Всъщност ацетонът H
3C-(C=O)-CH
3 е по-близък по химична структура до уреята/карбамида, който е H
2N-(C=O)-NH
2, отколкото до амоняка NH
3.
И двете съдържат карбонилна група -(C=O)- в центъра, и по една проста група от двете ѝ страни. В случая с ацетона имаме метилова група -CH
3, а в случая с карбамида имаме амино-група -NH
2.
Амонякът има силно алкален характер и затова е вреден и отровен за живите тъкани. Карбамидът има също алкален характер, но много по-слабо изразен, затова е доста по-безопасен и се изхвърля чрез урината като един вид "обезопасен амоняк".
Солта на карбамида с азотната киселина обаче е един доста мощен, евтин и лесен за получаване експлозив
Подобен в това отношение е и гуанидинът H
2N-(C=NH)-NH
2, който пък се среща в птичите изпражнения...