Генераторът на Капанадзе - всички мнения и конструкции на едно място

[epwpixieq-1]

Привет Mito,

Поздравления за работата и интереса към експерименитрането с които работиш.
Един въпрос към схематиката която ползвш, както презумцията ми е, че тя, в някяква степен, наподобява схемата на тази представена в прикачения от теб файл:

Прикачвам една книжка от 1937 година в, която се обяснява точно, как се прави Тесла траф, но е на английски.

Така дадената схема ( страница 2-ра ) е непълна, като за съжаление, това е много често повтаряно недоразбрано прекопирване на конфигурацията на ТТ. Липсваща е третата ( тъй наречена "thirtiary coil" - третична, или както Тесла я наричал "екстра" ) намотка, която трябва да се постави между тъй наречената, вторична ( високоволтова ) намотка и крайния капацитивен елемент ( метално цяло/полу кълбо или тороид ), в единия край на системата ( в другия е заземяването ).

На страниците на "Nikola Tesla Colorado Springs Notes 1899 - 1900", при внимателно ( неколкократно прочитане ) това е много отчетливо. Добавям файл за ваша информация, като това са само част от записките от книгата. Ако системата ми позволи ще прикача цялата книга, но като цяло тя може да се намери с малко Google-ване.
Записките на Тесла от "July 30, 1899" (с. 113 - 116) това което е обозначено с "S" е вторичната а другата цилиндрична ( вертикално ориентирана ) е третичната - "екстра" - намотка. Забелжете колко конфигурации Тесла е опитвал за да намери нейното оптимално интегриране в системата.  Записката от "July 26, 1899" и схемата на с. 108, показват изчистено основната постановка на Тесла, отново  дадени са само вторичната и "екстра" намотки, както и другам допълнитено свързваща намотка, сложена между тях.
Третичната ( "екстра" ) намотка е основен конфигурационнен елемент в общоизвестният патент на Телса "Magnifying Transmitter"  - усилващ предавател.
В остнвни лини това е този мистичен елемент който Тесла е използвал усилено, а в съвременните установни е изцяло забравен. Липсата на каквито и да е било писания отностно тази "екстра" намотка, освен директно от Тесла, в горе посочените записки, го правят много итересен за изследване. В допълнение, доста от дъглгогодишните последователи, възпроизвели части от експериементите на Тесла, говорят с завоалирани думи когато стане дума за този елемент от схемите му. На някои места го отнасят като "виртуална Земя", като Тесла го описва по друг начин ( като освободител на вторичната от обвъзрзаността и с капацитивния елемент и възможността и за акумулиране на масивни напрежения, невъзможни за получаване по други начини), и е добре всеки да може да го прочете и сам, и въз оснва на своя опит да го интеретира по собствен начин.
За мен лично, поне за сега, виждам "екстра" намотката, и в допълнение на това кето Тесла изразява, като виртуална конструкция на която вибрациите се "опират/стъпват/акумулират" ( виртуална земя, акумулиращ елемент, или както искате го наречете ). Това, според мен, е загатнато на с. 52 от споменатите записки. В механичен план, понеже Тесла, винаги пребягва до механико-динамични аналогии ( и така по-горната страница ), аз си го представям, в някаква степен, като еквивалент на опорната конструкция (виртуална опорна точка) дъжаща цялата система в добре познатото филмче на William Skinner, с неговия гравитационнен усилвател.

