Автор Тема: Теория и експерименти на mi68  (Прочетена 187058 пъти)

Неактивен mi68

  • Експериментатор
  • Много Напреднал
  • ***
  • Публикации: 1 779
Re: Теория и експерименти на mi68
« Отговор #150 -: Септември 10, 2010, 06:10:28 pm »
Разглеждам геополетата като източник на енергия: интензитети (напрегнатости-силови взаимодействия)
-гравитационно- 9,8 Н/кг или м/сек^2
-електрично- 130 Н/Кл или В/м
-магнитно- 16 Н/ Вб или Т (не ми е ясно) или А/м
От тези потенциални полета параметрично може да се извлече енергия. Гравитационното поле го оставям на страна ,там се мести теглото. Извесно ми е  два начина на работещи устройства за местенето на теглото чрез:
-центробежна сила
-подемна (архимедова сила)
 Ако имаме бобина с един квадрат площ то потока е Ф=В.S=40мкВб. От закона на Фарадей за електромагнитна индукция излиза ,че практични волтове ще имаме в мегахерцовият обхват. Големи бобини не са от най-практичните но трябва да се почне от тях.
« Последна редакция: Септември 10, 2010, 06:21:12 pm от mi68 »

Неактивен mi68

  • Експериментатор
  • Много Напреднал
  • ***
  • Публикации: 1 779
Re: Теория и експерименти на mi68
« Отговор #151 -: Септември 23, 2010, 08:50:46 pm »
Припомням стояща вълна е частен случей на интеференция т.е. проста интеференция. В София има интеференачен максимум от минерална вода докарват от Девин,Банкя и т.н. При електричеството интеференачните максимуми на тока и напрежението се  намират на разтояние 1/4ланда или 90 градуса (за кръгова диаграма,динамомашини). Говоря за най-простото монофазна стояща вълна. В една динамомашина имаме магнитна индукция В=1Т ,а във въздуха 30мкТ, съотношение близо един милион пъти. В динамо машината имаме максимум на матнитното поле. Друк трик от радиотехниката. Имаме предавател на 1МХц дължина на вълната 300м, 1/4 ланда е 75м  не приемлива дължина. Ползваме феритна антена и променлив кондензатор и пак сме в резонанс. Индуктивността и капацитета намаляват скоростта на разпространение на електромагнитното поле. Веднага може да се изчисли коефицента на пречупване. За това ,че елекронната оптика може да получи много голени коефиценти на пречупване следва, че електонния микроскоп усилва много повече спрямо оптичния. При ниски честоти отражението е много голямо имаме "пълно"отражение и резонанса не е задължителен.
Разгледах схемата на GMG. Подобна схема имам с лампи. Бобините L1.1 и L1.2 са съпосочни т.е.свързани 1/4ланда. Получава се връх в напрежението и възел на тока. Лампите са изгодни защото издържат високо напрежение и малък ток. Проблем е не намерих добър начин на трансформирането на напрежението. Подобен проблем имах при тесловите трансформатори. Ако се обърнат нещата и бобините да са противоположно навити то имаме токов максимум,който идва от захранването. излиза, че трябва да се захранва индуктивно. GMG схемата трябва бобинити L2.1 и L2.2 да са целовълнов вибратор т.е трептящи кръгове -паралелно на бобините свържи променливи кондензатори- по отделно са полувълнови вибратори. Енергия да се сваля на мястото на C рез т.е. заменя се с лампа. Модернизирай схемата. Мое виждане с пример. Имам вятър и той свири в бутилки (резонатор) звукът се преобразува и  връща за  създаване на  вятър. Това го прехвърлям в електричеството имам задаващ генератор и резонатори и положителна обратна връзка по електрически ток  т.е. самовъзбуждане. Самовъзбуждането  е във всяка динамомашина но иска механично въртене. Ако въртенето се имитира от електронен генератор то динамомашината става генератор на СЕ. Най-важно е преобразуването на напрежението в ток от резонатори (вибратори). Проблем е смъкването на честотата. Нямам пълна гама бифилярки тип тесла на жележни магнитопроводи, съответно на ферити. Това схемно решение ми се вижда разумно. На теория нещата изглеждат логични, остава елементната база и настройки. 70% от работата е свършена и трябва да реша в къкъв честотен диапазон ще работя зависи от финанси и т.н.
П.П. Забележете при стоящи вълни говорим за напрежение, ток и мощност, а не за магнитно поле или електрично.
« Последна редакция: Септември 24, 2010, 01:01:47 am от mi68 »

