Още от началото на 50-те години на миналия век се провеждат (успешни) опити за изработка на антигравитационни двигатели, използващи микровълни. Намира се известно количество изтекла информация около конструкцията, като тази от проекта „Skyvault”.
Магнетронът трябва да излъчва в резонаторна кухина с диаметър дължината на вълната или кратен на нея, за възникване на резонанс. Вътре се поставя изолатор с висока диелектрична константа (напр. бариев титанат, като при опитите на Т. Браун) с електроди, на които временно се подава високо DC напрежение за поляризиране на диелектрика. След включване на магнетрона, напрежението за диелектрика може да бъде изключено – микровълните поддържат поляризацията. При взаимодействието на вълните с така поляризирания диелектрик, те променят формата си от синусоидална към трионообразна, което е важен елемент за работа на системата. Те трябва да са възможно най-стръмни за най-ефективно взаимодействие с етера. Захранването за магнетрона трябва да бъде импулсно – напр. с ротационен прекъсвач, а като по-добър вариант се посочва използването на тиратронна лампа за тази роля.
Обикновените магнетрони са много нестабилни при такива режими на работа и често изгарят или направо експлодират (говори се за стотици изгорени такива при първоначалните опити).
За по-стабилна работа и възникване на по-силни гравитационни вълни, започнали да се използват мощни радарни магнетрони с подаване на напрежение много над разчетеното – до около 250kV. Те, от своя страна, били заменени от т.нар. Gunn диоди (
https://en.wikipedia.org/wiki/Gunn_diode), които се държали много по-стабилно. Принципно Gunn диодът е маломощен полупроводников елемент (под 1W) и затова е направена поръчка за изработване на много по-мощни (10kW, с честотен диапазон на микровълните 1-500GHz). В още по-напреднал етап от разработките, експериментирали с пазотрон, способен на 100 микросекундни импулси с мощност 1-5MW, а някои модели достигали до 7GW.
Друг вариант на системата работи с фазово сливане (phase conjugation). При нея работният сноп микровълни се отразява от земната повърхност и се връща обратно в апарата в “смесващ диод” – материал, с нелинейни електромагнитни характеристики, който комбинира двата снопа. Този материал може отново да бъде бариев титанат с приложени електроди и високо DC напрежение.
Източникът на информация, твърди от първа ръка, че по тези методи били издигани големи машини във въздуха.
За около 60 години разработки, тази технология със сигурност е дръпнала доста напред, макар и да не блести с особена елегантност (сложно техническо изпълнение), което, разбира се, не засяга хората от простолюдието. Тези неща се разработват само ъндърграунд, а за повърхността остават само някакви трохи, които в повечето случаи водят до задънена улица и безкрайни главоблъсканици от страна на конвенционалните учени. Евентуални опити за работа по въпроса наяве, биват потушавани. От НАСА не се знае докъде ще стигнат в тези си напъни, но едва ли ще има нещо впечатляващо като резултати в близко бъдеще.
Сега се сещам за някои случаи на близки срещи с НЛО, при които очевидците остават с обгоряла кожа по тялото като от микровълни. Даваха за един такъв известен случай с полицай. Доколкото си спомням, преживяването му беше нещо от този род: Видял голяма светеща топка да виси над близките дървета и да озарява всичко наоколо. След това забелязал, че кожата по цялото тяло му се зачервила и се появили мехури като от обгаряне. Били обгорени и листата на дърветата. След като посетил клиника, първото, което го попитал докторът, било дали се е излагал на силен източник на микровълни, понеже обгарянията били точно от такъв тип.