Поздрави и късмет в изследванията,

[mi68]

Здравейте,
 Предназначението на третата намотка е за получаване на много високо напрежение. Терминология на Тесла "екстра" намотка.
Намотката се навива със стъпка (разстояние между навивките), основната намотка е навивка до навивка.
 Този метод на навиване на бобина е известен в късовълнови радиопредаватели, бобината е като вълновод и не може да пробие изолацията.
 Тук се ползва един предавател и много приемници на спиново поле (ток на разместване). Въпросът е да ли има усилване на енергията? Краткият отговор е ДА. Потвърден от експеримент проведен от мен със стандартни елементи.
Описание на експеримента. Предаващтият ТТ замествам с индукционна бобина от Лада (маслена), на първичната намотка се разрежда кондензатор 1мкФ/400В чрез тиристор зареден до 310В от мрежа 220В. Честота на повторение 25Хц, половината от 50Хц. Тъй като се работи в импулсен режим, не измервам, а смятам енергията натрупана в кондензатора, капацитета е известен и напрежението умножено по честотата 25 Хц.
 Приемници са индукционни бобини от различни марки коли (маслени), като на 12В са запоени насрещно (като фритер) два светодиода, които светят. Броят на бобините и светодиодите, е безкраен на теория, но на практика са примерно 10 толкова могат да се наредят в окръжност около предавателя-радиална (сферична) енергия. С увеличаване на радиуса напрежението спада и светодиодите спират да светят и броя  на приемниците се ограничава.
 Опитът показва, че има електрическа индукция + dD/dt или плътност на тока на разместване е със знак +, така че имаме действие-съдействие - предавателя не усеща товара, следователно имаме усилване на мощността. Ако се направи връзка с магнитната индукция  - dB/dt  тук имаме минус и действие-противодействие, Ленц ефект и познатия трансформаторен ефект (трансформатор), така че включване на бобина с товар иска увеличаване на мощността на първичната намотка.
 Проектът се забатачи, защото се ползваше тиристор за 10А при увеличаване на капацитета на кондензатора тиристора не се нагряваше, но плякаше.
 Проектът може да се поднови с вилка на Араменко или бифилярни намотки, с хубави ТТ или качери. Като недостатък посочвам голям обем материали високо напрежение. Правя опити за компактно и грамотно устройство само с бобини.

[mito_kupona]

   Благодаря за информацията epwpixieq-1. Запознат съм със записките от Колорадо Спрингс, чел съм ги на руски, защото английския ми се свежда до гоогле преводача и някой технически термини. А онази книжка от 1937 година, мисля, че е непълна, а това са само няколко страници от нея. Ако някой може да я намери и изтегли цялата ще бъде добре.
    Що се касае до тази мистична трета намотка и с нея съм запознат, но още не мога да осъзная точно, каква роля изпълнява. В някой от руските форуми я наричат „катушка баласт“. Капанадзе казва, че неговия генератор работи на принципа на лоста, но никога не отговори на въпроса, коя е опорната точка на този лост. Много е вероятно това да е именно тази бобина.
   Тесла пък казва, че тази добавъчна бобина трябва да бъде настроена много добре така, че да отслаби връзката между другите две бобини в следствие на, което става увеличаване на реакцията на бобината „С“ и тя придобива доминиращо значение, което много лесно може да се съхрани. Също казва, че разработката на генератори на колебания трябва да се води в две направления едното е със силна индуктивна връзка между първичната и вторичната намотки и другото е чрез възбуждане на добавъчната бобина при отслабена индуктивна връзка, която бобина не може да взаимодейства индуктивно с другите две.
     Какво точно иска да каже Тесла с думите „чрез възбуждане на добавъчната бобина“, според мен електромагнитната енергия на първичната бобина преминавайки през добавъчната мистична бобина се преобразува в електрическа енергия, като е настроена, така, че в нея се получава вълнов резонанс и стоящи вълни, при който процес се получава натрупване на енергията на падащите и отразените вълни и няма излъчване, съответно и загуби на енергия или излъчването е сведено до минимум. След това натрупаната енергия се предава на последната бобина, където протичат пак вълнови процеси, и затова се получават колосални напрежения. Със сигурност между добавъчната и другите две бобини има още някакви възли, не мисля, че са свързани директно, най-вероятно разрядник или два разрядника, за да може да се получи вълнов резонанс в добавъчната бобина тя трябва да е отделена от последната или повишаващата в някакъв момент, за да се натрупа енергия в нея и в следващ момент да се излее тази енергия в повишаващата бобина. Това, са само предположения от моя страна, които трябва да проверя. С подобна постановка взривих половината покъщнина преди години и с очите си видях, каква сила е това и от тогава не съм се спирал, защото видях тази сила с очите си, с два разрядника беше, но не можах да го повторя експеримента.
     Качвам два файла в който Тесла много добре обяснява, как и защо се губи енергия при електромагнитното излъчване и, какво трябва да се направи за да се съхрани енергията и да се използва, когато трябва.

