Фотон, Квант, Гъска

[juliang]

Юлияне ако нещата стояха така както се изразяваш то дължината на преноса щеше плавно да се удължава с намаляване на сечението на нишката. Да ама не имаме рязък скок със около тридесет пъти  когато диаметъра на влакното е равен на ппловината от дължината на вълната използвана за пренос на информация. Разбираш ли?

Тотално бъркаш понятията... Сравняваш разстоянията на multi mode и single mode оптиката. Ето ти усреднените разстояния:


Да, дебелината на влакното за single mode е 5-8 пъти по-тънко от това на multi mode, но това са два доста различни начина на предаване на информацията. Не можеш да ги сравняваш директно.

Отново твърдя, че в масовите системи НЕ СЕ ПОЛЗВА влакно с дебелина под 5 микрона, или 5 000 нанометра. Не знам откъде изкопа тия 300 нанометра. Да не говорим че такава дължина на вълната също не се използва масово:

[Радико]

Не се хващай за точната дължина на вълната и точната дебелина на влакното важен е принципа, че дебелината на влакното е равна на половината от дължината на вълната. просто като ми сложиха оптиката в нас видях, че през влакното свети червено. Сега като се ровя в нета виждам, че се произвеждат различни по дебелина влакна предназначени за различни честоти "цветове" на импулса. Това обаче със нищо не променя принципа. А той е половината от дължината на вълната е радиуса на влакното.

[montanar]

 

[Bat_Vanko]

Радико тази червена светлина е свързана с технологията на свързване. Така се визуализира влакното което ни интересува и евентуални счупвания по него появили се по време на прекарването на оптиката. Използваните дължини на вълната при предаване обикновено са в инфрачервеният диапазон поради по ниските загуби. При цените на оптиката в момента е по икономически изгодно да се пуснат нови оптични кабели отколкото да се създават технологии за други размери на влакното. За принципа и оптималният размер - не споря.

[Радико]

Не знам Бат Ванко не съм се занимавал със прекарване и експлоатация на оптични кабели. Имам обаче приятели които се занимават с научна дейност в тази област от тях научих за принципите по горе. едва ли ще го намериш из нета, но много сериозно се работи по създаване на оптично влакно което няма влакно. Вакуум братче.

[технократ]

Ето една полезна информация, щрак който не разбира английски има гугъл превод. Само да вметна, отлична класическа алтернатива на КМ, ЕМП без фотони, чисто вълново поглъщане на атоми с по малък размер отколкото дължините на вълните които поглъщат. Това обяснява и фотоефекта чисто вълново без фотони. Така че КМ ряпа да яде, може и без нея, без налудничави идеи като вълново-корпускулярен модел. Дерзайте класици 

[технократ]

Не се стърпях и пуснах гугъл превода от статията която е на английски.



„ Накратко, тези документи посочват, че един атом е далеч, далеч по-малък от дължината на вълната на светлината, но все пак един атом е в състояние да прехване значителна светлина, сякаш атомът 0,1 nM се държи като антена с дължина 300 nM. Това изглежда е противоречие във физиката. Този проблем ме мъчи от около 1985 г., когато се натъкнах на идеята, докато спорях по физика с колегите от Музея на науките в Бостън.
Двата документа по-горе предлагат решение. Ако един атом се държи като електромагнитен резонатор, подобен на веригата на резервоара на намотка / кондензатор и ако резонансната честота на "атом / верига" е същата като честотата на входящата светлина, тогава атомът ще абсорбира малка част от входяща светлинна вълна и я съхранява като регион на осцилиращи локални ЕМ полета, заобикалящи атома. Странно е, че тези полета силно взаимодействат с постъпващата светлина, защото са естествено заключени към нея.

„Заловените променливи полета“ около атома действат, за да отменят някои от светлинните вълни в обем, заобикалящ атома. Това невъзможно ли е? Енергията не може да изчезне! Когато ЕМ енергията се „отмени“, енергията трябва да отиде някъде. Правилно. Това е просто абсорбция. Това е ефект на веригата, локализиран "феномен на електрически трансформатори", при който някаква енергия изчезва от светлинната вълна и се озовава вътре в структурата на атома.


