Когато атмосферата е бурна, се оказва че има момент в който положително заредена зона на атосферата е бързо доближена до друга, отрицателно заредена, и прескачат "искрички". При спокойна атмосфера зоните се движат много по-бавно и зарядите имат време да "изтекат" един в друг без светкавици и гръмотевици. А вероятно и това, че влажната атмофера е много по-добър поводник способства за "пробива на изолацията" между две различно заредени зони, което при сухо време става много по-трудно.
Може би и слънчевите "ветрове", които са съставени от заредени частици също способстват до голяма степен за зареждането на дадени зони от атмосферата различно от други.
Дебелината на купесто-дъждовния облак (от основата до най-горната част - наковалнята) може да достигне 15-17км. Реално имаме насищане на този въздушен слой с водни капчици, при което проводимостта нараства. В гръмотевичните бури протичат много бързи термодинамични процеси - преобразуване на огромни количества енергия от един вид в друг за броени минути, свързано основно с бързото издигане и охлаждане на термици, кондензация и т.н..., имаме наличие на силни възходящи и низходящи потоци, които може да са отговорни за вътреоблачните разряди. Светкавиците облак-земя възникват само когато от купесто-дъждовния облак започне да пада дъжд/град. Тогава се получава "окъсяване" между тропосферата и земната повърхност, което именно способства за прескачането на светкавици.
Действително слънчевите ветрове или потоци от заредени частици при слънчеви изригвания, допринасят за процесите на наелектризиране.
При генераторите... аз лично си го обяснявам така: когато един проводник преминава през магнитно поле, електроните в него се преместват насам-натам, повлечени от магнитните полета. Науката твърди че в металната решетка на проводниците електроните от външните орбити са до голяма степен общи, не са приковани към даден атом, а прескачат от атом в атом хаотично. Когато има външно въздействие, този хаос се организира от това въздейстие до малко по-насочено движение.
Следва ли от това, че електроните се черпят от самия проводник? За мен това е най-малко вероятното обяснение, понеже колкото и да са големи намотките, електричеството от тях бързо ще свърши, освен това металът (медта) ще претърпи видима промяна при премахване на толкова много електрони от атомните електронни слоеве. А такова нещо не се случва.
Друга възможност е така въртящият се проводник в магнитно поле, да се поляризира по особен начин (без да "текат" електрони през него) и това по някакъв начин да предизвиква явлението електричество (нещо като подредба и вибриране в унисон на електроните или каквито и да са там частици).
За мен по-вероятните възможности са следните:
1. "Придърпване" на заряди в проводника от околната среда в опит за възстановяване на нарушен баланс.
2. Образуване на нови заредени частици (при процеса на пресичане магнитните силови линии), които влизат в проводника или по-скоро се движат предимно по повърхността му.