По отношение на електродните нагреватели намерих инструкцията за експлоатация на производителя. Има подробно описание на предварителната настройка, която се оказва доста важна по отношение икономичната работа.
http://galan-bg.com/galan_electrode_boilers_bg.pdfМоето мнение е, че това е продукт с много добра реклама и не до там висока ефективност в действителност. Има разминаване в данните публикувани от фирмата производител и действителните данни за специфичната електропроводимост на водния разтвор. Според производителя е 3000 – 3200 ома при 15градуса, а някъде по мрежата бях намерил статия за същите нагреватели с които са отоплявали руските подводници и там стойността беше над 1400ома, а разтвора е от дестилирана водъ и около 18 съставки, които никой не публикува.
Направи ми впечатление стриктното следене на входящата и изходяща темпеатура. Това е с цел да се вкара нагревателя да работи в икономичния режим до температура 60градуса. Това означава, че трябва да се премине на система с външен нагревател така както предлага DAN MILAN. При вътрешно изпълнение на нагревателя не може да се осъществи това следене на температурната разлика.
http://galan-bg.com/matching.pdf Тук ще видите сравнителните характеристики на двата типа нагреватели според производителя.
Това, че препоръчват алуминиеви радиатори, а отричат чугунените е заради по- малкото количество разтвор. По този начин системата става по- пъргава. /по този въпрос има доста коментари по темата/.
В рекламата на изделието е написано следното:
„По такъв начин електроводонагревателя „Галан” се явява едновременно и нагревателен прибор и
циркулационна помпа, което икономисва не малко средства на потребителя.”
Това се постига с температурната разлика на входа и изхода на нагревателя. Това което е видно от снимковия материал в темата е, че тази циркулация е възпрепятствана от липсата на отвори в гофрето в долния край на нагревателя. Разтвора преминава затруднено през отворчетата и така системата няма да работи равномерно, а ще работи на пулсации. Според мен в долния край трябва да се направят отвори по периферията на гофрето с обща площ равна на площта на гофрето. По този начин разтвора влизайки в долния край на нагревателя ще се движи между гофрето и централния електрод и изкачвайки се нагоре ще повишава температурата си. По мое мнение трябва да има отвори само в долния край, а и катодната тръба /ако мога така да я нарека/ е по- добре да бъде гладкостенна. Много е важно да се накара разтвора изцяло да премине през катодната тръба. За тази цел се изработват две текстолитови или полиамидни шайби с вътрешен диаметър – външния диаметър на катодната тръба и външен диаметър – вътрешния диаметър на външната тръба в която е монтиран нагревателя. Едната шайба се монтира над долните отвори на катодната тръба, а втората – близо до горния край на катодната тръба и тя служи за фиксиране на катодната тръба спрямо външната.
Циркулацията може да изпълните или едностранно, входящата и изходяща тръби са от едната страна на радиатора или кръстосано. Примерно охладения топлоносител излиза долу вляво на радиатора, а горещия влиза горе от дясната страна на радиатора по диагонал.
Аз бих предпочел втория вариант защото топлоотдаването става по-равномерно.
В НИКАКЪВ СЛУЧАЙ НЕ ПОДЦЕНЯВАЙТЕ ЗАЩИТНОТО ЗАЗЕМЯВАНЕ!!! При ново строителство се изпълнява такова заземяване заради дефектно токовата защита, но при по- старо строителство се прилага защитно зануляване, а при този случай, то не върши работа.
За тази защита също се писа доста по темата.
НЕ Я СПЕСТЯВАЙТЕ! Да приключвам, че коментара стана доста обемист.
