потвърждавали. Но  тези  експерименти  се  тълкуват  погрешно ,  както  има  една  поговорка ,  "чете  се  евангелието  както  дяволът  го  чете" Със  или  без  ефира  във  физиката ,  теорията  на  относителността  е  погрешна ,  защото  времето  не  може  да  се  забавя ,  пък  пространството  не  може  да  се  изкривява.  Пространството  и  времето  не  са  физични  понятия  ,те  не  са  материя  а  само  конструкти  за  описание  на  материята  и  нейното  движение.

[svetlio760]

E да значи това било обяснението. С други думи времето не е нищо повече от начин да се обозначи промяната или движението. Нещата били доста сложни и не са лъжица за моята уста, но поне разбрах същността!
 В светлината на това имаше една теория, според която квазарите са началото на вселената и за това са толкова необясними- светлината от тях се е зародила малко след големия взрив, но едва сега идва до нас. Звучи логично, но една камара учени оборват това. Аз, лично предпочитам по- простите обяснения.

[@praktik]

Нещата  не  са  толкова  сложни  ако  ги  тълкуваме  правилно , значи  спрямо  пространството  и  времето  не  може  да  се  дефинира  движение  на  тяло , същото  се  дефинира  само  спрямо  друго  тяло  от  пространството. Тоест  за  отправна  система  може  да се  избере  само  материално  тяло , разбира  се  за  отправно  тяло  може  да  се  разглежда  и  геометричната  точка ,  но  това  е  само  в  случай  на абстракция. В  реалността  само  материално  тяло  може  да  бъде  отправна  точка  на  пространството. Мисля  че   от  това  произтича  и  относителността  на  движението  и  покоят. Скоростта  е  характеристика  на  движението , а  то  е  относително , следователно  и  скоростта  може  да  бъде  само  относителна ,  и  всъщност  абсолютна  скорост  не  съществува ,  както  иска  да  ни  пробута  теорията  на  относителността .

[Радико]

praktik
Малко пообъркваш нещата, трудно е да се превъзмогне всичко насадено в нас за да ни промият мозъците. Допускаш грешката на Лобачевски, не може да се слагат в една сметка идеални теоретични понятия и реални такива. това го взимаме идеално защото ни харесва, другото няма да го взимаме като идеално понятие защото в реалността няма идеални понятия и става една каша в която ако се понапъне човек, може да докаже че 2+2 е равно на 5 та даже и на 55.
В реалният свят не съществува нереална отправна система. така наречената абсолютна координатна система, но в идеалните математически изчисления не можеш да я отхвърлиш.   
Относно

опита  на  М&M през 1881 г  в  Подсдам

Представи си два сала в една река влачещи се по течението на разстояние примерно километър един от друг. двама пкувци тръгват от саловете, всеки към другия сал. Разминават се стигат до сала на другия и се връщат обратно на своя. Въпросът е кой е преплувал по голямо разстояние. Според твърдението на Айнщайн, Ако плуват със скорост близка до тази на светлината единият би трябвало да преплува по голямо разстояние, но понеже те са преплували еднакво разстояние то извода е, че в същност река изобщо не съществува и плувците плуват в времепространственния континиум. Да му имам развинтената фантазия пък после мога да се преселя да живея и в Карлуково.

Аа щях да забравя грешката на Лобачевски. Не допуска възможността за успоредни прави, защото това е реалността, но допуска съществуването на ъгъл с идеални 90 градуса "това реалност ли е"
Ако имаме триъгълник с два ъгъла клонящи към 90 градуса и един ъгъл клонящ към нула градуса, то какво се случва с прословутата му геометрия САПУНЕН МЕХУР само, че много по малък от сапуненият мехур на Айнщайн.           
   

[@praktik]

Абсолютната  координатна  система  или  отправна  система , е  отхвърлена  още  от  времето  на  Галилео  и  Декарт . Отхвърлена  е  въобще  от  науката , съществува  само  като  фикция  в  математиката ,  но  не  и  във  физиката.
А ,  за  плувците  на  саловете ,  пътищата  им  са  относителни ,  тъй  както  пътя  на  един  кондуктор  обхождащ  пътуващ  влак ,  е  относителен , един  в  отправната  система  на  влака,  и  друг  в  отправната  система  на  земята .

