Технократ, изгледах достатъчно от третото видео. Впечатляващи теми за размисъл дава този Вадим Ловчиков!
По-скоро, не е твърдение, че гравитация не съществува, а че се тълкува погрешно!
Ако формулата за гравитацията е валидна на всички нива (за небесни тела), как тогава се обясняват следните постановки:
Ако приемем, че телата "а", "в" и "с" са в орбита около център на привличане "d" и се движат с еднакви ъглови скорости, какво следва?
1. Телата "а" и "в" ще имат помежду си сила на привличане, която рано или късно ще ги долепи! Но тъй като за целта "а" ще трябва да си ускори ъгловото движение, а "в"-да го забави, това дали ще повлияе на радиуса на орбитите им, поради променената центробежна сила?
2. Като "залепнат" едно за друго, няма ли да се увеличи достатъчно масата им (едно общо тяло), за да преодолее центробежната сила и да паднат към центъра, понеже
масата се променя във формулата, а останалите параметри - не? Това би нарушило равновесието на орбитата. При двойно нарастване на масата, би нараснала и двойно силата на привличане!
3. Ако приемем, че тяло "в" и тяло "с" се привличат взаимно (в зависимост по същата тази формула), не трябва ли това привличане да е включено във формулата при определяне на орбитите им? Или скоростта им да е по-голяма, или радиусът им на орбитиране да е по-голям, за да са изобщо в постоянна орбита? В противен случай биха залепнали рано или късно към центъра, понеже привличането помежду им би се сумирало с това на общия гравитационен център!
Това според мен е явното доказателство на вече споделената ми с вас теза, че малките тела нямат собствена гравитация!Излиза, че Галилей е прав и "G" е абсолютна константа?
Другата постановка, за която говори Вадим Ловчиков е следната:
При слънчево затъмнение, Луната попада в створ между Земя и Слънце.
Силата на привличането и от Слънцето е значителна и Луната се отдалечава повече от Земята (деформира си орбитата). Така ли е наистина? След преминаването на тази зона - правата линия между трите тела, тя пак се връща на "старата" си орбита!!! По каква логика?
С увеличаване на орбиталния радиус на Луната, би следвало да намалее гравитационното привличане от Земята, което би довело до още по-силно отдалечаване! А на практика става точно обратното! Но...забележете - само докато си върне "постоянната" орбита, не и по-нататък! Иначе пък би паднала на Земята!
Той оприличава ефекта на...ластик от прашка, при разтегляне на орбитата, сякаш се натрупва обратно напрежение, което после връща Луната "в правия път", но с достигането на старото и орбитално разстояние, този ефект изчезва (ластикът се е свил отново), дори се погасява по някакъв начин инерцията от това приближаване!
Това са все интересни наблюдения, които нямат обяснение чрез досегашните възприети теории, само са засечени фактологически явленията!
Доказателство е, че тълкуването за начина, по който действа гравитацията е погрешен! Тя е тласкателна, а не притегателна сила, за което Тесла е безспорно прав!
