Locco, точно тази теория за гравитацията е разгледана в пълни детайли в книгата "The Awesome Life Force".
Не само Слънцето е причина за гравитацията на планетите. Всяко тяло генерира високочестотни лъчения от меки частици и, ако тялото има достатъчно много материя, тези проникващи лъчения претърпяват трансформиращи процеси, проправяйки си път през материята му – сблъсъци на меки частици, разпад до фотони, рекомбиниране до нови меки частици с по-ниска честота и т.н. (винаги от по-висока към по-ниска честота). Честотите постепенно се намаляват през преминаване на все повече материя, докато не достигнат прозорецът на гравитационно-индуциращите лъчения, които (както споменаваш) са с честота около трилион цикъла в секунда. Те възникват в първите около 80км от земната кора, като прогресивно намаляват с дълбочината.
От това преразпределение на енергията и намаляване на честотите, тази теорията води до възниква друго интересно явление. Докато меките частици от Слънцето проникват през материята на Земята, идва един момент, в който честотите се намаляват толкова много, че достигат видимия диапазон, т.е. на няколко десетки километра под земната повърхност, гигантските пещери може да са огряти от светлина, идваща от всички посоки без определен източник. Всъщност това проявление понякога се наблюдава при избликване на земни светлини по време на земетресения или други натурални стимулации на подземните слоеве, като инжектиране на ток от интензивна гръмотевична буря например.
На който му е интересно може да прочете за тези природни проявления (както и още много други) в книгата.
Но да се върнем на гравитацията... Не мисля, че дори такава сандвичена конструкция от диелектрици с различна К ще е в състояние да пречупи гравитационно-индуциращите лъчения, които са силно проникващи (но все пак не безкрайно). Ако наелектризираш такава конструкция ще получиш тласък, но това е за сметка на възникналата лавинообразна разлика между положителните и отрицателни заряди, което няма нищо общо с гравитацията (макар, че сам по себе си ефектът е напълно използваем).
За да повлияем на гравитационно-индуциращите лъчения в локален план, е най добре да си направим именно такъв излъчвател. Така подобното се блокира с подобно и вече може да се каже, че имаме платформа от типа на ВСГ. Както неколкократно споменах – търсят се множество излъчватели на милиметрови или подмилиметрови вълни, разположени един до друг на малка площ. Вероятно отражателни повърхности около излъчвателите биха спомогнали, понеже така ще се образуват и натрупат меки електрони с правилната честота, които ще екранират лъченията максимално добре. Може да има и други варианти, но засега този ми се струва най-удачен.