Имаме един конец, закачен за пирон на стената. В долния му край закачаме силомер и опъваме до скъсване. Нека в момента на скъсването на конеца силомерът да показва 10 килограма. Правим втори опит като сега сме закачили за конеца освен силомера и още една тежест, да речем 6 килограма. Опъваме и виждаме, че конецът се къса, когато силомерът показва 4 килограма. Значи, конецът по-лесно се къса, когато е натоварен с някаква тежест. Тя силата на скъсване е една и съща, но висящите 6 килограма са като "катализатор", облекчаващ късането. По подобен начин става и нашата електролиза на водата. За да разложим дестилирана вода е нужно много високо напрежение (голяма сила), но като сложим NaCl или NaOH, разлагането става при по-малка сила (напрежение). Ако сложим във водата не NaOH, а катализатора на Стефан Найденов, въобще няма да ни е нужно да добавяме някакъв ток. Тогава "конецът" ще е предостатъчно опънат за да се къса от самото горене. В нашия случай сме сложили малко по-калпав катализатор и се налага да добавим и малко напрежение за да стане електролизата и горенето. Но при това горенето ни дава цялата си енергия, а ние влагаме като ток само част от тази енергия. С други думи, ние си получаваме от горенето 10 единици енергия, но влагаме само примерно 4 единици, защото другите 6 единици са от катализатора, който е "опънал" водата-конец предварително. Това е моята теория.