[mi68]

Здравейте
  Прегледах документите на колегата mito_kupona и на базата на опита описан в предишния коментар преценявам, че става въпрос за еднопроводно свързване и земята се ползва като диелектрик с униполярен капацитет 700мкФ и заряд 60 000Кл. В опита когато свързвах еднопроводно индукционните бобини светодиодите светеха по-силно от безпроводно свързване, заземление не съм ползвал.
  Колкото е по-голяма индуктивността толкова по-висок качествен фактор. Тъй като предаването става чрез променлива електростатична индукция, при високо напрежение и висока честота имаме по-голяма мощност, защото капацитивното съпротивление намалява. При качествен фактор на екстра намотката 10 получаваме 10 пъти по-високо напрежение на сферата (тороида). Ако на вторичната намотка има 100кв то след екстра намотката имаме 1Мв.   

[GreenHulk]

Mi68, може ли да пуснеш точна схема на опита по Отговор #1930?

[mi68]

Разбира се. Екстра намотката е линия с разпределени параметри (вълновод), основната е със съсредоточени.

[hyparh]

Поздравления и от мен за чудесните конструкции на mito_kupona. Да се правят такива опитни постановки е удоволствие за един експериментатор и е оправдано както времето, така и средствата.
Спиралният генератор ми е убягвал до сега... интересен метод за повишаване на напрежението. На пръв поглед прилича на ВН кондензатор, но специфичният метод на свързване явно създава ефект на умножаване, който предполагам ще работи само с такъв тип (ролкови) кондензатори. Донякъде има прилики с Marx генератора, където пак има кондензатори и разрядници, но са навързани каскадно в множество звена + резистори.

Относно допълнителната трета намотка... по този начин е била изградена и кулата Уордънклиф. Сред любителите този тип ТТ е известен като "magnifying/magnifier tesla coil" и, макар и според повечето от тях такава конструкция да няма голям потенциал, това видео показва друго : https://www.youtube.com/watch?v=zPs_A7BJfjw
Първичната и вторична намотки са вдясно, от вторичната проводника продължава встрани през отделен тороид и се отклонява до третата намотка, която виси под металния купол (и съответно е свързана към него). Полученото напрежение е умопомрачително високо спрямо такъв размер работна намотка. Светкавиците надвишават сигурно 5-6 пъти височината й и е непосилно дори за "модерните" двойнорезонансни (DRSSTC) ТТ да постигнат такава производителност.
Мисля си, че основна заслуга в случая имат големия капацитет на върха (купола), както и издигането на третата намотка да виси над земята, което вероятно също увеличава потенциала.

[epwpixieq-1]

Привет Mito,

Това което преставяш съвпада и с моите виждания, но при мен енерго-динамиката на третичната ( екстра ) намотка все още не ми е напълно ясна. Предполагам, че с повече експериментиране тези взаимодеиствия ще се проявят. Преди 4 години, пуснах ТТ със ГУ-81М като вибрационнен генратор, но без третична намотка (осъзнаването ми относно третичната дойде след това), заземяването ми беше това на сградата в която се помещвавам. Колоните на съседа, които си беше пуснал мизката силно, започнаха да бучат каточели наближава преиждаща водна маса. Така че мога да си представя твоя случей.

