Момчета, зарежете я тая работа да разлагате вода с къс, много къс или страшно къс ток.
Водата се разлага сама. На това се крепят удивителните й свойства и това е причината всички окислителни процеси в природата да стават с участието на вода. Сродството на Водорода и Кислорода е огромно. Въпреки това, непрекъснато във водата има разпадащи се водни молекули. Ей така - сами се разпадат. И моментално пак се свързват, обаче.
Количеството разпадащи се водни молекули спрямо всички е много малко. Зависи от твърде много фактори - температура, видът на атомите (в Природата има три изотопа на Водорода и три - на Кислорода), присъстващи йонизиращи лъчения, разтворени във водата вещества и др.)
По никакъв начин не може да се разцепи водна молекула в нормални условия. Трябва да я бомбардирате с протони, неутрони или фотони, ако искате това да стане. Последното става при фотосинтезата във всички растения. Всички химически процеси, свързани с водата почват точно от тези саморазпадащи се молекули, които в присъствие на други реактиви, може и да не се свържат обратно, а да влязат в химическа реакция и да се получат други вещества.
Първи в Науката показва това М.Траубе през 19-ти век, който доказва, че без вода никакви окислителни процеси не са възможни. Например в съвсем сух Кислород, метален Натрий запазва своя блясък, т.е. не става окисляване на този извънредно лесно окисляем метал. Пламъкът на Въглеродният окис изгасва веднага, щом се внесе в атмосфера от сух Кислород. Бензиновите пари не могат да бъдат запалени в сух въздух (ама не е това причината в горивата по Бензиностанциите да има вода де
).
Разлагане с вода чрез електролиза е всъщност "изтегляне" на разпадналите се водни молекули от водата с поляризирано поле. Съображения от термодинамичен характер показват, че водата може да се разлага само от частици, които имат сравнително голям запас на свободна енергия, която се изразява в силното сродство с хидроксила на водата. Много по- чест е случая с едновременното действие на две частици, като едната се окислява от хидроксила на водата, а другата акцептира (поглъща) Водорода. Паладият като метал прави точно това - второто и затова е катализатор при окисляването на хипофосфористата киселина например, която в нормални условия се окислява бавно.
При Натриевата основа, Натрият веднага акцептира хидроксилната група и водородът се отделя, заедно с атомен кислород, който моментално се свързва в молекула.
Целият майсторлък е бързо да се отделя Водорода и да има акцептираща хидроксила частица. И ще се получи доста Водород.
При двигателите с вътрешно горене обаче, голямото количество Гърмящ газ даже ще пречи. При изгарянето на Водорода първо има експлозия и веднага след това - имплозия. Реакциите са мигновени. А е известно, че разширяването на газовете и налягането им движи буталата. Водородният двигател не е този, който е масово разпространен в автомобилите.
Обещавам да разчовъркам сериозно проблема с точното количество Гърмящ газ и точното съотношение газ:въглеводороди, там е оптимума на цялата работа.
редакция: оправих някои правописни грешки - тези, които видях и се извинявам за бързото и некнижовно писане.
