Може би така древните са направили Стоунхедж (и пирамидите, и ...)

[GreenHulk]

Парадоксално, но е така! Всичко,  което възприемаме като твърда материя са "полеви граници", чисто енергийни!

Ето какво казва Учителя Йода по въпроса:

For my ally is the Force, and a powerful ally it is. Life creates it, makes it grow. Its energy surrounds us and binds us. Luminous beings are we, not this crude matter. You must feel the Force around you; here, between you, me, the tree, the rock, everywhere, yes.
Master Yoda

[hyparh]

Енергията се проявява под форма на информация, тя определя самите първични частици,начина им на въртене и начина им на "фиксиране" (моделиране) в по-големи структури, според това за кое вещество информация носят.
Обяснявам го така, за да е разбираемо, въпреки, че нещата са доста по- задълбочени.
В основата на въпросните първични ("мю") частици са вихри от чиста енергия, която ги държи в постоянната граница (преход) между енергетично и материйно състояние.
И в резултат на всичко изброено дотук стигаме до извода, че материята е проява на енергия, следователно - материя не съществува, поне в шаблона на понятието ни за нея!
Парадоксално, но е така! Всичко,  което възприемаме като твърда материя са "полеви граници", чисто енергийни!
Самата класическа наука и мощните микроскопи го показват, вижда се.
А въпросната "божествена частица" или Х-бозона, който търсят в колайдерите е именно това първично състояние- нито чиста енергия, нито чиста материална частица, по-скоро преходното.

За още по-добро разбиране можем да си представим първичните вихрови частици (първични атоми, Ану, мю-частици и т.н., имат различни наименования) като вихъра на торнадото. Там, където няма торнадо, въздухът е спокоен, няма кинетична енергия или тя е слаба и неконцентрирана. От друга страна всички знаем каква огромна сила може да упражни торнадо върху околното среда чрез бързото си предимно центростремително въртене. Точно тази сила в миниатюрния свят на първичните вихри, представлява "силовото поле" и разните му разновидности, с които взаимодействат помежду си. Вихрите се "сключват" в определени конфигурации чрез полетата си, образуват малки групички (клетки), които имат собствено силово поле, а от своя страна тези клетки се свързват в по-обемиста структура, придобиваща някои от платоновите форми (куб, тетраедър и т.н.). Тази финална форма може да се каже, че е атомът, който официалната наука познава. Даден хим. елемент предава първичната си форма и в процеса на кристализация. Например в разтопен бисмут могат да кристализират отделни кубчета, защото самият елемент спада към кубовидната група (атомът му е кубовиден).

[edin]

Да нямаш предвид, че кристалната решетка е кубовидна?

[hyparh]

Разглеждам нещата от малко по-различен ъгъл :

[Аtos]

Да нямаш предвид, че кристалната решетка е кубовидна?

Не, няма точно (или) само това в предвид:)
Хипарх иска да каже, че съответният вид микроструктура на първичните вихри (МОДЕЛ) се проявява и в по-големите "кристализиращи" структури на съответната материя, което е така.
Може да са кубични, призматични, пирамидални, тороидни или други...
При всички случаи те са копие на първичната пространствена формация, макар и с проявата на някои леки дефекти понякога!
Чистата кристална структура на водата например е идеален ХЕКСАГОН с различна степен на натрупване (израстване) на кристала по краищата - точно копие на първоинформацията - всеки е наблюдавал снежинка ако не под микроскоп, то поне под лупа!

[Аtos]

А сега си представете, че разглеждаме всичко това в макро-мащаб???
Вселената със всички звезди, техните спътници (планети) и луни съответно?
Това не е ли повторение на вариантите микроскопични модели?
Кой знае дали нашата галактика не е вид "определено вещество" (или смес) в космически макросмисъл?
А вселената ни да е един "твърд предмет", погледнато от хипермащаб?

Да продължавам ли нататък? Че започва да става налудничаво...но парадоксът е, че е твърде възможно  да е вярно:)

[hyparh]

Аз си го представям като дърво с плодове. Основен етерен поток с множество разклонения, които формират ствола и клоните, а плодовете са отделните вселени. Разликата с познатите ни дървовидни структури е, че при тази дървото и плодовете му се намират в различни (но свързани) пространства. Някой беше споменавал нещо за Бой-Терек - Дървото на живота. Може да има много такива "дървета", които формират цяла "гора". А може да не се разглеждат като дървета, а като неврони...

[paparosko]

А сега си представете, че разглеждаме всичко това в макро-мащаб???
Вселената със всички звезди, техните спътници (планети) и луни съответно?
Това не е ли повторение на вариантите микроскопични модели?
Кой знае дали нашата галактика не е вид "определено вещество" (или смес) в космически макросмисъл?
А вселената ни да е един "твърд предмет", погледнато от хипермащаб?

Да продължавам ли нататък? Че започва да става налудничаво...но парадоксът е, че е твърде възможно  да е вярно:)

Хич не е налудничаво, а е съвсем по Принципа на съответствието според Херметичната философия.
Освен това пасва и на теорията за фракталната реалност.

Всичко се повтаря на микро и макро ниво до безкрайност.