Тесла пък казва, че тази добавъчна бобина трябва да бъде настроена много добре така, че да отслаби връзката между другите две бобини в следствие на, което става увеличаване на реакцията на бобината „С“ и тя придобива доминиращо значение, което много лесно може да се съхрани.

В това отношение ще направя маклък превод от с. 52 на Записките от Кологадо Спрингс  ( снимка на която е прикачена, а и я има в по-горе прикачените файлове ):
"Добаъчната намотка, както беше наблюдавано при апарата в Ню Йорк (в неговата лаборатория) е превъзходен начин да се добива електродвижеща сила. Но интресното е, че за да се развият независими вибрации, при тази намотка, (натуралния и) период на вибриране трябва да е много голям в съотношение към периода на налаганите (подавани) вибрации. Когато това съотношение съществува свободните вибрации налагат себе си с лекота и постоянство. Но когато налаганите вибрации имат голям период и (натуралния) период на намотката е малък, свободните вибрации не могат да се установят (наложат).  Това е в абсолютна аналогия с механиката. Там, махало с голям собствен период в отношение с подаваните вибрации, се люшка с утвърден период, но когато налагание вибрации са с много по-голям период от натуралния за махалото, те ( налагание ) вибрации доминират в голяма степен. Аз гледам на тази динамика като различна величина сравнена с увеличителния фактор зависещ от (pL)/(R).
Разбираемо е, че за да имаме такова възбуждане на допълнителната намотка (третата, екстра), за най-добри резултати, три вибрации трябва да съвпадат ( да бъдат в унисон).  Тези на третата намотка, на вторичната и на цялата (динамична) система. Имайки предвид горепосоченото, ще ни подпомогне ако сложим индуктивна връзка между вторичната и третичната за да може да освободим последната, когато наложените вибрации са много силни, за да позволят желаните (от нас) вибрации в третичната да се установят."

Предполагам, че горепосоченото ще представлява интерс както за теб така и за колегите.

Поздрави,

[dymelsoft]

Само да вмъкна, че третата намотка я има и в проектите на "Руслан" и "Акула". И при двамата има съгласуващ елемент между вторичната и "третата" намотка. Естествено и двамата според мен не са наясно за ролята на тази "екстра" намотка.

Поздрави.

[PyroVeso]

dymelsoft, за шнягата ли говориш или за индуктора?

[dymelsoft]

PyroVeso, говоря за това което повечето го наричат "антена" , като на тази снимка :

[mito_kupona]

     Добавъчната бобина при Руслан и Акула е по-скоро тази малката с ферита, която е съгласуваща бобина, но те и двамата не я използват с истинското и предназначение. Тесла казва, че тя се поставя, за да отслаби индуктивната връзка между първата и последната бобини и да освободи последната бобина, като по този начин тя последната, по-добре работи на собствената си честота и в нея се получават незатихващи колебания с колосални величини.
    Руслан и Акула чрез тази бобина променят просто честотата на качера, за да я съгласуват с дължината на вълната на антената и грешката им е, че не, са съгласували и добавъчната бобина с първата и третата, това първо и второ тази тяхна добавъчна бобина не е отделена от първичния контур, като по този начин в нея не може да се натрупа енергия и ползата от нея е нулева. Тя само внася допълнителен капацитет в качера и по този начин му променя честотата.
     Целта на Тесла с тези експерименти е била да получи, колкото се може повече допълнителна енергия  многократно превишаваща вложената за това енергия и, след това да я излъчи, към приемника, който може да бъде разположен на огромна дистанция от предавателя. Или става въпрос за безпроводно предаване на енергия или усилващия предавател на Тесла.

[GreenHulk]

mito_kupona, от коя книга пускаш снимки?

[mito_kupona]

От записките в Колорадо Спрингс, руско издание.