GMG

  • Гост
Re: Теория и експерименти на mi68
« Отговор #152 -: Септември 25, 2010, 12:00:52 am »
Здравей !
Схемата няма нужда от модинг, освен един
кондензатор в колекторите или катодите на
лампите...(зависи)...Резонанса е автоматичен !
Понеже не съм на Ти с лампите, би ли дал или
нарисувал действаща схема на лампов мултивибратор...?
Ако нямаш възможност за постинг, дай я на mzk да я
покаже...
Ще съм Ти благодарен !

 П.П. Преди няколко години, видях СЕ в подобна схема...

   Служебен тел.: 0878876936
« Последна редакция: Септември 25, 2010, 10:01:25 am от mzk »

Неактивен mi68

  • Експериментатор
  • Много Напреднал
  • ***
  • Публикации: 1 779
Re: Теория и експерименти на mi68
« Отговор #153 -: Септември 26, 2010, 07:45:12 am »
Няма проблем. Практичен проблем имах с загряването на кондензаторите. Трябват високоволтови слюдени кондензатори. Аз ползвах коаксялен кабел като полиетилена е хубав ВЧ диелектрик но уви кабела грее. Най-добре е въздушни кондензатори но за НЧ е неприемливо. Друг подход е намаляване на анодното напрежение. Интересно схемно решение е ползването на паразитните капацитети на лампата, приложимо за ВЧ.

Неактивен mi68

  • Експериментатор
  • Много Напреднал
  • ***
  • Публикации: 1 779
Re: Теория и експерименти на mi68
« Отговор #154 -: Септември 27, 2010, 08:31:40 pm »
Теоретични възгледи за ново навиване на бифилярни бобини.
Разглеждам ф-ла на Максвел за скорост на електромагнитната вълна в проводяща среда:
V=c/(e.m)^-1/2   където, с е електромагнитна константа= 300 000км/сек
e e относителна диелектрична проницаемост
m(мю) е относителна магнитна проницаеност
Да изчислим скоростта за водата с е=81 и m=1  то V=c/9. 9 пъти се намалява дължината на вълната.
Да изчислим за феромагнетик с m=10 000 и е=1 то v=c/100. 100 пъти се намалява дължината на вълната.
Коефициента на пречупване е съответно 9 и 100.
Формално за метал е=безкрайност и v=0 металите отразяват електромагнитното поле.
Да изчислим за безиндуктивна бифилярка m=0 то  v=безкрайност (скорости над електромагнитната константа са теоретично изчислени и доказани експериментално в тежки атоми виж книгата вакумна теория).
Скорости над елекромагнитната константа излиза, че липсва магнитното поле, а имаме само електрично. Да се преобразува в магнитно трябва да се усуче т.е. да се ползва усукана двойка (катоДНК)-чифт.
m0=1,257.10^-6 H/m
e0=8,854.10^-12 F/m
Вижда се, че съотношението е един милион пъти и преобразуването на електличното поле с капацитет е неудачно. Натъквам се на поредната загатка и затова взаимствам от биологията земното поле е успоредно, а разтението се увива. Трансформатора има следния вид алуминиево фолио (може и медно но поначало алуминият е ВЧ екран) навита безиндуктивна успоредна бифилярка, върху нея навита усукана резонансна бифилярка тип Тесла. Проблем е посоката на навиване. Правя го произволно, а после ще местя начало край да улуча правилната подредба.
Относно спиралните (конусни) намотки. Интензитета на полето в центъра на единична намотка в (А/м) е:
H=I/2R  където; Н - интензитета на магнитното поле (А/м) ; I - сила на тока (А) ; R - радиус (м)
Формулата показва, че радиуса е обратно пропорционален. При спирални (конусни) бобини в центъра се получава усилен интензитет.
При пускане на ток имам интензитет над вакума и това поле се стреми да се разсее като електромагнитна вълна. Явлението се обръща ако се ползва без индуктивна бифилярка или електромагнитното поле се отрази в метална повърхност-при извесни загуби.
П.П. Набива ми се механична аналогия между центробежна сила (магнитно поле) и тангенциална сила (електрично поле). Ще разработя въпроса.
« Последна редакция: Септември 27, 2010, 11:14:51 pm от mi68 »