[svetlio760]

Много задълбахме и понеже съм лаик и нямам необходимите познания, се оттеглям, но мисля че сте прави- теорията на физиката и математиката се основава на доста фантазии! Ако погледнем и другата гледна точка, или изцяло ще фана пътя към Карлуково или ще стана учен- физик!
 Т`ва като вица за двете патки дето решили да мислят и ената умряла, а другата станала професор

п.п.:Дано не засегна някой! Идеята е да се пошегувам!

[Seeker]

Абсолютната  координатна  система  или  отправна  система , е  отхвърлена  още  от  времето  на  Галилео  и  Декарт . Отхвърлена  е  въобще  от  науката , съществува  само  като  фикция  в  математиката ,  но  не  и  във  физиката.

Отхвърлянето или приемането на каквото и да е става на базата на експерименти и наблюдение на реалноста.  Галилео и Декарт са имали значително "по-ниска камбанария" спрямо днешните методи за наблюдение на Вселената, и са си правили изводи спрямо света в който са живеели. Да не забравяме, че по тяхно временаучните среди  са  провеждали "международни конференции" на тема "Колко дявола могат да се съберат на върха на игла?"  Абсолютната или по-скоро Вселенска координатна система съществува, защото е частен случай на относителната  -  има избрана отправна точка и посоки спрямо Вселенското движение.  Но не е удобна за работа, по-добре е да се ползва някаква друга отправна точка и посоки, даже и с извесна загуба на точност, за да ни се улесни живота и намалят мозъчните терзания.  Тъй като физиката отдавна е извън реалноста, няма как да не се наложи схващането , че всичко е относително.

Поста не е по темата на нишката, но ме засърбяха ръцете като чета "некой схващания и разсуждения"

[@praktik]

Само  още  нещо  важно. От  физиката  на  механичните  вълни , се  знае  че  скоростта  на  вълните  от  движещ  се  източник  на  вълни ,  не  зависи  от  движението  на  източника. Това  е  специфично  само  за  механични  вълни ,  акустични , водни  и  т.н .
не  и  за  тела  или  частици ,  чиито  скоростти  се  наслагват  по  правилото  на  Галилеевите  трансформации .
Та ако  ефира  е  светоносната  среда ,  то  източник  на  светлина  който  се  движи  спрямо  някакъв приемник  на  светлина , на  който  е  монтиран  интерферометър , ще  установи  че  светлината  от  подвижният  източник ,  е  със  константна  скорост  спрямо  приемника ,  тоест  скоростта  на  източника  на  светлина  не  се  сумира  или  вади  със  скоростта  на  светлината  във  вакуум. C=/= C+V  или  на C- V . Такъв  експеримент  доказващ  независимостта  на  скоростта  на  светлината  от  движението  на  източника  и ,  е  извършен  от Бекман  и   Мендикс , което  е  може  би  косвеното  доказателство  че  светлината  е  всъщност  вълни  в  ефира,  и  че  ефира  съществува. Както  споменах  по  горе ,  интерферометъра  на  Майкелсон  и  Морли ,  не  може  да  докаже  или  отхвърли  ефира  като  светоносна  среда ,  и  среда  за  разпространението  на  останалите  дължини  на  електромагнитните  вълни. Копи  пействам ,чертежа  на  интерферометъра  на  Бекман  и  Мендикс  както и    обясненията  за  експеримента ,  но  са  гугъл  превод.

