+ и –...има ли фиксирана поляризация електрическият заряд?

[Михаил Кузмов]

От там иде той (проблемът де)! Ток "тече" (ама не като вода) не само в твърди проводници. "Тече" в течности, газове, някак си се сучи в плазмата. Освен в твърди проводници, скин ефект няма другаде. Някой да е на ясно с този скин ефект? Защо се получава? Пък променливият ток би трябвало да се шматка ту напред ту назад! На края нищо да не върши, щот ще си седи на едно място! Биха се захванал с обяснения, но нали ударихме науката като мече у дувар, какъв смисъл има?
И аз като dymelsoft, lz1jer си вързвам нещата, ама защо работят...?
Не отричам, между бозата се прокрадва реалност!

[juliang]

Според Петко Ганчев, токът в проводник тече по СПИРАЛА (и аз съм склонен да вярвам, че е прав)!

Интересно ми е по каква спирала тече тока в печатните платки. Вероятно ще се окаже че плосък провдник има по-голямо съпротивление от кръгъл със същото сечение ... (не говорим за честоти в мега- и гигахерци. Там нещата имат значение но поради други причини които надявам се всички знаем).

Ха сега, де?
Според Юлиан дали е прав или променлив - нямало значение!
Е, няма такава закостенелост в мисленето...едно си баба знае  - едно си бае!
Ти му викаш - как става така? Практиката го е показала, той ти вика - не може! От мен - толкоз...кой чел - чел, кой мислил - мислил!

За скин ефекта не съм казал че няма такова нещо. Обяснението на ефекта е елементарно и всеки може да го намери в нета. Но ако говорим за честоти от порядъка на херци с които се работи в бита, няма особено значение. По същата причина няма особено значение аеродинамиката на една каруца или трактор, но за болид от формула 1 или за самолет нещата стоят по различен начин. А пък ако самолета е свръхзвуков нещата стават още по-интересни - до една скорост трябва да е с една форма, над нея формата пък трябва да е доста по-различна. Да, и каруцата може да лети, но ефективността страда сериозно
По същия начин стои и положението с проводника - не можем да ползваме проводник за херци ако искаме да предаваме мегахерци. Т.е. можем, но е неефективно.

Тогава, как може тока , които протича през проводника да представлява облак от електрони и да преминава през атомната решетка на метала на проводника, без да си взаимодейства с положително заредените протони. Ако беше така, електроните от облака или тока щяха да си взимодействат с протоните в  атомите на метала и щеше да се получи някаква трансмутация на този метал - той ще се превърне в някакъв друг вид химичен елемент, а това не се случва.

Електроните циркулират във веригата точно както водата в охладитената система на автомобила ти. Те перскачат от един атом към съседния. От съседния пък се измества към по-предния. Няма промяна на материала.
Единственото изключение са химичните източници на ел. енергия. Там наистина има превръщане на едно съединение в друго, при което се отделят или поглъщат електрони. Някъде по-напред бяха дал картинка какво се случва в един оловен акумулатор.

   Мили деца, в металите няма положителни заряди, има само отрицателни, това са електроните! Всьо.

Има и положителни и отрицателни. Електроните са отрицателните, ядрата са положителните. Обаче ядрата са заковани в атомната решетка и не мърдат. Единствено електроните от външните орбити прескачат насам-натам между съседни ядра. По-точно когато няма разлика в потенциалите в края на проводника подскачат "насам-натам", но ако се появи такава, почват да прескачат "насам-насам-насам".

