Тая картинка я виждам навсякъде, където се правят ремонти на пътя. Един работи с лопатата, но едва-едва люпи пръст /
докато се обърне и охлювът се шмугнал в храстите 
/, другите флегми го гледат по цял ден, или с ръце в джобовете, или търсят гарги в небето.
Преди години работих в Запдна Европа, още когато
Радико не му беше стъпвал крака там и не беше изобретил квантовия генератор.
Имаше една работа в представителство на Голдстар /сега LG/, да се премести ел. комуникацията на цял един огромен офис с над 20 компютъра, климатици, ел. табла и т.н. в друт съседен офис.
Свърших цялата работа за един ден с огромни снопове от кабели, които вървяха по хънтър-таван и под повдигнат под.
Когато дойде т.н. "началник" - западняк, който нямаше и 5% от моите знания и възможности, ми каза, "какво си направил?", тая работа трябваше да я правим за 10 дни, не за един, защото жълтурите плащали на ден. Завалийката не предполагал, че източно европеец, който е получил образование от Тодор Живков, може да направи такова нещо, самият той се плашеше много от сноповете с кабели и идея си нямаше как въобще ще свършим работата - беше най-обикновен ел. техник.
Накара ми се едно хубаво, каза не работи, а се разкарвай по цял ден из коридорите, пий кафета, разнасяй инструменти, прави хамалогия, разхвърляй, засирай, като видиш някой мери с уреда, зумера на уредите да пискат постоянно и в същото време сияеха, че са намерили златната кокошка, която ще им с..е златни яйца принадена стойност.
Така и правех. Тез папагали нищо не разбираха и разчитаха на мен, та се налагаше още оттогава да чеша пъпа по цял ден.
Понеже възнаграждението ми не отговаряше на интелектуалния ми статус и свършената работа, ги предупредих, да намалят размера на принадената стойност и да увеличат размера в посока разход за моята заплата, иначе кокошката ще престане да снася яйца - в прав текст, без задръжки, срам, свян, страх, зависимост, несигурност. Те се обидиха, но аз бях непоколебим и твърд, не си правя никога вятър на ушите. Тръгнах си, а след мен и работата им приключи. Наемаха разни други папагали, но те гледаха нещо по-сложно от обикновен кабел, като абориген лаптоп.
Та сега аз чеша пъпа, а редовно получавам информация за тия алчни западняци от техни приятели, чудят се до ден днешен от къде да си изкарат прехраната с нископлатен труд.
