... Трябва да има силен огън за 2-3 часа, висок процент на окисление и достатъчно маса за акумулиране на голяма част отдадената топлина като за това е необходим топлинен акумулатор в някакъв вид.
На пръв поглед това твърдение е вярно, но реално в този режим загубите са много големи.
Помисли реално - имаш една печка в която сипваш яко керосин. Пак преувеличвам, но само за да ти стане ясно за какво говоря. Или в казармата сме сипвали вакса за обувки, а в най-откачените случаи - настърган тротил...
В такива случаи кюнците стават червени, включително и пръстена който е зазидан в стената и за който кюнците се държат към комина.
Колко е температурата на изхвъляните в атмосферата димни газове в такъв случай? Къде отива тази топлина? Ами ... грее оня де клати гората - буквално.
Докато ако имаш печка с голям обем, в която гори сравниелно малък пламък, димните газове вървят бавно - и в самата горивна камера, и в кюнците - и имат време да отдадат топлината си преди да напуснат помещението през комина. А на теб точно това ти трябва - да вземе възможно най-много топлина преди да ги пуснеш извън помещението.
Да, зидарията ти осигурява равномерност на топлината, възможност да имаш топло дори и ако пламъка изгасне. По-комфортно е. Но в никакъв случай не е по-икономично. Много по-голяма икономия ще имаш ако прекараш 5 метра кюнци в стаята преди да ги включиш в комина. И всички кюнци да са от тоя тип:
Обаче ... първо е грозно, второ е скъпо, трето е кошмарно за чистене. И понеже дървата и въглищата са евтини, хората предпочитат да платят малко повече, но да си спестят разправиите. За домашно ползване не е оправдано, обаче при големи мощности нещата стоят по съвсем друг начин.
Затова казвам, че когато енергията (топлинна или електрическа) се добива в големи количества на едно място, е по-ефикасно. Защото там има смисъл да се влагат пари и да се улови и последния дажул енергия (защото се призвеждат милиони джаули, и 1% са 10 000 джаула), докато в домашни условия инвестицията просто е неоправдана. Дори и да отмъкнеш материалите от някъде, дори и труда да е собствен (без пари, щот си пенсионер и така или иначе стоиш в къщи), самата разправия по обслужването на такава техника става бреме.
Една платина (сензор на температура) е 30-100 лева. Никой не е луд да даде толкоз пари за домашно устройство. Обаче когато имаш инсталация за 100 000 лева, или за 1 000 000 лева, тогава разхода по придобиването или дори подмяната при повреда на тоя снезор е песъчинка, и поставянето й (или подмяната й) ще се избие за часове от икономията. Същото е и с електрониката която регулира процеса на горене. Дори и тая фрима с чиито продукти се занимавам, при най-малките си горелки ползва съвсем опростена електроника, която стува към 100 евра. А контролера за големите модели е над 2 000 евра... Просто едни умни хора са сметнали, че контролер за 2 000 евра няма да се избие от икономията която може да направи в процеса на работа на горелката за целия й живот (10-15 години).
И не, не е заговор. Ако си много настоятелен, в някои от малките модели могат да ти поставят големия контролер. Но... никой не го прави и почти никой не го купува, освен при някои специални заявки, когато е необходимо използването на някой специфични функции на големия контролер. Примерно някой много настоява да може да върже малкото си котле с мениджмънт системата на сградата, или да може да го следи и управлява през интернет ... но това са екзотики, прищевки които няма да се изплатят.