Представете си едно (идеално твърдо) маркуче 100 метра пълно с вода и 2 спринцовки на двата му края. Натискате буталото на едната спринцовка и буталото на другата МОМЕНТАЛНО почва да се движи. Това изобщо не означава че атомите на водата които са били в контакт с първото бутало са дотърчали до другия край и натискат второто бутало. Атомите вода предават един на друг натиска в тия 100 метра.
По подобен начин "тече" и тока в проводника. По някакъв начин вкарате някакви електрони в повече в левия край на проводника. Там вече не остават свободни места във външните орбити на атомите и те са принудени да избутват електроните от съседните атоми надясно. Това се повтаря по цялата дължина на проводника и се случва на практика моментално - със скорост близка до скоростта на светлината.
Когато имате прав ток вие трябва да осигурите постоянен приток на електрони в единия край и постоянно изсмукване на електрони в другия край на проводника. Дали ще го правите по химичен път (с батерия) или по магнитно-механичен (въздействайки с един магнит на някаква част на проводника) няма значение - важното е да накарате електроните да тръгнат в една посока.
При променливия ток нещата са до голяма степен същите, но електроните се подбутват първо в едната посока, после в другата. Реално в един проводник 1 километър в който тече променлив ток електроните от средата му дори не го напускат. Те се мятат насам-натам, но не достигат до краищата му. Ако в средата на проводника има консуматор, едни и същи електрони ще преминават през него първо в едната посока, после в другата и ще извършват работа при всяко преминаване.

[dymelsoft]

Михаил Кузмов, всичко си има своето обяснение. Друг е въпросът как се разбира и приема. Токът си тече в различни среди и във всяка от тях токоносителите са различни. В случая, металите са изградени от метални йони и свободни електрони. И едните, и другите извършват хаотични движения. Йоните трептят около фиксирани положения във възлите на кристалната решетка.  Свободните електрони се движат хаотично. Когато в метала се приложи външно електрично поле, електричните сили ускоряват свободните електрони и към хаотичното им движение се наслагва насочено движение. В резултат за времето между два удара електроните се преместват по направление на полето с една средна скорост, наречена дрейфова скорост. За това и в металите основния токоносител е електрона. Толкоз. По въпросът за посоката на тока в една метална конструкция не е проблем да има преместване на електрони в различни посоки, имайки предвид естеството на процеса. Действащите електрични сили в металния проводник, могат да бъдат, както постоянни по посока и сила така и променливи по посока и честота. Ако детерминираме проводника до нишка от един атом, то тогава възможната посока на преместване е само една в даден момент, но пък не знам дали някой си е правил труда да ползва такъв  . Относно скин ефекта мисля че това е достатъчно, като обяснение https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%BA%D0%B8%D0%BD-%D0%B5%D1%84%D0%B5%D0%BA%D1%82, пък и доказано в практиката, другото са алабалистики в стил, не ме кефи и за това ще си измисляме нови теории които са по-така...

[Vector]

На кой му дреме кво се случва в кабела??важнотот е ток да има без пари!!
Бях чел преди време,попитали Тесла,какво представлява тока-не могъл да отговори!
Представяте ли си,великия Тесла не е имал отговор на тоз въпрос,а некви дечица в мазето разправят що е то ток.......?!?айде нема нужда!

[mi68]

Здравейте,
Да почна от факта, ако зареден кондензатор се свърже с проводник през него преминава ток на проводимост, който може да се измери. През диелектрика на кондензатора преминава ток на разместване (наелектризиране), сменяване (електроните на се движат в диелектрик, сменени са токоносителите). Нещата са противоположни, ако електроните са материални, то тока на разместване (сменяване) е нематериален - вълнови.
Измерването на нематериален (антиматериален) ток е проблем, защото природата не търпи празно и е разпределен в пространството. От тук имаме прекъсната (отворена) или включена (затворена) верига по ток на проводимост. По ток на разместване (сменяване) всички вериги са затворени - свързани. За това имаме безпроводно и еднопроводно предаване на електроенергия.
Тъй като кондензатора (сгъстителя) е не разклонена верига, то измерения материален ток на проводимост е еднакъв на тока на разместване (сменяване) между плочите.
От примера се вижда, че тока на разместване (сменяване) е с противоположно посока спрямо тока на проводимост. Реално заради инерцията на електроните (индуктивност) имаме ВЧ трептене.
С такива затихващи трептения са достигнати честоти до топлинното инфрачервено излъчване. С електронни генератори в синусоидален режим това не може да се постигне. За това се ползва друг физически принцип на нагряване на абсолютно черно тяло, закон на Вин.
Количествените натрупвания водят до качество, могат да се ползват светодиоди.
Ако тока на проводимост е бавен, то тока на разместване (сменяване) е бърз, за това кондензатора няма вътрешно съпротивление, токът се определя от съпротивлението на външната верига.