Потокът на ЕМ енергия около малка антена (векторно поле на Поантинг)
Фигура 1

Авторите на двата документа по-горе предоставят друг начин за визуализиране на това. Ако ние суперпозираме ЕМ полето на входящите светлинни вълни с трептящото ЕМ диполно поле, заобикалящо атома / резонатора, и ако след това наблюдаваме формата на наложеното поле и начертаваме Пойнтинг векторното поле (линии на потока на енергия), заобикалящо атома, вижте, че добавянето на осцилиращите полета има * BENT * полето на Пойнтинг (векторните линии на енергийния поток) на входящите светлинни вълни през значителен обем около атома. Това е изобразено на фиг. 1 по-горе. Линиите на енергийния поток са огънати към атома, така че те "въздействат" върху неговата "повърхност". В резултат на това атомът събира голям "сноп" на входящия поток от електромагнитна енергия, където диаметърът на този "сноп"


Фигура 2

По този начин един атом се държи като "електромагнитна фуния". Активно "изсмуква" ЕМ полево-енергийна енергия от своето обкръжение. Това не може да се случи без острия резонанс, локално съхранената ЕМ енергия и полученото диполно поле, заобикалящо атома.

Странно, а? Чували ли сте всеки път нещо подобно?

Това явление е добре известно на дизайнерите на антени. Всъщност той е в основата на работата на всички преносими AM радиостанции. Дължината на вълната на AM радиосигналите е много по-голяма от размера на джобното радио. Как могат тези устройства да прехващат значителна енергия? Трябва да е необходим 1/4-вълнов дипол, но при 1.5MHz, 1/4-вълнов дипол е дълъг около 150 фута! AM радиостанциите разчитат на осцилиращите полета около намотка / кондензатор верига, която е рязко настроена да резонира с входящите ЕМ вълни. Феритовата серпентина в преносимо AM радио има кондензатор през него. Това е "електромагнитна фуния" от същия тип, както описах по-горе по отношение на атомите. Този вид антена с тунингована верига / кондензатор се разбира поне от времето на Никола Тесла. Той ги използва като част от своята ""схема.

Никога не съм срещал тези понятия при цялото си четене по физика. Доколкото знам, те не са част от квантовата механика. И все пак те разкриват подробности за взаимодействието на атом / фотон, както и стимулираните емисии и лазери! Тези "осцилиращи полета" не излъчват от атоми (те остават ограничени до електромагнитния близко поле, заобикалящ атом, където "близко поле" е с диаметър около 1/3 дължина на вълната) и така всъщност не участват нито фотоните, които летят между атомите, нито участват в ЕМ вълните на свободно пространство, които летят между атомите. Осцилиращите полета могат да се разглеждат като облак от „виртуални фотони“, който се натрупва точно преди даден атом абсорбира „истински“ фотон ... или те могат да се разглеждат като познатите ЕМ полета от класическата физика,

Обърнете внимание, че тези свързани, осцилиращи атомни полета трябва да възникнат * ПРЕДИ * атом пресече реален фотон. Намирам този вид изумителен. В повечето от квантовата механика си представяме, че ЕМ излъчването е или частици, или е вълни. Въпреки това в този случай ЕМ излъчването изглежда само вълни. Резонансният ефект трябва да се изгради до определено ниво ПРЕДИ да се стигне дори до прихващане на фотони. В края на краищата, ако атомът трябваше да абсорбира фотони, за да изгради своите осцилиращи свързани полета, тогава той не би могъл да абсорбира никакви фотони. Изглежда, че атомът първо поглъща енергия от класическото ЕМ поле и едва по-късно изпитва събитие за улавяне на фотони. Което е друг начин да се каже, че първо атомът изпитва „виртуални фотонови“ взаимодействия, подобни на тези в прозрачни твърди частици,

Друг проблем: когато атомът е осветен за първи път с ЕМ вълни, няма осцилиращи ЕМ полета и затова атомът не може да изпълни своя трик за „енергийна фуния“ и изобщо не може да абсорбира много енергия от разпространяващите се EM вълни. Атомът ще бъде прозрачен за тази честота на излъчване. Ако обаче има малко шум в системата, тогава атомът вече ще има леко количество колебание на полето. Докато осцилиращите полета растат, атомът абсорбира входящата вълнова енергия с по-висока скорост, което прави полетата по-силни, което увеличава скоростта на абсорбция ... и това предполага, че растежът на осцилиращите полета е далеч по-бърз, отколкото линеен с времето. Тя не просто се издига, а вместо това чака известно време, преди внезапно и експоненциално да премине "взрив!"

Интересно. Малко интересно.

