Някой виждал ли е подобно нещо през соца, дори при фалита му:
https://www.tiktok.com/@urbanvisuals2.0/video/7364203991439248670Това не е дъното, а само част от тинята, която нараства всеки ден. Намаля световната търговия с долари и виждате какво става. Ще видите колко хубава е демокрацията и капитализма, това са плодовете му:
https://www.tiktok.com/@urbanvisuals2.0/video/7343617731121450282През соца дори не са се продавали палатки, камо ли някой да живее в палатка. Всички семейства, без оглед на професия, религия, етнос и т.н. СА ИМАЛИ поне едно жилище в града, поне една къща на село и поне една вила. Отделно по няколко земеделски общински терена, които да обработват - без да плащат наем, безвъзмездно.
Такава е била "беднотията" през соца.
Притча за сблъсъка на идеологиите от реалната обективна действителност През соца знам на един софиянец от селски произход
баща му член на БКП, е бил профосор - купил като всеки нормален човек апартамент в София, вила, къща на село, а неговия син станал "демократ" /
преди това е бил комсомолски секретар, член на БКП-олд скул и работил в ДС / и благославял капиталстите във форумите, възхищавал им се, духовно се празнел
.
Самият той обаче бил такъв "капиталист"
, такъв ерудит
, че единственото което успял да заработи за 35 г. демокрация - в тази богата обстановка, били "жълти стинки": 2 бр. стари, изхвърлени на боклука, ръждясали, развалени -западни коли от най-скапаните търговски марки.
И той вика "
много бедно било през соца", аз, аз съм богатия капиталист с моя капитал от два дарака.
Баща му знаел, че той е неспособен. Какво да го прави, син му е - хубав-лош, това е положението
. Подарил му жилището си в София, защото в противен случай е щял да се превърне в демократичен американец и да заживее на палатка в центъра на София.
Казал му: един ден ще се срамуваш, че нямаш образование!
- той обаче му развивал темите за "демокрацията", как щял да бъде свободен, как щял да постигне мноооооого по-големи материални блага от него. Уви, това не станало, а вече няма и за кога.
Ще се сетите за кого е притчата. Не му казвам името
, да не се обиди от истината, от възпитание.