Двата тока се движат противоположно при постоянен ток, ниски честоти, липсата на резонанс и стояща вълна. При определена честота и резонанс (стояща вълна), настъпва ново физично явление (качеството се превръща в количество), тока на разместване (сменяване) сменя посоката си на 90 градуса (трансформация на 90 градуса), става перпендикулярен (радиален). Точно този радиален ток е цаката на СЕ. Двата вида ток не са противоположни и разделени, а съвместно се движат перпендикулярно и товар включен в този съвместен ток не влияе на генератора. Включване на самовъзбуждане води до генератор на СЕ. Фактически  досега обратния ток на разместване (сменяване) се включва в работа.
     

[mito_kupona]

dymelsoft, никой още не е дал и доказал безупречно, определение за електрически ток, дори и Тесла, както се разбра от един от постовете по-горе. Всички опити за обяснение на явлението електрически ток, са недоказани хипотези, предположения и догадки.
   За скин ефекта.
цитат:  Векторът на напрегнатостта на индукционното поле в области по-близки към оста на проводника е насочен противоположно на вектора на напрегнатостта на електрическото поле, създавано от протичащия ток, а в по-далечните – съвпада с тях. В резултат на това плътността на тока се намалява в областта около оста на проводника и се увеличава близо до повърхността на проводника. С тази промяна и с нейната зависимост от честотата се проявява същността на скин-ефекта.
Затова в предните ми постове говорех за проводник във вид на броеница, правилно оразмерен за определена честота, за да съвпаднат възлите и максимумите на тока и напрежението, които са раположени на 90º един от друг.
http://the-mostly.ru/misc/short_waves_in_wires.html
Променливия ток и напрежение се разпространяват по спирала по повърхността на елементите на „броеницата“, а там където, са възлите те се завъртат по тази спирала и отстоят на 90º един от друг. Не трябва да се забравя, че променливия ток, всъщност е постоянен ток, който си сменя посоката в зависимост от честотата.
   Едно не мога да си обясня, как „електрони“, които не участват в атома на даден химичен елемент, да речем някакъв метал мед например, могат да се мотаят между атомите и да не оказват никакво влияние на тези атоми. Същото важи и за различни йони, които също се мотаят там. Електроните, които, са в състава на даден атом се въртят около ядрото по определена орбита и имат определена енергия. Как е възможо „свободен електрон“, който се шматка между атомите  да „избие“ електрон от орбитата му, който участва в атома, значи той трябва да има по-голяма енергия от избития електрон и не трябва да се нарича електрон, а това е някаква друга частица. И в един момент, а именно в момента на „избиването“, на тази орбита вече имаме два електрона около ядрото, макар и за много малък промеждутък от време, е това няма ли да трансмутира метала в някакъв друг вид химичен елемент.
  За мен около атомите на даден метал може да има само частици от веществото, което изгражда материята и я удържа във вида в, който се намира, а именно това е ефира, етера. Други частици там нямат място, освен ако метала не е напълно чист и може да има атоми на примесите в метала.
 И аз съм направил множество електронни схеми и всичките работят, но нито едно от тези устроиства не е свръхединично. А нали за това се борим в този форум, да овладеем океана от енергия в който живеем, както е казал Тесла.

[alan]

Още в първи пост на темата е написано:

Разбира се това е теория и не ангажира никого, но пък може да се помисли върху нея ако има интерес. 