Аналогична ситуация би била парче картон да лежи плоско на улицата по време на вятърна буря. Картонният лист е стабилен, стига да не се набие мъничко ъгълче в потока. Ако мъничък ъгъл изскочи, тогава той повдига картона мъничко, което прехваща повече вятър, който кара картона нагоре с по-голяма сила и т.н., в бягство "механична реакция". Първоначално плоският картон ще седи неподвижен. Тогава изведнъж ще извира нагоре във вятъра и ще бъде хвърлен бурно надолу по течението.

Само да предположим, че "мъртъв" атом изведнъж е осветен с EM вълни. Отначало седи там, опитвайки се да "стартира". Тогава най-накрая грабва мъничко вълновата енергия на ЕМ. След като се заобиколи със слаби променливи полета, трептенето му изведнъж излита като бандити, а осцилиращите ЕМ полета изскачат до максимална сила. Почти все едно ...

atommmmm ...

... беше поразен ...

... от физически обект. (Вижте къде това води? !!!)

„Може би фотони ...

... НЕ съществува? !!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!

[montanar]

/КРОСС/ Ключово предсказание на квантовата теория на светлината е потвърдено от ЦЕРН. Физиците откриха първото пряко доказателство за високо енергиен сблъсък на два фотона. Това е много рядък процес, при който двете частици светлина се "удрят" помежду си и променят посоките си.

Резултатът, публикуван в Nature Physics, потвърждава едно от най-старите предвиждания на квантовата електродинамика (QED) и е наблюдаван за първи път от физици от експеримента ATLAS в ЦЕРН, съобщи сайтът на Европейска организация за ядрени изследвания.

"Това е първото пряко доказателство за това, че светлината взаимодейства сама със себе си при високи енергии", разказва Дан Тови (Dan Tovey), координатор на експеримента ATLAS. "Това явление е невъзможно в класическите теории на електромагнетизма, затова пък този резултат осигурява чувствителен тест за верността на QED, квантовата теория на електромагнетизма".

Екипът проследява повече от 4 милиарда събития, записани през 2015 г. и намира 13 кандидати за фотонни взаимодействия.

Преките доказателства за разсейване на светлина от светлина при висока енергия бяха неуловими в продължение на десетилетия - до стартът на втория цикъл работа на Големия адронен колайдер през 2015 г. Тъй като ускорителят вече сблъскваше оловни йони при безпрецедентни нива на енергия, събирането на доказателства за такива събития стана възможно.

Обикновено тежките йони се използват за изследване на някои от най-екстремните условия във Вселената, някои от които не съществуват от времето на Големия взрив. Постигането на такива условия е трудна работа, тъй като малко оловни атоми се сливат, когато се сблъскат йонните лъчи.

Но тежките йонни сблъсъци предоставят уникално чиста среда за изучаване на взаимодействието на светлина със светлина. Когато се ускорят сноповете оловни йони, около тях се генерира огромен поток от фотони. Когато йоните се срещнат в центъра на детектора ATLAS, няколко от тях се сблъскват, но около тях фотоните могат да си взаимодействат и да се разпръскват от "удара". Тези взаимодействия са известни като "ултрапериферни сблъсъци".

"Полученият подпис - два фотона в иначе празния детектор - е почти диаметрално противоположно на изключително сложните събития, които се очакват обикновено от сблъсъци на оловни ядра. Новият успех при подбора на тези събития показва силата и гъвкавостта на системата, както и умението и експертизата на групите за анализ и тези, които проектираха и разработиха ускорителя" - се казва в прессъобщението.

Статистическата значимост на откритието е 4.4 σ стандартно отклонение или ниво на доверие от 99,9989%, почти достигащо стандарта от 5 сигма, прагът за откритие на физиката на елементарните частици.

Този резултат ще бъде прецизиран следващата година, когато Големия адронен ускорител започне следващият сезон за тежки йонни сблъсъци. Учените очакват да имат много повече сблъсъци в сравнение с предходния период.

Новите данни вероятно ще подобрят точността, а може да се наблюдават и нови и неочаквани събития.

http://www.cross.bg/svetlina-subitiya-sblusutzi-1552322.html#.XX4w0cRS_IU

[Радико]

Звучи интересно, но както и самите учени казват:

изключително сложните събития 

Значи точно така както вярващите във НЛО са в състояние да видят във всяко нещо така и тия учени са в състояние да видят фотони къде ли не. Не мисля да коментирам изказване в което присъства това:

  два фотона в иначе празния детектор 

Това просто няма как да е вярно при другото:

Екипът проследява повече от 4 милиарда събития 

Въобще начина на работа на физиците от Церн показва нулева безпристрастност. Може да им се вярва само в случай на случайно изпусната информация.

