За повечето хора е трудна представата, че ако се наблюдава звезда от планета без атмосфера, тя ще се види като мощен фенер, включен през нощта в селски двор - всичко, върху което не попада пряко, ще е тъмно и черно, в това число и "небето". Това, въпреки, че лъченията ще са много по-интензивни и с пълната си гама. При нас цялата атмосфера "светва" като абажур на нощна лампа, в който ние сме вътре и се филтрира до честоти и нива безопасни и полезни за живота. Това само по себе си е "чудо", но рядко си даваме сметка, че е така, приели сме го за даденост.
Много точно казано. А етералното трептене, удряйки матрицата на хъбъловите камери, вероятно веднага се "конвертира" (заради сблъсъка с материя) до достъпно за отчитане. Всъщност 540-те км височина, на която се намира телескопът, все още обхващат някаква част от разредените атмосферни слоеве.
Докато не се прочетат и осмислят заглавия като "Subquantum Kinetics" (Paul LaViolette), "Genesis of the Cosmos" (Paul LaViolette), "Засекретените научни технологии и открития" (Paul LaViolette), "The Awesome Life Force" (Joseph H. Cater), "Magnetic Current" (Ed Leedskalnin), "Occult Chemistry" (Annie Besan, C.W. Leadbeater), "Etidorhpa" (John Uri Lloyd), записките на Edgar Hollingshead и John Worrell Keely, експериментите на Thomas Townsend Brown... със сигурност пропускам още някои... и да се сравнят с литература включваща официална физика и космология – ОТО, СТО, квантова механика, струнна теория и т.н. (има множество книги и научнопопулярни филми на тази тематика), то няма как да се направи трезва оценка. Етерните теории също не са напълно еднакви (както всъщност и конвенционалните такива), но имат множество допирни точки и еднакви следствия. Изброените по-горе заглавия и имена на изобретатели и откриватели, дават пряка представа на това какво е свободната енергия и как тя може да бъде оползотворена. Обясняват се разбираемо явления като антигравитация (безинерционно задвижване), невидимост, телепортация, дезинтеграция и др., пасващи идеално към съответната алтернативна теория. Докато официалната наука вдига рамене по тези въпроси или предоставя някакви витиевати предположения, започвайки от също толкова витиевати твърдения. Официалната наука е твърде ограничена и за съжаление осакатена до степен от която става невъзможен по-нататъшен качествен прогрес. И тук нямам предвид развитието на микроелектрониката, а наистина качествен прогрес, включващ използването на нови (за нас) и много по-ефективни природни принципи.
Едва ли някой ще тръгне да налива знания по алтернативни теории (всъщност, както отбелязва Атос, сме го правили в доста теми тук), това трябва да е индивидуален процес. Ако някой няма желанието сам да се разрови, почете и осмисли, а само отрича по инерция... ами няма как да стане. Насила хубост не става.
Та съвременната наука не знае какво точно представлява електричеството (да не се бърка с неговите свойства, които са добре изучени) и гледа твърде едностранчиво на това проявление, както всъщност прави и с още много други. Примерно се игнорира факта, че проводник с пуснат по него ток, генерира и двата магнитни полюса (N и S) едновременно, които се движат срещуположно и спираловидно в и около проводника. В книжката на Лийдскалнин това (както и др. неща) е онагледено и доказано с множество сравнително лесни за изпълнение експерименти.
Един кратък опит, онагледяващ двата противоположни N и S потока около проводник с приложено DC. Магнитите са окачени така, че да са с редуващи полюси, поради което се получава зигзагообразно отклонение. Колкото и нагъсто да са окачени магнитите (стига да не се долепят), всичките N полюси ще се отклонят в едната посока, а S в другата.
https://www.youtube.com/watch?v=NJgnUHejclI