     Позитрон (от думата "положителен, позитивен") - това е обратното на електрона отнасящ се към антивеществата с ел.заряд +1, спин 1/2, лептонен заряд -1 и съответна маса към електрона 9,10938291(40)·10⁻³¹ кг.
При анихилация на позитрон с електрон, тяхната маса се превръща в енергийна форма (два,три и повече пъти) гама-кванти. Позитроните възникват при един от видовете на радиоактивен разпад (позитронна емисия), а така също и при взаимодействието на фотони с енергия повече от 1,022 MeV. с веществата.
 Последния процес се нарича "раждането на двойки" понеже фотона взаимодейства с ел.магнитните полета на ядрата образувайки електрон и позитрон. Също така процеса за двойките може да възникне в силно електрическо поле (това е патентовано и доказано на практика).
Това позволява за създаване на прибор за икономия на мощност от мрежата.

През 1928год. П.Дирак първи предполага за съществуването на позитрона, неговата теория описва не само електрон с отрицателен ел.заряд, но и аналогична частица с положителен такъв, тоест позитрона.
Вече през 1932год. американеца Андерсън при наблюдаване на космически излъчвания с помощта на камерата на Вилсън поместена в маг. поле открива позитрона. Той снимал следи от частици които много му приличали на следи от електрони, но тези имали "опашки" под действието на ел.маг. поле, противоположно на електроните. Откритието на тази частица по своите характеристики била идентична с електрона, с изключение на знака на заряда. П. Дирак предлага уравнение, което се оказва, че има две решения както с положителна, така и с отрицателна енергия.

Състоянието с "отрицателната" енергия описва частица аналогична на електрона, но имаща положителен ел.заряд. Позитрона е първата частица която получава названието "античастица", до откриването ѝ е била невероятна идеята, че в Природата може да съществуват положителни и отрицателни заряди.

Името го измисля самия Андерсън, той предлага да се преименува електрона в "негатрон": този термин в отношение преди се е използвал в случаите когато електроните и позитроните се разглеждат съвместно (n-p) преход.

Андерсън го нарича така, а другите гении по свой начин, примирно Тесла и Д.Смит говорят за радиантна енергия, Е.Грей за хладно електричество, Д.Бедини и Т.Берден за отрицателна енергия, Д.Хатчинсън за енергия на нулевата точка, Д.У.Кили за симпатичната енергия и звуковите вибрации, В.Шаубергер и У.Ръсел за енергия на вихъра (торнадо).
Сега се говори за тъмна и негативна енергия... Интересното е, че всички знаменити изобретатели са се старали да филтрират и разделят ел. зарядите с разни физически проявления, едните нагрявали, други охлаждали и т.н.

При използването на електрона, конструкциите отдавали топлина, а при позитрона се охлаждали. Било е нееднократно доказвано на практика от гореспоменатите изобретатели. До този момент тяхните открития не са ни много понятни, а и си създаваме сами ступор за старите знания и нежелание да приемем новото и неизученото...

[mind]

Как е възможо „свободен електрон“, който се шматка между атомите  да „избие“ електрон от орбитата му, който участва в атома, значи той трябва да има по-голяма енергия от избития електрон и не трябва да се нарича електрон, а това е някаква друга частица.

За мен определението, че токът е насочено движение на електрони е неправилно. По-скоро движението на електрона е следствие, а не причина. По-правилният израз е "насочено движение на фотони".

Един нискоенергиен електрон, става високоенергиен с поглъщането на фотон, и се връща в първоначалното си състояние с излъчването му. При хаотично поглъщане от най-различни посоки, отката при излъчване е също хаотичен. Когато има насочено движение на фотони, отката на електрона става в обратна посока или всъщност какво се наблюдава при протичане на ток - електроните се движат с няколко метра в сек. обратно на посоката на тока, а самия ток със скоростта на фотона. Той е носителя на енергия.
Да разгледаме и фотоелектричният ефект. Там какъв етер или ефир се улавя? Нещата са аналогични.

Няма нужда да споменавам, че това са мои мисли, които може някой да обори, но простата логика така ми говори.