[технократ]

Монтанар, това само още повече доказва вълновата теория на светлината, два фотона които въобще не са частици а вълни, взаимодействат със себе си на принципа на суперпозицията от вълни, да вълни взаимодействат сами със себе си, и вече е доказано как става. Става със резонанс, атома излъчва и падащата към него вълна ако е с резонансна на атома честота, се получава взаимодействие на вълните на атома с тези на падащите върху него ЕМВ. Нали прочете статията, няма никакви тинтири минтири фотони, всичко е вълни С фотони и зърна боб не може да се обяснят тези свойства, ъхъ

[montanar]

Та бе поставен въпросът колко водород има във квадратен метър да речем на разстояние 1 000 000 000 св/г (милиард)
Попресметнах го и излиза че е:
По мой данни които добих излиза че във кубически метър открит космос има около 2-3 атома водород (има и други неща но те не касят сметката)
И така

атом водорода имеет массу около 1,67по10⁻²⁴

На който са му мътни степените това значи 0.00000000000000000000000167гр.
Пресмятаме че във квадратен метър дълъг километър има 3 000 000 атома водород или 0.00000000000000000501 грама водород.
Във една светлинна годинка има 9 460 800 000 000 км
или 0.000047398608 грама водород

За справка при земното атмосферно налягане чист водород в един кубик е 0,0899 гр/м³
Което е еквивалент на 1896 светлинни години.

И така във квадратен метър на милиард светлинни години има 47398 грама водород.
Според мен не е никакъв проблем да се гледа през тия 47кила водород щото за капак той е и доооооста прозрачен 

От което следва че тъпизми от вида "има толко много водород и не знам си какво в космоса че светлината ш се поглъшта" са меко казано следствие на слаба грамотност и липса на мислене.

// за информация само - ако втечним атмосферата на земята ще се образува около 10 метра воден стълб и то не от водород а от доста по-слабо прозрачни газове //

[montanar]

На някой може да му се стори невярна сметката но си има причина да е така 

[Bat_Vanko]

montanar-e нямам намерение да ти проверявам сметките, но съвсем на грубо и земната атмосфера има същото количество газ. И тя е доооооста прозрачна та чак синее. Но това се отнася за видимата материя, а спора беше за невидимата (тъмната материя или етера). Според науката тя е към 20 пъти повече, но докато нормалната е съсредоточена основно във звездите то тъмната е в междузвездното пространство. Което означава че там тя ще е десетки до стотици хиляди пъти повече от водорода. Е предполагам че ти имаш една дамаджана с тъмна материя в мазето и си изучил всички нейни свойства и сега със сигурност можеш да твърдиш че при взаимодействието си с нея светлината не губи част от своята енергия.

[montanar]

Цитирам твой въпрос на който отговорих.

А колко атома водород ще има стълб направен от кубчета по 1 м3 но с дължина 13 млрд светлинни години. Я сметни да видим дали няма да излезне плътност по голяма от  ядрото на слънцето. Имаш навика да манипулираш данните само и само да докажеш твоята теза, ама няма да те оставя да лъжеш колегите с този си цирк.

Даже доста съм завишил входящите стойности и отново сметката излиза.
// Ако трябва да съм точен задал съм 1000 пъти по-плътна среда //

[Bat_Vanko]

Цитирам твой въпрос на който отговорих.Даже доста съм завишил входящите стойности и отново сметката излиза.
// Ако трябва да съм точен задал съм 1000 пъти по-плътна среда //

montanar-e от къде си сигурен че сметките ТИ са завишени, само по измерванията на водорода в Слънчевата система ли? Тука има гравитация породена от Слънцето и планетите. Гравитация която "изсмуква" всички атоми и частици към най близкият голям обект. Но в междугалактическата среда не е така. Разстоянието между галактиките е милиони светлинни години. Гравитацията е изключително слаба и насочена в различни посоки, което означава че плътността на водорода (и не само) ще бъде значително по голяма от местата с големи гравитационни обекти.
Но пак да повторя: спора беше за влиянието на тъмната материя (етера) върху движението на светлината. И по скоро за загубата на енергия на фотона.