И друг път си засягал въпроса, че светлината (такава, каквато я виждаме), вероятно ще е невидима за нас в открития космос.
В подкрепа на това предположение е фактът, че красивите снимки на галактики, които сме виждали (от Хъбъл примерно), трябва да преминат през обработка с различни филтри и честотни де/модулации, за да станат видими.
За повечето хора е трудна представата, че ако се наблюдава звезда от планета без атмосфера, тя ще се види като мощен фенер, включен през нощта в селски двор - всичко, върху което не попада пряко, ще е тъмно и черно, в това число и "небето". Това, въпреки, че лъченията ще са много по-интензивни и с пълната си гама. При нас цялата атмосфера "светва" като абажур на нощна лампа, в който ние сме вътре и се филтрира до честоти и нива безопасни и полезни за живота. Това само по себе си е "чудо", но рядко си даваме сметка, че е така, приели сме го за даденост.
Относно изкривяването на пространството... Ами... човек или може да си го представи "от раз", или никак. Това поражда известна част от споровете тук. Юлиан се опита да даде пример, но не отчита факта, че това, което той схваща прекогнитивно може да е непосилно за някого.
Да си представим знака на долара -онова S с двете чертички през него. S е "изкривеното" пространство.
Човек, застанал в единия край на буквата S, ще вижда нещо, поставено в другия и край и за него това ще е права линия. Всъщност, правата линия се явява една от тези чертички, които пресичат доларовия знак, но наблюдателят просто няма как да я види - за него тя е извън собственото му пространство... (подпространство).
Местата, в които чертичката пресича буквата S се наричат "пространствени портали" или... "червееви дупки".
Това го пиша, за да се добие визуална представа за нещата - "вероятна евентуалност"
В същност... дори и пространството в което живеем да е "нагънато до безобразие", ние няма как да го установим - за нас то ще си е най - правото нещо на света.