Неактивен mi68

  • Експериментатор
  • Много Напреднал
  • ***
  • Публикации: 1 779
Re: Теория и експерименти на mi68
« Отговор #155 -: Октомври 01, 2010, 05:03:28 pm »
Днес темата е относно формата на макарата на трансформатор.
Вакумната теория определя две скорости на вакума:
-тангенциална
-нормална
двете скорости са равни. Изменението на едната скорост води до изменение на другата. Прости примери-центробежни помпи, жироскопи. Логично е че изменението на двете скорости ще има отличен ефект т.е. постъпателно-кръгово движение. Пример- движение на куршум. Но да се върмем как се преобразува потенциално поле. Механичната  работа се дава с ф-лата: A=F.s.cos a. Силата е векторна величина и затова има косинус, ъгълът се мести-а= 0 до 360 градуса. Вижда се, че в първи и четвърти квадрант работата е положителна ,а във втори и трети квадрант е отрицателна, функцията се сменя на 90 и 270 градуса. За да имаме положителна работа орбитата трябва да е с яцевидна форма. В електротехниката макарата на трансформатора трудно се прави яцевидна, но ако е  кръгова то трябва да се изменя потенциалното поле (пулсира). В безиндуктивна бифилярка магнитното поле е компенсирано, от вакумната теория  следва увеличение на тангенцялната скорост за сметка на нормалната скорост.
Наблюдавах как се увива боб около прът и той се увива по посока на часовниковата стрелка посока от земята към небето. Според мен това е правилната посока. Продължавам нататък безиндуктивната намотка създава тангенцялна скорост т.е. електрично поле, а обикновенната бобина нормална скорост т.е магнитно поле. С усукана резонансна бифилярка тангенциалната скорост пада под ъгъл и предизвиква въртящ момент, равносилно на радиална скорост т.е. магнитното поле. Това магнитно поле изменя спина на електрона и предизвиква тангенциална скорост на свободните електрони демек електрически ток. В бифилярна намотка честотата е удвоена заради стоящата вълна и изглежда cos a може да се направи положителен. Това не съм го експериментирал заради помотването но до половината съм намотал трансформатора.Това е логиката единство и борба на противопорожностите. Чакайте за резултати! 
« Последна редакция: Октомври 01, 2010, 06:46:00 pm от mi68 »

