@june1900 защо се хабиш да го превеждаш тоя човечец. Какво ценно намираш в тия кухи теории, дето всеки може да си ги редуцира както си иска. Евала за труда ти.... ама не го хаби на празно. Личното ми мнение е , че много по добре би било да си пренасочиш енергията към С. Маринов примерно. ... Там има нещо заровено да знаеш. Там е истината. Оставяй го тоя Том Биардън... никой няма там.
Нека разкажа една история, за времето, когато реших да променя живота си и какво разбрах тогава.
Още на 18 се бях отчаял от този свят и се бях разочаровал от това, че не намирах смисъла. Вече бях избягал от родителите си, бях си напуснал образованието, бях си намерил квартира и работа и бях готов да продължавам да живея в пълна неизвестност до края. Колкото повече навлизах в така устроения свят на възрастните, толкова повече се отвращавах и погнусата не ме е напуснала до ден днешен (защото този свят, в който всяко дете се ражда като пред свършен факт, е отвратителен). Нещо вродено в мен осъзнаваше, че е под достойнството ми, като биологичен представител на висш вид, да инвестирам и посвещавам живота си на тази смехотворна и унизителна рутина, която наричаме "бит и традиции".
И тогава ми попадна информация за някакъв индиец, Хира Ратан Манек, който проповядваше практиката на слънцегледането.
Твърдеше се, че дисциплинираното, последователно и редовно посрещане или изпращане на изгрева или залеза, гледайки в слънцето, води до така нареченото състояние на "инедия" - състоянието, в което човек може пълноценно да изживее живота си, без повече да изпитва нуждата да се храни с каквато и да е храна или сокове.
Човекът навсякъде обясняваше, че основната цел и благословия на практиката на слънцегледането е постигането на вътрешен мир, на душевна умиротвореност, на тих ум и на уравновесени емоции, възстановяване на общуването между разума и емоциите. Винаги обаче отнякъде се появяваше читател или зрител от публиката, който да го пита за онзи страничен ефект, за инедията. Всеки път, когато Манек се опитваше да говори за вътрешното омиротворяване, някой от хората, пред които говореше, изместваше въпроса към инедията. В което и предаване да гостуваше и който и журналист да го интервюираше, на Манек не му даваха да говори за вътрешната духовна трансформация. Единственото, за което го разпитваха и което привличаше вниманието, беше, дали инедията му е доказана от доктори, дали инедията му е заснемана на видео-свидетелство, дали инедията му е била тествана и подлагана на изпитания за доказване на физиологична автентичност, колко е най-дългото време, в което не се е хранил. Ако това беше вярно, всичко останало щеше да е вярно и ако някой успееше да обори това едно твърдение, тогава и всичко останало се превръщаше в лъжа. Не че някой някога е обръщал внимание на нещо от останалото, което Манек говореше.
Манек мислеше, че проповядва практика за духовна трансформация. Всъщност проповядваше пред масите едно цирково изпълнение, дали един клоун ще може да издържи без храна еди колко си време. Това е всичко, от което хората се интересуваха и което виждаха като потенциал и което искаха да видят и на живо. И Манек в крайна сметка им го даде, освидетелства се. С това светът не се промени.
Не се промених и аз тогава. Аз виждах в това решение на всички екзистенциални въпроси. Ако можех да постигна това състояние на инедия, оттам насетне нищо вече нямаше значение и не можеше да ме задържи. Топлината и подслона се превръщаха просто в капризи. Ако исках, можех да остана, ако не исках, можех да си хвърля личната карта и да обиколя света през зелена граница и пресечен терен - след като вече нямах нужда от храна, оцеляването ми не беше обвързано с никакви останали задължителни фактори и зависеше просто от сбор свободни променливи, които можеха по един или друг начин да се предотвратят. Оставах само аз и волята ми, която щеше да ми стигне за всичко останало, с което можех да се сблъскам.
На всяка цена трябваше да постигна това състояние, буквално на всяка цена. Минах през множество най-ниски физиологични и житейски падения в опита си да разбера как става, как да го постигна, как да разбера тайната и да я приложа върху себе си.
Минаха много години, преди твърдоглавото ми его да си даде сметка, че инедията е само страничен ефект от цяла група фактори, и че може да се постигне по множество различни начини... ако това е целта на човек. Минаха още едно такова множество години, преди да си дам сметка колко трудно постижими са групата фактори, водещи до страничния ефект на инедията, каква саможертва иска установяването в личния живот всеки един от тях... и преди да си дам сметка, че един страничен ефект никога не може да бъде пълноценен стремеж.
Аз в крайна сметка постигнах състояние на инедия. Посветих на този стремеж цялото си внимание и време преди това и не се двоумих пред нищо от онова, което беше нужно да направя, за да се докосна до този феномен. Той съвсем не е тайна, огромен брой хора по света нямат физиологичната нужда да се хранят, за да оцелеят, много различни групи - почти толкова, колкото са различните методи, водещи до такова състояние.
