Tesla's "Hairpin" или "Stout Copper Bars" схема, първоначално е изобретена от Ернст Лечер, както е описано в неговата лекция "Светлина и други високочестотни феномени" през 1893 г. пред Института Франклин във Филаделфия.
Интересна информация, може ли източник за нея.
От друга страна, имайки в предвид, че тесла приблизително по същото време изнася лекция пред същия институт във Филаделфия, като година преди това изнася, подобна но по-съкратена лекция пред в Колумбииския Университет в Ню Йорк, където една от презентациите е на ефекти постигани с тази схема, с която той споменава че работи вече няколко години, и предполагаемо може да се спекулира, че подредбата на елементите може да е била усетена/еволюирала при различни изследователи, отколкото да има първоизточник. А наслояването на информация и защо тя се знае като "Tesla haripin circuit" предполагаемо идва от факта че Тесла експериментирал страшно много с тази, и разновидности на тази схема, и я инкорпорирал в много от неговите изобретения като част от енертовълновата система. (За това по-долу.)
Разряда в искровата междина създава осцилаторни токове в прътовете и бързи колебания на потенциала в плочите. Тъй като паралелните пръти се свързват електростатично към осцилатора, устройството създава постоянни електрически вълни, които на свой ред създават възли и противовъзли на прътовете въз основа на честотата на колебанията спрямо дължината им. Това позволява на неоновата лампа да светне, когато се докосва до "възлите" на решетките, въпреки късото съединение.
Това просто, но интригуващо устройство също предлага чудесно средство за демонстриране на предаване еднопроводно на енергия, без връщаща жица.
Успех!
Сравнително добро обяснение, но динамиката на процеса има още интересни (и може би по-дълбоки) особености, Например че диелектрическите нараствания (асоциирайте ги с вълни на напрежението) срещат висок импеданс (по думите на Тесла ) по движението си върху метал със значителна маса. Предполагаемо това създава точки на висок потенциал, които могат да бъдат само на десетина сантиметра разстояние.
Постоянните вълни ("Standing waves") не се самогенерират, те са проява на физиката на средата, периодичността на подаваните енергични импулси в тази среда, енергиината плътност на тези импулси и възможността на средата да отдава ( на заобикалящата я нея среда ) тази енергия.
Когато се затворим кръга на кондензаторите, тоест се даде на късо, този елемент от веригата започва да има допълнителна динамика, и в предишната конфигурация (не накъсо) двата отделни елемента (метални пръта/тръби) имат своя проявена динамика, понеже единия край е на кондензатора а другия въздуха, който само по себе си е кондензатор, и доколкото тези диелектрични вълни успяват да се предвижат от единия кондензатор до другия ( когато е накъсо), в предвид на това което Тесла споменава за техния импеданс, те започват да се отразяват, и така предполагаемо допълнително се създават нодални (възлови) точки на напрежение.
Интересно е обаче, че за да се допусне че това създава основните потенциални нодални характеристики, при споменатите от Тесла експерименти, трябва да се предположи, че импулсната честота с която той борави е от порядъка на 500М до 1-2Г цикъла на секунда, което да бъде постигнато с едно искрище е предполагаемо невъзможно. Тук изключвам интерференция и хармонници на вълните при тяхното отразяване, което според мен е по-малко вероятностен фактор проява на явлението.
"Tesla hairpin" (ТHP) се оказва, че е много важна част от много от разработките на Тесла, но не като първична а като втори разряд схема ( трансформатора на Тесла), както се знае е трети разряд схема, като разряда, в смисъла на моето използване на думата, показва отдалечеността на схемата от източника на начални вибрации в ( схема от първи разряд е прикрепена директно към този източник). В допълнение трябва да се разбере, че първичните генератори които Тесла е използвал са били способни на подаване на 10-15 КВ напрежение с десетки ампери, а ние в момента използваме 220В - 20/30А, като начален такъв. Разновидности те на ТHP могат да се видят буквално във всички схеми от записките на Колорадо Спрингс а и не само там. Ще дам един пример с много (погрешно) коментираната в Интернет кръгове ТМТ ( "Tesla Magnifying Trasmister" - Усилващият предавател на Тесла ):
http://www.teslaradio.com/images/image016.gif (източник:
http://amasci.com/tesla/wardenclyffe.html)
Изброявам индуктивността (L) от долу нагоре и то ляво надясно. В кръга от първи разряд ( прикрепена директно към генератора ) е L(1,1) – разряд 1, намотка 1. Във втория кръг идва L(2,1) , като L(1,1) и L(2,1) дефакто са трансформатор. След това идват ( от ляво на дясно ) L(2,2) и L(2,3). Сега забележете, че
L(2,1), L(2,2), L(2,3), двата кондензатора и искрището са дефакто ТHP само с бобини,L(2,2), L(2,3), вместо тежък метал между кондензаторите.
Във третия кръг, който се затваря праз земята и купола, ние имаме L(3,1), L(3,2) които са вторични на, съответно L(2,2) и L(2,3). L(3,3) е Екстра намотка по дефиницията на Тесла, тази която играе ролята акумулатор-усилвател на напрежението. И така, L(2,2), L(3,1) и L(3,3) представляват един (левия) Трансформатор на Тесла (ТТ) и L(2,3), L(3,2) и L(3,3) друг (десния) ТТ.
Тоест ТМТ е система която инкорпорира ТHP ( с особеност на намотки вместо накъсо тежък метал ) и 2 ТТ, разположено симетрично един на друг.
Ако разгледате схемите в книгата от Колорадо Спрингс, ще видите много алогични схеми. Да осъзная това препокриване ми отне дълго време и беше въпрос на случайност да осъзная колко (гениално) елементарно схемите се припокриват, както и зависимостите и необходимостта за инкорпориране на индуктивност със свободно плаващ край в схемите.
Късмет в експериментирането и генерирането на интересни идеи.
