van, надушвам нещо проблеми с егото и самоконтрола... Също и приказки изпреварващи мисълта...
Случва се и от тоци да разбираме, представи си. Само че тоците в разтвор не са като тоците в проводник, понеже там токоносителите са йони, с противойонни атмосфери и поради това - бавноподвижни, с голямо триене в средата (което загрява), с натрупване на мехурчета по повърхността на електрода (което спира процеса), и с разрушаване на електрода (ако се превиши определен ампераж на см2 от повърхността). Има си цяла наука по въпроса - електрохимия се нарича. PWM-а с нисък коефициент на запълване при 12V е ефективно 1,3-1,5V, само че с допълнителния бонус за ударност и периодичност, което отпъжда мехурчетата и подобрява дифузните процеси (по-точно - оставя им време да протекат, без през това време да се харчи ток). От тази гледна точка можеш да действаш и със 100V при 1,5% запълване на PWM-a.
Та къде е чудото, не разбрах?
Ето - бат' Мишо си е играл и е проверил нещата на практика. Аз също съм си играл преди години, но не открих никаква свръхединичност. И понеже нито съм бижутер, нито режа скали, електролизерът така си и остана да събира прах на тавана.