Неактивен mi68

  • Експериментатор
  • Много Напреднал
  • ***
  • Публикации: 1 779
Re: Теория и експерименти на mi68
« Отговор #156 -: Октомври 02, 2010, 07:49:45 pm »
Днес темата е относно принципите на преобразуване, не мислех да пиша но виждам смесване, а без разделяй и владей няма как да напреднем т.е. напредъкът е там, където има ред.
Вакумът има две скорости, които са равни и нещата са стационарни.
-тангенциална - праволинейна
-нормална - криволинейна
това води до следните две основни движения и едно междинно:
-праволинейно или  праволинейно ускорително
-криволинейно или криволинейно ускорително
-междинно (комбинирано) праволинейно+криволинейно или постъпателно+кръгово или постъпателно+кръгово ускорително.
Правя връзка с проводимостта на материалите:
а) изолатори
б) проводници (метали)
в) полупроводници
развитието на техниката се дължи на полупроводниците и затова мисля, че трябва да се експериментира с комбинираното движение от по-горе.  Има някой трудности, които се мешат, а именно по къкъв цикъл работи устройството:
-отворен (постоянен) или
-затворен (променлив)
това е по външната верига вътре винаги е променливо. Давам пример с топлинни двигатели.
-отворен -реактивен-турбинен двигател
-затворен- ДВГ с клапани-инпулсен тип
Всеки принцип има предимства и недостатъци- при малки мощности ДВГ е с предимство и общи приказки няма да пиша.
Аз искам да подкарам турбинното преобразуване и основно темата е за това. При Капанадзе работи по затворен тип чрез клапани (инпулсен метод).
Обръщам внимание на читателите да не допускат смесване на методите и да се подвеждат.


Неактивен caduceus

  • Експериментатор
  • Много Напреднал
  • ***
  • Публикации: 1 347
Re: Теория и експерименти на mi68
« Отговор #157 -: Октомври 04, 2010, 07:33:20 pm »
mi68
Принципът на преобразуване има две проявления - лесно и трудно.
Трудното е от ниска вибрация да направиш висока, като минеш в по-горно енергийно ниво. На практика това се проявява полево във формиране на етерен вихър с нисковибрационни методи - топлинни, електростатични и т.н. При материята това е трансмутация от по-нисковибрационни материали към следващия ред нагоре - например олово към злато  ;) Това в ежедневието е като да буташ валяк по нагорнище - не е невъзможно, но трябва силица, т.е. външно прилагане на подходящото усилие във вид на енергия.
Лесното е обратно - от високо във нисковибрационно състояние, например от етер /од/ в електростатичен заряд - както при Тесла и успешните репликации на последователите му - Капанадзе, Доналд Смит и т.н. Тука валякът върви по надолнището, трябва само да се отпусне ръчната спирачка и да се бутне леко първоначално /например с 9-волтова батерия "Крона"  :)/
При всички положения първичните сили трябва да се задвижат на принципа на Ин-Ян символа, като се запази твърда поляризация по едната ос /в повечето случаи вертикалната, тъй като по-голямото количество етерен поток е перпендикулярно на земята - с изключение на Тестатика, която ползва етерния вятър успоредно на повърхността и/. Давам ти алгоритъма, ти се сети за технически известните приложения и как се проявява при тях.
Малка поправка - ако нямаш против - така нареченият вакуум не се движи, етерният поток тече флуидно-лъчисто. Просто въпрос на термин е, но заблуждава - само уточнявам.
Турбинният тип екстрактор който търсиш е подобен на двигателя на древна пропелерна вимана, виж при Махариши Бхарадвайя - "Вайманика Шастра" - ако намериш книгата. Имам я на английски, в интернет има само откъси - но не съм търсил напоследък и може някой да я е пуснал.
Виж и при Джо клетката относно поляризационните двойки материали. Това е важно за да си обясниш схемата на взаимодействие.
Колеги, ясно ми е че малко ще разберат какво писах току-що, но все пак се надявам някой освен mi68 да схване идеята - затова пиша не на лични.
Поздрави!
 
 
« Последна редакция: Октомври 04, 2010, 07:37:37 pm от caduceus »

Неактивен mi68

  • Експериментатор
  • Много Напреднал
  • ***
  • Публикации: 1 779
Re: Теория и експерименти на mi68
« Отговор #158 -: Октомври 06, 2010, 11:35:44 pm »
Благодаря на Кадицеус, натрупах опит с възбуждане на ток от електрично или матнитно поле, правя аналогии със стоящи вълни на звук в тръба, струна, плоча. Последното е изменението на магнитното поле в различни среди и взаимодействие с бобина. Бобината е свързващия елемент. От една страна имаме ток, а от друга магнитна енергия. Има закон за заряда той не се създава полето го движи. Подължавам с анализите.
 

