Преди 2-седмици някъде говорих с един колега от нашия град и се заприказвахме на тия теми, споделих му за баба ми, как са й набивали клечки под ноктите и ги въртели с керпидена, да я боли повече и по-продължително.
Той ми сподели, че неговия дядо бил партизанин, а баба му ятак в гр. Сливен.
Набарали ги фашагите от града - предполагам роднини на Кузмов, вкарали ги в затвора и им приложили същите мъчения - бой колкото мой и набиване на клечки под ноктите.
На партизанина обаче провинението било по-голямо и му изтръгнали 2 нокътя с клещите.
Преживял го в името на демокрацията и евроатлантическите ценности още тогава.
Това не стигало, но била издадена заповед за разстрел от местния фашистко-евроатлантически дерибей.
Разстрела трябвало да извърши един редови полицай и да го закопае в близката гора.
Отвел го в гората, но като дошъл реда да му тегли куршума не можал. Казал му пускам те, а ти се покрий, ще кажа, че съм те закопал. Ако те разкрият, мен ще закопаят.
Така и станало. Дядо му оживял, доживял и свободата на 09.09.1944 г. и заживял свободно от западните ценности.
Само искам да ви кажа какво е било преди народния съд. Имало е европейски фашистки съд и са трепали наред.
Кузмов,
понеже не вярваш, когато минаваш покрай Сливен ми се обади, ще те посрещна и ще те закарам при майка ми, нека тя ти разкаже с подборбности - аз ви разказвам отгоре-отгоре.
Ще те срещна и с този мой колега, да го чеуш от неговите уста, как се изстръгвали нокти, как едва не бил разстрелян дядо му.
Аз освен баба квазишумкар съм имал и дядо горянин и русофоб - от другата страна на политиката.
Ако ти е интересно или на някой друг, ще разкажа и неговата история.
