Въпросът е в сметките за енергията на изгорен 1 литър газ оксиводород/хидрокси/браунгаз/рудигаз и който както иска да го нарича.
Аз никога не съм се наемал да го изчислявам.
И добре си направил, че не си изчислявал, защото си е чиста загуба на време тъй като енергията на изгорен 1 л браунгаз (нека си го наричаме така, да помним, че го е открил българин макар и с друго име) та тази енергия е разтегливо понятие. Едни казват 4000 KCal, други - двойно, трети - тройно, и като правило, всички грешат, защото просто нямаме точна температура на горене (?).
Ако мерим температурата на пламъка на браунгаз, тя е много ниска поради имплозивното "горене" - измерена е 135 градуса. Можеш да си прокараш бързо ръката през пламъка безопасно, за разлика от ацетилена - ще ти останат само малко обгорени кокали.
Ако мерим Т на топене с браунгаз на алуминия - 700 гр., на огнеупорна тухла - 1700 градуса, на волфрама в точката на топене - 5600 градуса.
Измерена най-висока тепература на нагряване с браунгаз до момента - 8400 градуса според Уайзмън (какво точно са топили и как по дяволите са го измерили - не казват) , предполагаема максимална температура на нагряване - НАД 10 500 градуса ! Ако разбира се се намери такъв материал да издържи такава температура на нагряване.
При 700 гр.(AL) КПД-то е едно, при 1700 (тухла) - друго, при 8400 (
) - трето, при 10 500 (
!!!) - отива на небето!
ПРИ ПОЧТИ ЕДНО И СЪЩО КОЛИЧЕСТВО ГАЗ !!!
ТЕМПЕРАТУРАТА НА НАГРЯВАНЕ Е РАЗЛИЧНА ЗА РАЗЛИЧНИТЕ МАТЕРИАЛИ. Всеки материал се нагрява РАЗЛИЧНО, газът действа ИЗБИРАТЕЛНО !
Е какви сметки да направиш при такава тотална неизвестност, при такава тотална липса на елементарна дисциплина и униформа от страна на този нестандартен газ ?
КПД се мери като вземеш едно кило бензин и го палнеш, преди това му измериш стартовата температура, налягането в горивната камера, килоджаулите, Т на горивните газове и пр. и ето ти едно кристално чисто брилянтно точно КПД.
Вземи сега един литър Браун газ . И какво ще го правиш? Ще го запалиш и ще изпариш 10 л вода, добре,и ще измериш джаулите.
Но ако нагряваш вода в алуминиев съд, с този литър газ ще изпариш 1л вода, ако съда е от огнеупорна тухла - 10 л вода, ако е от волфрам (скъпичко!) - 80 л, ако е от Уайзмански азбест - 360 л и ако е от прочутия Зеленооранжев Обсидиан от Съзвездието Грабадабър (който както знаете издържа на 20,000 градуса) - изпаряваш 800 литра вода!
Какво КПД да смяташ, като нямаш фиксирана температура на горене? Всъщност и този термин - горене - е неправилен - тук става дума за ИНДУКТИВНО САМОНАГРЯВАНЕ на обработвания материал - взаимодействие на атомно ниво, КАСКАДНО САМОНАГРЯВАНЕ на молекулите, междуядрено проникване ... боже, божеее, какво още ни чака да открием тук, един господ знае.
Тук говорим за абсолютно неизследвана зона, свойствата на газа са меко казано странни, споменават се термоядрени реакции, студена плазма и пр. Ха сметнете ми примерно КПД-то (или енергията на изгаряне) на термоядрена бомба с един килограм уран, който разрушава до основи 200 хиляден град? При контролирана, полу-контролирана или както си му е реда - при абсолютно неконтролирана и с неизвестни параметри (освен някакви хипотетични килотонове тротилов еквивалент) ядрена реакция.
Това което ме интересува е не да си бия главата какво му е КПД-то, а да използвам виртуозно и максимално уникално високата температура на нагряване близо до точката на топене, но без да разрушавам нагрявания материал. За целта чисто и просто трябва достатъчно високоогнеупорен материал - медиатор и /или метод за разфокусиране на пламъка на максимално голяма нагреваема площ, съчетано с метод за светкавично отнемане на високата температура с вода или друг топлоносител - и трите метода са вече в процес на експериментиране. Още не съм се стопил.
Тук бе споменато от Теофилус, че като материал-медиатор, който да поеме огромната енергия на пламъка на газа и да я предаде/излъчи към водата-топлоносител, може да се използва стопилка - той предлага олово. И това ми е хрумвало, но първо оловото се топи някъде към 500 градуса, при 1000 градуса кипи / се пържи като миш-маш на тих огън, а при 2000 градуса вече го няма. На всичкото отгоре газовете му са силно токсични, той е тежък метал и се отлага в костите и накрая умираш.
Гадно.
Идеалната стопилка - медиатор е стъкло или базалт или някакъв алумосиликат от типа на корунда и карборунда, но диспергиран в инертна среда. Той се топи при 1700 градуса, но вероятно ще се държи възпитано докъм 2600-3000, след което гледай шоу.
Въпросът е обаче - в какъв тигел ще го топиш без да стопиш и тигела ?
Майката му е в постоянно отвеждане на температурата и разсейване на пламъка. Така при една равномерно нагрята повърхност до около 2000 градуса вътре, ще имаш една постоянно охлаждаща се повърхност отвън от около 1000 градуса, което направо на секундата ще превръща водата в пара.
Ей тогаз можеш да викнеш някой от маниаците- капедари и да му сметнеш едно прилично точно КПД.
Само искам да съм наблизо да ти гледам физиономията като разбереш, че с един литър браунгаз си нагрял до 100 градуса толкова литра вода, колкото би нагрял със 100 литра метан... И всичко това поради несравнимата разлика в температурите на НАГРЯВАНЕ (не на ГОРЕНЕ)
И тук обаче трябва да си абсолютен виртуоз - алумосиликатите са твърди и огнеупорни, но много крахки и от резки температурни разлики се пръсват като шрапнели - как да я изпедепцаш и да накараш материала да остане цял като от едната страна е стопен, а от другата е топнат във вода? Предстои да изясним скоро.