Но аз осъзнах... че то въобще не беше това, за което го мислех. Въобще не беше това, което очаквах да бъде. Вместо да ми даде свобода и да сбъдне мечтите ми, докосването до този феномен ме натовари с повече скръб и огорчение, отколкото бях поемал на плещите си дотогава.
Инедията е неприложима в света на масовото общество. Невъзможно е да се практикува сред хората, нито в населените с хора места, нито в омърсените от хора земи, нито може да се сподели с някой друг. Инедията определено не може да промени нищо в човешкия свят.
Затова се отказах от това състояние. Затова всеки, който го е постигнал и проумял, също се отказва от него.
Аз имах Свободна Енергия - тялото ми оперираше независимо от конвенционален източник на гориво - и се отказах от нея, защото проумях едно нещо: Смисълът за всеки един човек се намира в ближния.
Инедията се постига тогава, когато човек спре да злоупотребява със себе си. Когато човек спре да се самоизяжда отвътре. Това е толкова трудно... Какво ще промени Свободната Енергия? Хората търсят Свободна Енергия, за да могат да си захранват отвратителните домове, за да могат да си правят сауна вкъщи зимата. Искат Свободна Енергия, за да могат да думкат безкрайни киловати в безсмислени дейности, представяйки си в действителност, че ще започнат един необременен живот. За хората, да откриеш Свободната Енергия е като все едно да откриеш ключа за килера, пълен с храна.
Точно както инедията няма приложение сред хората и в света на хората, по същия начин изобретателите, които плащат висока цена, за да изобретят поредния метод за Свободна Енергия, накрая проумяват, че те нямат приложение за нея. Тя не се котира в света на хората, не може да промени света, не може да се сподели с никого, не може да се приложи никъде.
За човечеството, Свободната Енергия е БЕЗПЛАТНА енергия - тя не е нищо повече от върховното средство за безкрайна злоупотреба.
Върховното средство за безнаказано злоупотребяване. Неизчерпаема невръстна девственица за педофила, бездънна каца с кръв за кръвопиеца. Тя не се разглежда в никакъв друг смисъл.
Няма да спрат да произвеждат все по-консумиращи електроуреди и няма да се преустанови тенденцията да се произвеждат все по-неадекватни и неефикасни електроуреди... Защото икономиката цели да насърчава все по-гигантското прахосване на електроенергия през все по-неефикасните и консумиращи електроуреди, произвеждани в многомилиардни бройки. Защото това насърчава все по-изострящото се централизирано енергоснабдяване. Насърчава централизацията на енергоснабдителната власт, а тя от своя страна насърчава все повече излизащите от контрол норми и стандарти в производството на електроуреди.
Под Свободна Енергия се разбира именно онова безкрайно нещо, което ще се опита да запълни бездънната каца, безкрайния приток, който ще се опита да задоволи неутолимата жажда. Унизителният "лов" за Свободна Енергия не е нищо друго, освен идеализирания стремеж към системното богохулство.
Свободната Енергия е в самата природа и в самия живот - нямаше да е възможно ние и планетата ни да съществуваме, ако това не беше факт. Достатъчно е да спрем производството на безсмислени електроуреди с абсурдна, почти нулева ефикасност, които в самия си зародиш нямат достатъчно обосновано приложение, за да съществуват. ТОГАВА централизираното електроразпределение ще стане нищожно и ненужно, ще бъде заменено от надомно електропроизводство. ТОГАВА човечеството наистина ще се обърне към възобновяемите източници и ще се окаже, че те са съвсем достатъчни и винаги са били напълно достатъчни за електрификацията на една човешка цивилизация, стига тя да е съзряла и надскочила културата на свинското прахосничество.
ТОГАВА Свободната Енергия вече няма да се разбира като нещо, чиято цел е да бъде експлоатирано. Тя ще се разпознае като нещо, което трябва да бъде обожествявано и почитано, като върховен естествен закон и основен принцип на самия живот. Тя ще се пресъздава с цел съзерцание, проумяване и почит... а няма да бъде преследвана като рог на изобилието, който следва да бъде поруган със злоупотреба и експлоатиран до унищожение. Естественият закон не позволява подобно светотатство.
Свободната Енергия не е търсене на заровено куче, нито борба за ябълки в калта - това е "свещен лов", или път на поклонението, в който изобретателят и изследователят научават повече за себе си и за същността на природата. Когато аз "търся" Свободната Енергия, априори приемам, че съм я намерил и съм се отказал от нея. Тя не е награда за моите усилия, усилията ми са насочени към безсмъртната ми душа и онова, което остане с мен след смъртния преход от този живот - за мен е важно какво научавам и основният смисъл за мен е, да преоткривам и да стигам до едни и същи установени изводи по различни пътища и начини, обогатявайки съзнанието си. По същия начин, по който периодично достигам отново до състояние на инедия, предварително отказвайки се от него, за да запазя спомена и осъзнаването за това състояние жив в ума си, а не да се опитвам да удължавам живота на едно смъртно тяло.
Свободната Енергия учи, че който не проумява всичко това, няма да извърши смъртен преход, а ще умре завинаги.
