Здравейте приятели,
Да се върнем към теорията, когато имаме нелинейна вълна, примерно сферична, имаме градиент на полето и пробно тяло ще започне да се придвижва към излъчващата антена. Примерно електрофилтър, или тяло към планета. Такива градиентни полета се създават от ТТ. Такива нелинейни градиентни електрични полета създават електрогравитационни вълни. Тези електрогравитационни вълни наричаме Тесла вълни и да се върнем един патент на Томас Браун от 1952г., за използване на такива вълни за комуникация.
Предавателят е релаксационен генератор на трионообразно напрежение, вместо глим-лампа се ползва искрище. захранвано с 40кВ, зарежда се подходящ кондензатор, при определено напрежение искрището пробива, излъчването става от еднополюсна антена. Еднополюсната антена е несиметрична и представлява електрически дипол, но единия електрод е заземен, т.е имаме сфера и заземление. Тази антена излъчва полусферични вълни с нищожна магнитна съставка, т.е имаме надлъжна електрична вълна. Тази електрична вълна ще наелектризира всеки диелектрик и той ще индуцира заряди на електрически дипол. Ако се поставят електроди получаваме кондензатор в който възниква напрежение. Заради градиента на полето ще получим и тласък ли гравитация.
Еднополюсната антена се ползва също в ТТ, но тук имаме синусоидален режим и затова гравитационния тласък е минимален. Ако се модулира резонансната честота, да кажем с 50Хц може да се получи гравитационен тласък Еднополюсната антена (електрически вибратор) е така настроена да работи на ниски честоти спрямо геометричните размери, така че да излъчва повече скаларни вълни отколкото векторни, познати като електромагнитни вълни или херцови вълни.
Приемната антена се състои от четири кондензатора свързани в мост и екранирани във фарадеев кафез. На единия диагонал на моста се подава поляризиращо напрежение 25кВ, а на другия диагонал се свързва приемното електрическо устройство. Два кондензатора са маслени с капацитет 0,5мкФ, а другите са изработени от сигнетодиелектрик с голямо Е и са от 10мФ.
През следващата 1953г. експеримента е подобрен като кондензаторите се заменят със сферични маси (униполярен капацитет) да се докаже гравитационния характер на вълните, но схема на опита няма, засекретено е, но от съвременна гледна точка нещата не са сложни.
Да разгледаме свойствата на плазмата:
-имаме електропроводимост като металите
-разпространяват се надлъжни и напречни вълни, сиреч може да възникне многократен резонанс
-има отрицателно динамично съпротивление
От горното следва, че е идеалното състояние за направа на СЕ генератор, но има и обратна страна, вредна е за биологията. Затова я оставям настрана.
Да разгледаме параметричното усилване в кондензатор, така работи всеки електростатичен генератор. Ако в един зареден кондензатор раздалечим плочите, то напрежението му се увеличава. Увеличаването на напрежението е за сметка на външната сила, защото противоположните заряди се привличат, същевременно капацитета намалява. Ако кондензатора е включен в трептящ кръг, параметъра капацитет трябва да се изменя с двойна честота спрямо основната честота на образувалия се трептящ кръг на бобина и въпросния кондензатор.
Така разгледания параметричен усилвател работи на една честота (лента) с външна механична енергия или с външен източник на електрическа енергия.
Да разгледаме параметричен усилвател с многократен резонанс (шум):
-трябва да имаме нелинейна среда за смесване или нелинеен ток/напрежение
В резултат имаме охлаждане на средата и спиране на радиоприемането. Последното го наблюдавах в един от моите експерименти, излъчваше се бял космичен шум в радиообхвата 150 кХц - 108 мХц, разлика приблизително 1000 пъти. Амплитудата не съм мерил, защото нямам вълномер, щях да правя, но ме мързи и работата се забатачи.
За СЕ генератор на бял космичен шум, може да се мери понижение на температурата, или липса на радиоприемане от стандартен радиоприемник. Уреди достъпни.
