Пълни фокусници и на двата клипа. Първо термокамерата работи на излъчване, а газа гори с имплозия. Съвсем разбираемо е, че няма как да отчете реално. Няма как да е реално. Всеки който има електролизер може да си направи опит на по-тъмно място с пламъка и някаква банкнота да се увери в ултравиолетовия диапазон на пламъка. Температура в този диапазон е по различен от демонстрирания с термокамерата. Освен това не след дълго търсене в нета може да се намери при какви условия гори волфрама. Мнооого преди температурата му на топене. Особено при наличие на перфектен окислител като браун газа. Температурата на запалване е около 800гр.ц. Гори със жълтеникав пушек (окис на волфрам). Не е по- различно от запален арггонов апарат за заварка без да е пуснат аргона.
На втория клип също е ефтина сензация. Ако отделечат електродите още, ефекта от магнити ще е равносилен на МАГИЯ. Отдавна е установено оптималното разстояние м/у ламелите около 2 мм. При съответното такова с създава ЕЛЕКТРОМАГНИТНО поле, което с нищо не отстъпва на това от обикновения магнит. Друго нещо, на обикновено електртомоторче на DC пробвайте с добавяне на допълнителен магнит. Дори отвън по корпуса. Измерете консумацията преди и след допълнителния магнит. Ха изненада- дигнала се е. Питам: Кое е по различно при електролизата?
Не ги оплювам, просто винаги се съмнявам и по възможност проверявам. За разкъсване на връзката е необходимо точно толкова енергия, колкото силна е тя. За това електролита спомага в сравнение с дестилирана вода. За да е ефективна електролизата Просто трябва алтернативен източник на енергия за разхлабване на връзките в молекулата и само тогава тока от мрежата може да намалее. Това е
Колкото и странно да звучи предварителното кавитиране дава ползи, но не с мехурчета, които намаляват контактната площ, а вихрови тръби тип шауберг посредством помпата за която преди бе споменал БУГИМЕН. Не мога да го обясня по друг начин, но вихъра си набавя нещо от някъде. Не знам какво и от къде, но е факт. Така тока за самата електролиза малко намалява.