[epwpixieq-1]

Относно третичната/екстра намотка, Уилям Биити е един от малкото, ако не и единствения (които съм срещал), опитващ се да обявни (и според мен много успешно) макар и частично идеята на тази намотка: 

http://amasci.com/tesla/wardenclyffe.html

Ще направя превод на малка част, която спроред мен хваща добре сърцето на идеята, както автора я преставя:

So what happens if we connect a Tesla Coil as a power supply for a very low-freq resonator? Use it to power a long wave VLF spark transmitter? Tesla mentions the parts of the process: when an Extra coil is driven with CW, its oscillations ramp up over time, and if its output is suddenly shorted by a spark gap, brief pulses of stunning power are produced. Initially the TC secondary acts like a tank, like a slowly charging "capacitor," then it gets periodically "discharged" by the spark gap. But unlike modern energy-storage caps, this "AC-storing capacitor" could easily be charged to megavolts, and most important: it could be recharged over and over again in tiny fractions of a second.
It probably has enormous power-processing ability far beyond that of DC energy storage capacitors ...which is exaclty what Tesla said on numerous occasions!“

Какво става ако свържем ТТ като захранваща схема към дълговълнов вибрационен кръг?  Или по друг начин казано, да възбуждаме дълговълнов исрищов предавтел? Тесла споменава частите на процеса: Когато екстра намотката е възбуждана с постоянни (периодични) вълни, нейните осилации се натрупват с времето и ако на изхода тя се разреди през изкище се получават моменти импулси с неимоверна сила. В началото вторичната (тук под вторична не се разбира вторичната на ТТ, а вторична закачена на изкохда, вместо капацитивен елемент, на предходен ТТ, тоест третична/екстра, ако се гледа като цялостна система, което е ясно от идеята на първото изречение в превода) на ТТ играе ролята на капацитивен елемент, като бавно зареждащ се кондензатор, който периодично се разрежда прези искирщето. Но, за разлика от съвременните, големи зарядни (силови) кондензатори, този "Кондензатор за променливо напрежение“ може лесно да бъде зареден до Мегаволтове, и най-важното може да бъде зареден отново и отново за малка част от секундата.
Това устроиство,  вероятно има огромнин възможности за преобразиване на мощности делеч надминаващи възможностите на съвремените силови кондензатори за постоянно напрежение … и това е точно това което Тесла споменава в много от неговите изказвания."

Според мен идеята концептуално е добре обяснена, разбира се не дава престава за много от динамиката на системата но според мен може да послужи като градивен блок в изгражданенто на разбирането ни за важността на такава конструкция.

Искам само да спомена отностно това дали третичната намотка има някакви свойства да усилва мощността. За сега поне нямам разбирания това да е възможно само на база на нея като елемент в системата. ( Мако отколонение: В крайна сметка силата е винаги относително понятие, както споменава Walter Ritz, в неговите 1908т.  изледвания "Critical Researches on General Electrodynamics“ - Критични изследвания в Основите на Елетродинамиката -  противопоставящи се на Айнщайн и критикуващи Максуел за неговото симплифициране на електромагнитние явления, и продължавайки линията на релативистичното обяснение в фундаменталната електродинамика започнато от Ампер и минаващо през Вебер и Гаус и стигаща до Лоренц). Но ако тя, третичната намотка, се използва като част от някаква, образно казано електро-лостова система ( с капацитивния елемент на края на ТТ ) създаваща виртуална маса (вторична земя, отправна точка, от която вълните, или импулсите, при разряда, буквално биват набивани в земната кора), то може да си представим как изходната мощност, както елетрическа величина, може да бъде увеличена, точно както когато имаме опирна точка при една механично лосотова система и е възможно да преместим голям товар с малка сила стига да имаме дълго (неподатливо на огъване, а електричестовто се изразява точно като такова) рамо и отправна точка (или цяла отрпавна скелетова структура както при "гравитационния“ усилвател на Williаm Skinner ).

Поздрави,