[mi68]

Здравейте,
Някой неща са огледално свързани и прилагането на философията за единство и борба на противоположностите е неправилно направо глупаво.
Електронът има спин, но посоката на въртене е само примерно ляво. Електрон с десен спин няма, има позитрон само с десен спин. От тук следва едно практическо правило на дясната ръка, ако палеца показва посоката на тока, то свитите пръсти показват посоката на спина или магнитното поле. Ако искаме да създадем  противоположен спин, просто обръщаме посоката на тока и създаваме безиндуктивна бифилярка. Създава се динамичен кондензатор    с малък капацитет. За по-добра ефективност може да се ползва дупка (електрон с обратна енергия) от р-полупроводник, тук може да се разгледа вилка на Авраменко. Ефективността е по-добра но СЕ идва от вълновата част, а не от някаква материя с противоположни свойства, защото позитрона също има маса както електрона.
Ако материята има маса и инерция и центробежна сила, антиматерията няма маса и инерция, но има центростремителна сила, природата не търпи празно. Ако материята иска охлаждане - анод, то антиматерията иска загряване - катод. При изкуствено обръщане на нещата, при загряване на материята става катод и стигаме до термоелектронна емисия и преносен ток във вакум.
Извод: противоположностите да не се търсят на материално ниво, те съществуват но нямат практическа стойност.
П.П. Ако електрона излъчва фотон при преминаване от висока орбита към ниска има затихваща синусоида, с определен градиент, и константа на затихване. тъй като броят на отрицателните и положителните полу вълни е различен имаме диоден ефект - изправяне. За това имаме червена граница на фотоефекта или излъчване на кванти.
По времето на Тесла не е имало полупроводникови мощни диоди (тиристори) за това изправянето става с искрище с магнитно или друг тип гасене. С получаване на импулсен ток се избиват електрони от от ефира (антиматерията) подобно на фото ефекта. тук няма червена граница но с увеличаването на честотата ефективността нараства.
Методът е работещ но има недостатък на всяко импулсно устройство.   

[MTM]

Със искрище от ефира, нищо не се взема. Смит Капа и другите, лъжат за живо и умряло. Малко излезте от клишето на учебниците. Така, нищо няма да получите. Те затова  са и написани. 

[juliang]

... Ако материята има маса и инерция и центробежна сила, антиматерията няма маса и инерция, но има центростремителна сила, природата не търпи празно.

Ако антиматерията има отрицателна маса, ще има и центростремителна сила, тъй като тази сила е функция на масата. Защо не измисляте нещо което да е поне логично? Лошото е че отрицателната маса ... вече прелива чашата. А и опитно е доказано че позитрона (тоя дет ти трябва за да изградиш антиматерия) има маса, и тя не е отрицателна.

[MTM]

Ще задам 1 въпрос. В 1 проводник  тече ток плюс, в другия проводник тече ток минус. Ако вържем консуматор, ще работи. Е каде според вас и в кой от двата проводника, ще има Електронен облак, или нещо подобно.
 Между другото мога да ви кажа, най точното определение що е ток. Но по учебник. Щото за сега никой не го каза. Но за мен това не е така.
 ПП като чета и на други колеги постовете са близко до моето мнение.

[Аtos]

Темата е супер активна и няма да се "поставя в кошчето"!
Интересът е голям - факт!

Майко мила..... чета тази тема и си мисля, колко малко съм знаел за пустия му електрически ток в проводник(метал).

dymelsoft, смятам, че точно това е идеята на самата тема - излизане от стереотипите? Проява на размисъл и споделяне на "лично разбиране" от участниците, или греша?

Спрете да повтаряте какво пише в учебниците, всички сме ги чели!
Обяснението за "скин ефекта", примерно, има констативен, характер, не е обяснение в смисъл - анализ за причините, пораждащи ефекта! Всички обяснения за електричеството носят същия смисъл! Както законите за гравитацията са реални и валидни, така и за ел. ток са такива! Както чрез едните се проектират реални работещи системи, така и чрез другите!
Но тези констатации, не носят ОБЯСНЕНИЯ, даващи разбиране! Да, верни са, работят и...толкоз!
То е като обяснението "боли те глава, синко...щото си настинал"...
Показването на дадено явление, и следствията от него, далеч не изчерпва неговата същност!

