Просто споделям опитности:
Ако щете вярвате, но съм преживявал състояния, в които времето няма абсолютно никакво значение, нито линеен ход... Примерно поглеждаш часовника - той показва 1:00 часа. Виждаш го съвсем ясно и за теб няма никакво съмнение, че това е така. Поглеждаш го след известно "време" обаче, и този път той показва 0:52... Също си сигурен какво виждаш, макар и "разумът" ти да отказва да го приеме.
Или друго състояние на съзнанието, в което пребиваваш цяла вечност, предвид наситеността със събития и отчайващо дългите периоди, но в последствие се оказва, че "обективно" са изминали едва няколко часа или дори под час...
Имам и други интересни и странни преживявания, в сънни и в променени състояния на съзнанието, но тях не е толкова лесно да опиша с думи. Хипнозата и хипнотичната регресия като техники са ключ към изключителни феномени на съзнанието, и е радващо, че в последните 50 години толкова много сериозни учени (под "сериозни учени" разбирам изследователи, които стриктно прилагат научния подход, верифицират, търсят възпроизводимост на наблюденията и т.н.) насочват изследванията си в тази област.
Това, в което съм абсолютно убеден след всичко това е, че тяло и съзнание не е едно и също, нито са толкова тясно свързани. Съзнанието произтича и пребивава в "свят", в който "времето" на практика не съществува, и ако там има някакъв негов аналог, то това е просто подредбата на някои от събитията в нещо като "хронологичен ред". Точно както в материалния, и по-точно в квантовия свят посоката, "стрелата на времето" се определя от посоката на нарастване на ентропията, така и в света на съзнанието аналогът на времето се определя от развитието на съзнанието или осъзнаването, т.е. "времето" тече от по-ниско осъзнати към по-високо осъзнати нива на "индивидуалните" съзнания в частност, и на общото съзнание като цяло.
Като стана въпрос за съзнанието, ще споделя като бонус още един интересен тип преживявания. При определени условия съзнанията на група хора могат да се обединяват в едно, обитаващо всичките "тела" едновременно. Примерно имаме група от 15 човека влезли едновременно в съответното трансово ниво, в която участваш и "ти". В един момент решаваш, че една бутилка от минерална вода, поставена на тревата те дразни и мястото ѝ изобщо не е, където е захвърлена. В същия момент "друг" човек от група без никакъв повод, и при положение, че бутилката се пада зад гърба му, се обръща, хваща я с ръка и я отмества от там. След което я поставя там, където "ти" си решил че е най-добре да бъде поставена. И това едно съвсем просто примерче... В действително дълбочината на обединение, до което сме достигали е абсолютно втрещяваща, изумителна и невероятна. И най-важното - процесът е възпроизводим, не е нещо инцидентно. Известна светлина по въпроса (както си изясних в последствие) хвърля книгата на Кен Уилбър "Спектър на съзнанието". А ако някой иска да придобие някаква визуална представа, му предлагам да си припомни сцената от филма "Аватар", когато цялото племе Омотикая в трансова церемония се опитва да прехвърли съзнанието на Грейс от нейното човешко в нейви-тялото ѝ. Връщайки се на Земята
, изглежда древните племена (примерно в родово-общинния строй) са живели в една такава много по-колективна форма на съзнание, отколкото патологичния индивидуализъм, който е обзел света в днешно време. Това им е позволявало да оцеляват при много по-трудните и сурови условия, в които са живели, където индивидуализъм и егоизъм са били равни на сигурна (телесна) смърт...
