Но освен преди поставените от мен въпроси помисли върху следното. - забрави мерните еденици а асмилирай че има интервал между събитията - еле това е времето
Времето е създадена от нас необходимост именно за да отмерваме интервалите между събитията. Протичащите в природата процеси зависят от полетата и множеството различни взаимодействия между най-малките частици (субатомно ниво) та чак до взаимодействията между отделните галактики. Всички тези процеси си имат определена скорост на протичане, която се различава в зависимост от мащабите (големината) на елементите, съставящи дадена физична система.
Най-голямата каша възниква от теорията на Айнщайн, когато "времето" бива вмъкнато като ново измерение, т.е. е прието, че то има реално съществуване като пространството. И от там започва един миш-маш от научна фантастика с разни огъвания и пътешествия напред-назад във "времето".
Далеч не съм само аз този, който подлага "времето" на съмнение.
Прочее, не смятам да си губя "времето" с повече писане по тази тема, понеже разбиранията се разминават и спорът е безконечен. Нека всеки си го възприема както му е комфортно.
Няколко цитата от различни източници:
Измерението време не съществуваОбикновено ние смятаме времето за абсолютна физична величина, която е независима променлива (например t често се поставя на хоризонталната ос в графиките, които демонстрират еволюцията на физическата система). Но в действителност ние никога не измерваме самото t. Измерваме свойствата на обекта – честота, скорост и т.н. Иначе казано, реално съществува изменение на свойствата на обекта и (образно) движение на стрелките на часовника, а ние съпоставяме първото с второто, за да измерим свойствата на обекта. t само по себе си се явява математическа величина и не съществува реално.
*******
Какво е това бъдеще? Бъдещето е нереално, то не съществува в реалността, то е изображение.
Настоящето също е условно, и може да се намира някъде на кръстовището между бъдещето и миналото с нулеви координати.
Миналото — то е това, което вече го няма, по-скоро символ, както и изображение. Всички тези понятия нямат материален смисъл, което поставя под съмнение и самото понятие време като форма на съществуване на материята.
В науката главният аргумент е опитът. Кой и кога е правил експерименти, доказващи съществуването на времето в природата?
Изглежда никой не е правил това, боейки се да не се окаже в ролята на човека, търсещ черна котка в тъмна стая, в която може и да я няма.
*******
Седнал един човек на дивана, погледал телевизия и станал от дивана. Между "седнал" и "станал" мина време, мисли си човекът. Той излязъл на улицата и пресякъл на другата страна. Докато пресичах улицата, мина време, разсъждава човекът.
Непрестанния процес на живота човек неосъзнато дели на отделни събития, а промеждутъците между тях възприема като време.
Всички процеси от най-малкият, случващ се в живота на човека, до глобалните, като слънчевите изригвания, съществуват независимо от времето. Наблюдавайки две изригвания на слънцето, ние възприемаме промеждутъка между тях като време.
Като неосъзнато отделяме промеждутъка между изригванията от целия процес на съществуването на Слънцето, ние изпадаме в илюзия за съществуването на времето.