Ако трябва да дам мнение, освен от фолклора, то смятам, че българският език е наслоен.
Първият основен слой е тракийският, после е финикийски, после гръцки, после славянски, турски и на края пак славянски. Всичките от граматика към фонетика и лексика.
Най- отгоре стои славянският, но като пришит. В дълбочина всъщност стоят тракийски и финикийски, като финикийският до някъде се завръща с турският.
После славянският за втори път се пришива след освобождението, та за това ни е толкова обичаен.
Обикновено малцинствата в една държава говорят и пишат езикът на държавата в която живеят, както са да речем циганите, които говорят български и цигански. Само че в циганският има български чуждици.
Ако ги разфасоваме във времето може да кажем, че пръв е бил тракийският и с всяка следваща империя сме били двуезични и според етносът към който се самоопределяме сме забравяли един от двата езика.
Когато финикийците са наложили езика си, след няколко поколения, половината от нас са говорили тракийски, другата половина финикийски. Отчитаме, че и сега има цигани, които не знаят цигански.
После идват гърците. Заговаряме на гръцки защото по църквите се е водила служба на гръцки. Било е модерно, а и гръцкият като произлязъл от тракийският все още се е разбирал. Така сме станали двуезични. Финикийският се е смесил с тракийският и ние сме заговорили и нашата смес и гръцки.
После дошли прабългари и донесли смес между славянски и тракийско- финикийски от техният край. Така са се размесили няколко подобни езика, както е и сега по африканските джунгли, например.
Тази смес се е развивала по естествен начин, но и е плачела за обща граматика.
Явява се цар Борис и се възползва от създалата се ситуация, за да си прокара имперските интереси като кара Кирил и Методи да измислят нещо. Те взимат финикийската азбука и я наричат глаголица. После въвеждат православно- славянският език за да обхванат всички северни племена. Един осреднен език нуждаещ се от падежи за да подчини всичките езици, които съдържа. После, понеже Симеон е имал мераци към Константинопол, който е бил много повече от всичко българско(Сите ханове и царе се учат там), добавя византийски оттенък към азбуката и Климент Охридски я изявява като кирилица.
Тъкмо хората се научават на някакъв балансиран, добре развит език със солидна граматика, когато попадаме под гръцко робство. Тогава отново се разделяме и ставаме двуезични.
После се освобождаваме от гърците и си връщаме езика, докато не идват турците.
Тогава се завръщат някои от първоначалните граматически форми в комплект с персийските чуждици. (Ако не сте чували гагаузки...) Пет века килийни училища са имали заветната цел да се разграничаваме по всичко от поробителя и преди всичко по културата идваща до някаква степен от православието, което се е конкурирало с гръцкото. В рамките на Османската империя просветата е била два конкурентни вида- гръцка и славянска. Така са се запазили двата езика.
И понеже османската империя е отстъпвала бавно в упадъка си, сърбите, косовците и въобще всичките останали етноси, които са си били българи, са подлъгани, както Македония в по- късен етап, да си мислят, че са различни от нас. (Истината е, че през хилядолетията, когато протоците са били наши (Босфора и Дарданелите, а от там и Константинопол, Цариград, Истамбул), сме били империя.) Понеже нито една империя от 19 век не е имала интерес на балканите да се зароди етническа България, която би била конкурентна на другите големи империи, за това по време на упадъка на Османската империя са направили необходимото тук на балканите да се говорят различни езици, за да има обособени и различни разпокъсани държави.