Радико, виж една парна турбина. В нея не се допускат капчици вода дори и в последните степени - и най-малката капчица води до жестоки язви по лопатките и разрушаване.
За да вкараш пара под смислено налягане без в нея да има капчици, ти трябва температура от поне 250-300 градуса. Вкарваш тая пара и тя по пътя си се разширява и изстива. Няма как да не се разширява, тъй като трябва да имаш разлика в наляганията преди и след всяка степен. А разширявайки се, изстива.
И имаш една турбина дет съвсем примерно на входа имаш 300 градуса и 50 бара, и 120 градуса и 5 бара на изхода. И с'я трябва да загрееш отново същата пара до 300 градуса. Обаче преди това трябва да я натикаш в котела. Ако се опитваш да я натикаш като пара ... да, можеш да сложиш оргомни компресори, но реално те ще харчат толкова енергия, колкото си получил в турбината. Много по-изгодно икономически е да охладиш тая пара още малко, да я втечниш и тогава с една помпа и с много по-малко енергия да я нагнетиш до 30 бара в котела, където да я загрееш до 300 градуса и да я направиш пара.
Та ... ако разглеждаш само турбината, в нея няма фазов преход. Той ти трябва за да можеш да завъртиш цикъла, и в края на краищата да получиш механична работа, влагайки топлинна енергия.