В този експеримент [ [36]. Бекман P., Mandics P. Test на постоянството на скоростта на електромагнитна радиация в силен вакуум / / Радио Science вестник RNBS. - 1965. -V. 69d -. Номер 4.-p.623-628 ], който също извършва във вакуум, плоско огледало захванат към жироскоп ротора се използва като движеща източник на светлина. В този експеримент са фотографирани ресни модел, който се образува в резултат на намесата на светлинния лъч отразява само от движещ се огледало и светлинния лъч отразени в серия от подвижна огледалото и от недвижимо огледало (огледало Лойд). Разположение на оборудването, използвано в този експеримент е показан на фиг. 4.1. За да се улесни измерването на малка промяна на периферията, която може да се появи, ако зависимостта в U  = С Н  + U защото на съществува в природата , те снимки на един полу-блок на фотографска плака намеса модел образувани по време на въртене на жироскопа ротор в една посока, а на второто полу-блок от същия фотографска плака (с малки припокриване на първата половина на кадъра), те снимана намеса модел формира по време на въртене на жироскопа ротора в обратната посока, но със същата скорост на въртене. Разстояние между движеща се огледало (закрепен към жироскоп ротора) и фотографска плака, на която са формирани ресни модели, в този експеримент е равна на 4.25 m. Скоростта на въртене на жироскопа ротора се увеличава до стойност, при която линейната скорост на огледалото за движение е равна на 50 м / сек.
Всяко ресни смяна не се открива в този експеримент, който беше убедителен потвърдят отсъствието характер на зависимостта в U  = с о  + U защото един .

Докосването на зависимостта (4.1), този експеримент също не потвърждава или го опровергае. Това е обусловено от факта, че съгласно формула (4.1), скоростта на светлината от движещ се източник не променя стойността на обръщане на посоката на движение източник. За да получи убедителни потвърждение на наличието или липсата на характер на зависимостта (4.1) в този експеримент е необходимо да photograh на първия половин плоча на ресни модел образува при въртене на жироскопа ротор с максимална възможна скорост, а от seconf половина плоча - при завъртане на жироскоп с ъглова скорост достатъчно (около сто пъти) по-малко от максималната скорост при едновременно увеличаване на разстоянието между движещите се огледало и фотографска плака.

Не е трудно да се покаже, че убедително експериментално потвърждение за наличието или липсата на характер на зависимостта в U  = с о  (1 + U 2 / C O 2 ) 1/2 , можете да получите до намеса експеримент с движещи огледалото само под условие

L> 2  в о 2 л D / U m 2 , (4. 5)

където L е разстоянието между движещ огледалото и фотографска плака;  L е дължината на вълната на електромагнитните колебания, използвани за формиране на ресни модел;  ф m е максимално възможно линейната скорост на движение на огледалото закрепя за жироскоп ротора D > 0.1  е относително изместване (в дължини на вълната) на периферията, в който тази промяна може да бъде надеждно измерена.

Например, в U m = 300 m / s, л. = 0,3 микрометра и D = 0.1 от формула (4.5), ще имаме L  >  60 km. Но в експеримента [36] този въздух е равна само на 4.25 m. Вследствие на експеримента [36] и не потвърждава или опровергава съществуването в природата на зависимост в U  = С о  (1 + U 2 / C O 2 ) 1/2 .

В други експерименти с движещи се огледала на разстояние, през които е преминала светлината във вакуум, не надвишава 100 м, а скоростта на огледалото не повече от 300 м / сек. В резултат на тези експерименти не отговарят на изискването на условие (4.5) и нямат доказателствена сила по отношение на квадратен практика зависимостта в U  = с о  (1 + U 2 / C O 2 ) 1/2 . Основният Причината за това е малка стойност на източник скорост.

[@praktik]

Абсолютната или по-скоро Вселенска координатна система съществува, защото е частен случай на относителната  -  има избрана отправна точка и посоки спрямо Вселенското движение. 

И  какво  представлява  тази  абсолютна  вселенска  координатна  система ? би  могла  да  се  върже  такава  система  към  ефира ,  и  да  се  сметне  за  абсолютна , но  тогава  се  пита ,  ефира  ли  се  движи  спрямо  телата  ,  или  телата  спрямо  ефира. Тоест  със  или  без  наличието  на  ефир ,  движението  и  покоят  са  все  така  относителни .

[Seeker]

Може!
Освен авторитети като Айнщайн и други популярни евреи, има и много други не толкова известни изследователи, например българинът Рангел Колесин, който е създал много стройна хипотеза относно развитието Вселената и структурата на ефира. Запознай се с този труд и тогава писанията на авторитетите ще ти изглеждат като  историите от 1001 нощи.