Ако антиматерията има отрицателна маса, ще има и центростремителна сила, тъй като тази сила е функция на масата. Защо не измисляте нещо което да е поне логично? Лошото е че отрицателната маса ... вече прелива чашата.

Спецът по квантова механика пак се изказа...каква чаша, бре, не е нужно всяка мисъл да е подчинена на личната ти "логика", точно обратното е - масата е функция на центростремителната сила (ако не вярваш - влез в някоя черна дупка)!

Интересно е схващането на mind, че се движат не самите електрони, а си предават "по щафета" други частици (дали са фотони или не - друг въпрос)!
В подкрепа на това е предположението на mito_kupona, че трансмутация в металите не се наблюдава!

По въпросът за посоката на тока в една метална конструкция не е проблем да има преместване на електрони в различни посоки, имайки предвид естеството на процеса. Действащите електрични сили в металния проводник, могат да бъдат, както постоянни по посока и сила така и променливи по посока и честота. Ако детерминираме проводника до нишка от един атом, то тогава възможната посока на преместване е само една в даден момент...

Логично е!
Хайде сега да помислим върху това - разстоянията между протона и електроните, спрямо обемите им, е съпоставимо спрямо това, между планетите в някоя система и звездата им, даже е много по-голямо разстояние!
Тези атоми са в "обемна решетка" и са с толкова много вакуум (етер) между електрона и неговия протон, както и отстоянието между самите молекули на метала...мащабите са космически!
Разстоянията между тях наистина са ОГРОМНИ!
Кое пречи на други молекули да проникнат в тези вакуумни пространства? Казано на друг, по-прост език...кое пречи на течността в чашата ви да проникне в междумолекулното пространство на стъклото (от което е съставена чашата) ?
Има отговор и не знам дали е изчерпателен - електростатично поле се нарича! Поле, фиксирано от информация за формата на предмета (материята). И това поле е толкова силно, че ви се налага с огромен чук да блъскате по някой камък, докато го разтрошите, но всяко физическо усилие не би успяло да преодолее полето, така че чукът да  се "смеси" с материята на камъка, без да го разруши.
Дали електрическият ток успява да манипулира това поле чрез частици, които не допускаме, че са там? Дали се предават като щафета?
Дали една "проста" точкова заварка е само разтопяване на метал в граничната зона? Или е моментна "дупка в полето", което води до взаимно смесване на материя, макар и с топлинно проявление?
Защо при късо съединение (електрожен) металите получават толкова енергия, че се разтопяват?
Могат ли електроните, сами по себе си да го предизвикат, или имат помощ от някъде?
Много въпроси, нали? На пръв поглед - прости (дори - тъпи)...но всички обяснения до момента са КОНСТАТИВНИ -   така е, защото...така се получава!

Колко от вас са си задавали въпроса - защо само между метали?
Отговорът - защото само този ток ползваме, него си знаем и на негова база са развити технологиите ни! И да мислим в друга посока е ТАБУ!
Може би има и ток между...камъни, просто не сме го открили?
Инките са владеели способ за "размекване" ( а може би - преодоляване на материйно-граничното поле) на камък!

[Ksurnev]

Опит за алтернативно решение, хайде да поляризараме Фиксацията. Може пък всичко да си дойде на мястото.
 

[juliang]

Спецът по квантова механика пак се изказа...каква чаша, бре, не е нужно всяка мисъл да е подчинена на личната ти "логика", точно обратното е - масата е функция на центростремителната сила (ако не вярваш - влез в някоя черна дупка)!

OK, като следващия път влизаш в някоя черна дупка, би ли ми направил няколко снимки или да пуснеш резултати от измервания, че аз нямам път натам. За сметка на това аз имам данни от измервания на масата на позитрона от разни научни лаборатории. Когато ти представиш твоите данни, ще реша на кои да се доверя.

