Ето как ИИ описва човека поетично :
Човекът е крехък като стъкло и силен като буря.
Той се ражда уязвим, но в сърцето му живее жажда за безкрайност.
От сълзите прави песни, от раните – светлина, от времето – вечност в спомени.
И макар животът му да е кратък, духът му се простира отвъд него – в любовта, която е дал, и в смисъла, който е създал.
или
„Човекът е крехък по тяло, но безкрайно силен по дух.“
или
Философски:
„Човекът е мост между слабостта на материята и силата на духа.“
Поетичен:
„В тънката му крехкост се крие вечността на една звезда.“
Простичък:
„Човек е едновременно слаб и силен – и точно това го прави човек.“
а сега реалноста
Човекът е същество алчно и нетърпеливо – взема повече, отколкото дава.
Знае, че е смъртен, но живее сякаш времето му е безкрайно.
Разрушава света, който го храни, и после се чуди защо е гладен.
Гони власт, слава и удобство, докато забравя най-простото – да бъде добър.
Силата му е огромна, но често я използва за разрушение, вместо за съзидание.
И въпреки цялата си мъдрост, пак се препъва в едни и същи грешки.
