Във връзка със състоялата се снощи в чата ползотворна дискусия, публикувам "поне за втори път" резултатите от експеримент който проведох преди доста време. Споделял съм го вече тук в този форум, но не го намирам. Смятам, че би трябвало да бъде отбелязан от админа или модераторите като важна тема и да бъде винаги в началото на раздела.
Сега
На долната скица мисля, че достатъчно ясно се вижда за какво иде реч, но все пак:
Имаме два еднакви магнита, в случая бяха от заключването на старият ми лаптоп "MSI" не че има значение, просто два еднакви магнита. Рамката е направена от алуминиев електрод ф3 винкела е ясен. Рамката е от алуминиев електрод защото това ми попадна под ръка. Със същият успех можеше да се ползва примерно единичен меден проводник 4 квадрата. Магнита означен със "3" е залепен за рамката с някакво лепило. Аз използвах автокит защото ми беше под ръка и имах достатъчно количество. Магнита означен със "2" е свободен не е прикрепен с нищо освен неговата сила на привличане.
Какво се случва:
Ами магнит "3" се привлича към винкела и премества залепената рамка която през отворите във винкела избутва магнит "2" от винкела и той пада от него. Единствената разлика между двата магнита е, че магнит "2" се придвижва по винкела странично а магнит "3" се привлича челно. След като си поиграх известно време отлепих магнит "3" от рамката. При което я унищожих кита беше хванал прекалено здраво. Направих същата идентична рамка и залепих за нея магнит "2" тоест размених им местата. Експеримента протече по абсолютно същия начин и със абсолютно същия резултат. След още няколко опита взех да се питам не дали ами със колко ще се подобри ефекта ако намажа винкела с масло или грес. Какво се случи ли? Това ще научите ако повторите експеримента. Елементарен е и съвсем лесно повторяем. Какви са изводите от този експеримент???