Неактивен mi68

  • Експериментатор
  • Много Напреднал
  • ***
  • Публикации: 1 779
Re: Теория и експерименти на mi68
« Отговор #159 -: Ноември 30, 2010, 10:34:54 pm »
Днес информацията е дискусионна но мисля за правилна от практична гледна точка.
-радиалната скорост предизвиква заряд. Тук има проблем според електротехниката + имаме навън (центробежна сила), а - навътре (цетростремителна сила). Според В.Шаубгер е обратно но това не е най-важно знака на заряда.
-тангенциалната скорост поражда електромагнетизъм. При преобразуването пробвем са вихровите токове и е задължително ползване на решетки. Така се намаляват но пораждат проблем с резонанси на СВЧ честота. Решаването на проблема не е еднозначно:
=получаване на интеференция(стоящи вълни) и получаване  на надлъжни вълни.
=прекъсване на вихровия ток с диелектрик и свеждане до 0. Ползва се свойството на пълния ток да е сума на тока на проводимоста и тока на разместването (отместването).
-постъпателното тангенциално движение ражда гравитация и маса. Привеждам един пример, че масата обича тантенциалната скорост, кал излита тантенциално то буксуващо колело, струшки извитат тангенциално то шмиргел и много примери даже и за двойни галактики.
От този груб модел се вижда магнитното и електричното поле са на 90 градуса. Като се вземе предвид геометродинамиката се вижда, че конуса преобразува тантенциалната скорост в радиална в часност точка, обратна точката може да я развие в пространство. Бобините трябва да са конусни и най-важното противоположно навити. Имам лампов генератор с съпосочно навити конуси (двойна палачинка). Резултата е изчезване на радиоприемането и неприлично ниска честота на генериране. Свиването и разпускането поражда капацитет и ниската четота.

Неактивен mi68

  • Експериментатор
  • Много Напреднал
  • ***
  • Публикации: 1 779
Re: Теория и експерименти на mi68
« Отговор #160 -: Декември 04, 2010, 08:51:19 am »
Вече съм към финала на един макет. Но споделям някой изводи и решения, които достигнах.
Диелектриците се наелектризират с:
-положително (стъклено) електричество като стъкло
-отрицателно (смолно) електричество като янтар
При металите наелектризирането е положително-отдават електрони.
Въглеродът е проводящ неметал и се зарежда отрицателто. Тези изводи са направени при допир на материалите (термодвойка). Най-активни са алкалните елементи започващи от цезий и свършващ с литий. Алуминият е до литият и него за сега не ми се е отдало да го споя( но продължавам с опитите) ползвам композиция тинол от калай олово и кадмий. Спрямо медта се наелектризират положително, може да се ползва и желязо, но той е феромагнит и се въздължам да го ползвам. Идеята е да се ползва принципа на противоположностите.
От космонавтиката е извесно, че на по-ниска орбита пълната енергията на спътника е по-малка. При атома е подобно на по-ниска орбита електрона е с по-ниска енергия. Вижда се, че в своето разнообразие природата е единна, имаме централна сила за получаване на трика:
-гравитационна (електричната се пренебрегва) за спътник
-електрична (гравитационната се пренебрегва) за електрон
Като се вземе предвид, че заряда на електрона е отрицателен то центъра трябва да е положителен, излиза, че схващанията на В. Шаубгер са правилни, а на  електротехниката е невярна, то и посоката на тока е обратна на действителната.
Направил съм конусни бобини така, че заряда(група електрони) да си намалява ененергията като слиза към + и увеличава енергията като бяга от - . Тук излизат и някой проблеми:
-посоката на навиване, противоположни са но към + как трябва да е орентирано и съответно към - , но това се оправя експериментално.
-квантоването на енергията и резонанса, за това плоския кондензатор има форма на квадрат. 
« Последна редакция: Декември 05, 2010, 07:59:09 pm от mi68 »