В подкрепа на това е предположението на mito_kupona, че трансмутация в металите не се наблюдава!

За да имаш трансмутация трябва да пипнеш ядрото. Ако си играеш само с електроните, ще получаваш йони, но елемента си остава същия.

Хайде сега да помислим върху това - разстоянията между протона и електроните, спрямо обемите им, е съпоставимо спрямо това, между планетите в някоя система и звездата им, даже е много по-голямо разстояние!
Тези атоми са в "обемна решетка" и са с толкова много вакуум (етер) между електрона и неговия протон, както и отстоянието между самите молекули на метала...мащабите са космически!
Разстоянията между тях наистина са ОГРОМНИ!
Кое пречи на други молекули да проникнат в тези вакуумни пространства? Казано на друг, по-прост език...кое пречи на течността в чашата ви да проникне в междумолекулното пространство на стъклото (от което е съставена чашата) ?
Има отговор и не знам дали е изчерпателен - електростатично поле се нарича! Поле, фиксирано от информация за формата на предмета (материята). И това поле е толкова силно, че ви се налага с огромен чук да блъскате по някой камък, докато го разтрошите, но всяко физическо усилие не би успяло да преодолее полето, така че чукът да  се "смеси" с материята на камъка, без да го разруши.

В металната (и всяка друга) решетка атомите са наредени толкова близо, колкото физичните закони го позволяват. Толкова близо, че електроните от външните им слоеве се объркват и почват да прескачат на съседен атом. Няма място за свободно движение на друг атом в решетката. Какво определя това разстояние - нямам идея, питай Нилс Бор. Факт е че разстоянието от ядрото до най-близката орбита е огромно спрямо размерите на ядрото и електрона, но е факт че е такова и не може да стане по-малко.
Да, науката все още спекулира с догадки от типа "Защо шибания електрон не падне върху ядрото? Кое го кара да обикаля в кръг?" Реално дори не сме сигурни дали обикаля, и дали термините "обикаля", "разстояние" и "кръг" са приложими в този микромащаб. Дали понятия като "пространство" и "време", оттам и "скорост" са смислени в този случай. Квантовата механика е доста извратена наука.
Представи си че при тела с размерите на атома понятията "време" и "разстояние" липсват. Какво по дяволите ще наблюдаваме и дори да успеем да видим нещо, как ще го обясним с нашите термини и ако щеш - с нашите сетива? Как нашия мозък ще успее да възпроеме резултатите? Как ще успеем да го изложим с думи така, че някой друг да го разбере? Много ще прилича на опит да се обясни картината "Мона Лиза" на сляп човек или симфония на Бетовен на глух.

С'я се сетих - водорода има свойството да преминава през металните решетки на голяма част от металите. Така че реално е възможно това което говориш с чука и камъка, но в много спеифични случаи. Вероятно това че атома на водорода е много малък (отново се налага да ползвам "малък" при описание на атом, което не знам дали е коректно) му помага да се промуши между атомите в решетката.

Дали една "проста" точкова заварка е само разтопяване на метал в граничната зона? Или е моментна "дупка в полето", което води до взаимно смесване на материя, макар и с топлинно проявление?
Защо при късо съединение (електрожен) металите получават толкова енергия, че се разтопяват?
Могат ли електроните, сами по себе си да го предизвикат, или имат помощ от някъде?

Заварката реално е разтопявне на метала. Дали ще го постигнеш чрез електричество или чрез триене - няма голяма разлика. Има машини за фрикционно заваряване.
С'я ... защо металите се загряват при преминаване на електричесто през тях ... вече е друг въпрос. Предположението ми е че електроните които се движат поради разликата в потенциалите стават толкова много, че успяват да разкъсат връзките между отделните ядра. Т.е. не точно да разкъсат... не успяват да се задържат достатъчно дълго време в орбита около някое ядро от решетката така, че то да заприлича на възел от металната решетка. Пффф... пак ползвах "време"... извратена работа ...