Моето съвсем ориентировъчно предположение е, че на един автомобил на ден се падат 3-5 литра гориво. Тоест един автомобил средно в световен мащаб изминава под 50 км на денонощие.
Приемаме че това е така ( крайното число няма толкова значение колкото принципа които искам да обясня ) и вземаме средно 4 литра, с енергийна плътност да приемем от 46 MJ, това дава 186 MJ.
По горе посочихме че 30 KW/h ( макар че това е число е доста абстрактно посочено, както виждам че се забелязва от колегите ) са еквивалентни на 108 MJ, като същевременно споменахме, че това не е пълното изразходване на тази енергия, която зависи много от режима на каране, като при автомобилите с ел. двигателна система, при спирачен режим, имаме частично възвръщате, на превърнатата в скорост, кинетична енергия на масата на автомобила.
Това разбира се а безразборно грубо съпоставяне, но нека да го приемем като някаква основа.
Сега къде, поне според мен е,
Главния Проблем при Електромобила
Проблема е че при ел. енергията за да се трансферира до потребителя минава през какви ли не трансформации и всяка от тях дава загуби, с които загуби ние сме свикнали и даже ги приемаме като част от стандартната среда.
Например ако се вземе енергията в 100 J, на първичното гориво, която е необходима за трансформиране в електроенергия, то това което достига до потребителя, като енергия е в най-добрия случай 7 J. Тоест за да консумираме енергия от 7 J, ние трябва да изразходваме 100 J, това е при всички елетротрансформиращи системи.
Тоест ако си зареждаме колите от мрежата, за 108 MJ ( 30 KW/h ), ние трябва да "изхабим" приблизително 14 пъти повече енергия или 1512 MJ.
Колкото и да са неефективни ДВГ, в крайна сметка, имат поне 25% ефективност което ги прави 3.5x по ефективни от електромобилите, на база на общи J консумирана енергия,
конструирани по сегашните принципи.
Но, ако електромобилите се развият в друго направление, тоест да могат да генерират ел. енергията си с помощта на високо ефективен термо-електро-генератор на борда на самия автомобил, които постоянно да зарежда не много голяма батериина ( или супер-ондензаторна ) банка, то първо ще може да се използват огромните залежи от фосилини горива ( пък ако решите дори и мини ториини реактори ), и второ ще се премахне (около) 20% загуби за преноса. Трето, като бонус, самите фосилни горива ще бъдат използвани много икономично понеже тогава температурата произлизаща от тяхното горене, ще е основния източник на енергия в системата, а не като сега да се изхвърля безразборно в атмосферата.
Съвсем най-грубо световният добив на петрол е 100 милиона барела дневно.
Горе долу и толкова е консумацията. С ефективност на ДВГ да кажем, средно 30%, и останалото излиза основно като излишна температура от системата, всеки може да си представи какво означава, да се "гори" и изхвърля топлината, на 70 милиона барела дневно (помислете колко вода може да се изпари в тази енергия), понеже съвременната "високо развита" цивилизация точно това прави.