Неактивен mi68

  • Експериментатор
  • Много Напреднал
  • ***
  • Публикации: 1 779
Re: Теория и експерименти на mi68
« Отговор #161 -: Декември 09, 2010, 09:39:01 pm »
За съжаление и опита ми се провали. Има варянт да се усаваршенсва. Противоположно навитите бобини пораждат възел на напрежението и връх на тока в стоящата вълна. От тук излизат груби грешки, честотата е висока и отражението в ефира е лошо. Тъй като бобината работи в двоен режим
-възбудител-предавател
-приемник- консуматор
се изхвърлям неподготвен, това е задача за напреднали, а аз като начинаещ трябва да разделя функцийте с повече бобини и да направя синфазна решетка от целовъвнови вибратори с рефлектори. На помощ ще ползвам резонансна бифилярка тип Тесла. От теливизионнни антени е извесно, че целовълновите вибратори се поставят на полувъвново разтояние и при ниски честоти това неможе да се ползва, за това на помощ идват закъснителни линии. Докато амплитудата и честотата лесно се улучват то фазовото условие си е мисия невъзможна, тук е препъни камъка и резултатите са плачевни. Но винаги има изход. Имам идеи.

Правопис?? вярЯнт, усАвАршенства, функциЙ
« Последна редакция: Декември 10, 2010, 11:34:25 am от altium »

Неактивен mi68

  • Експериментатор
  • Много Напреднал
  • ***
  • Публикации: 1 779
Re: Теория и експерименти на mi68
« Отговор #162 -: Декември 20, 2010, 05:38:05 pm »
Напоследък няма идеи. Може би в опита има грешка. Нетрябва да се спира заряда в кондензатор , а да се ползва динамичен капацитет в безиндуктивна бифилярка. В трептящ кръг имаме фазова разлика 90 градуса между заряда (напрежението ) и тока, а електромагнитната вълна няма фазова разлика между магнитното и електрично поле. Логически е безиндуктивната бифилярка да свърши работа. Намерих прост метод за навиване на спираловидни бобини, мисля че е скок в развитието. Тук пак имам проблем с двойственоста на нещата :
-успоредно  или перпендиколярно да се разположи бобината. Започвам с перпендикулярно защото ми изглежда правилно. Почва поредната доза експерименти.

Неактивен mi68

  • Експериментатор
  • Много Напреднал
  • ***
  • Публикации: 1 779
Re: Теория и експерименти на mi68
« Отговор #163 -: Декември 21, 2010, 09:30:58 pm »
Мисля, че света работи в петична бройна система, за разлика от компютрите, които работят в двоична система или разновидност шеснайсетична. Петичната система е най-проста и затова ще я анализирам. Числата са 0,1,2,3,4. Имаме нечетна система с ясно число на симетрия 2. Ползвам Питагорови тълкования на зависимостта 1+2+3+4=10:
1 е мъжко начало (монадата) тук поставям кондензатор минава само променлив ток
2 е женскотo начало (диадата) тук поставям бобина минава постоянен и променлив ток, може да е с индуктивност или безиндуктивност
3 е тяхното единство (триас) тук поставям резонанса
4 е степенуване на реалноста (тетрас) тук поставям резистор-товар
10 е олицетворение на синтеза на перфекност и завършеност във Вселената, понеже включва разума, мнението, съвършеното и справедливостта.
Това мнение е най-просто и ясно. Най-големият проблем е нифлексната точка 2 връзваща и разделяща двата противоположни свята. Този двойствен характер ме побърка но сега логически нещата са ясни. Мисля, че всяко устройство на СЕ отговаря на тази формула.
« Последна редакция: Декември 22, 2010, 12:57:35 am от mi68 »

Velektra

  • Гост
Re: Теория и експерименти на mi68
« Отговор #164 -: Декември 21, 2010, 11:55:10 pm »
mi68,
с жените много трудно ще се оправиш  ;)
« Последна редакция: Декември 21, 2010, 11:56:49 pm от Velektra »