Здравейте, направих си труда да издиря някои материали по темата и ето какво намерих - ЕКСПЕРИМЕНТАЛНИ И ЧИСЛОВИ РЕЗУЛТАТИ В ПОДКРЕПА НА ДИРЕКТНИТЕ ГРАВИТАЦИОННИ ДВИГАТЕЛИ И ТЕХНИТЕ ВЪЗМОЖНОСТИ. В прикачения файл има схеми на опитни установки и вариант на ДГД с изчсления плюс протокол от експеримент във водите на Черно море, гр. Бургас, 1984г.
Във връзка с това цитат от блога на г-н Михов:
Въпрос: Може ли и как,! при домашни условия, при желание, добра пространствена представа, амбиция и упоритост, на базата на информацията, която ще напиша накратко в този постинг специалист, студент, ученик, любител да реализира опити, които показват и доказват наличие на условия, при които гравитационното поле не е консервативно, както и работещ директен гравитационен двигател / „вечен двигател”?
Кратък отговор: Може !
За целта ще му е необходимо следното:
1. Здрава отворена кутия от консерва, която, като се затвори може да издържи външно налягане от една и повече атмосфери без да се деформира с размери от порядъка на диаметър и височина 20см.
2. Оловни съчми с които да я напълни до половината.
3. Здраво достатъчно еластично гумено платно с което да затвори здраво отвора й за аеро и хидро изолация.
4. В една плоскост ,на дъното и на отвора й от двете и страни на линията на диаметъра й здраво закрепи по една скоба към всяка от които привърже тънко здраво въже с дължина 10м. и повече.
5. С чувствителен силомер /кантар/, във водна среда, измери помените в теглото й , при следните положения в дълбочина до 10м.
- Хоризонтално положение, окачена за силомера за четирите въжета.
- С дъното надолу , окачена за двете въжетата, завързани на скобите при затвореният й отвор с гуменото платно.
- С затворения с гуменото платно отвор надолу, окачена на въжетата завързани за скобите на дъното на кутията.
6. При тези измервания, като ги съпостави ще установи следните резултати:
- В съответствие с законите на Архимед и Бойл –Мариот увеличение на теглото й в дълбочина и при трите положения.
- На всяко едно ниво във водата тегло, при положение с дъното надолу по голямо от теглото й при положение с дъното нагоре..
7. На базата на по големите тегла, при положението с дъното надолу и по малките с дъното нагоре изчислява съответните гравитационни потенциали и установява:
- че гравитационният и потенциал при падане с дъното надолу е по голям от потенциала й при положение с дъното нагоре.
- че сумата от двата гравитационни потенциала не е равна на нула.
- че гравитационната енергия при падане с дъното надолу е по голяма от гравитационната енергия , при падане с дъното нагоре.
8. На базата на измерените разлики в теглата и гравитационните потенциали при положение на кутията / системата с гравитационно обоснован променлив обем / с дъното надолу и с дъното нагоре прави следния опит:
На безконечно въже окачено на макара от двете му страни на еднакво ниво окачва две еднакви кутии от които едната с дъното надолу, а другата с дъното нагоре и ги потапя във вода, при което установява , че безконечното въже се задвижва в резултат на различните в теглата, под влияние на работна гравитационна сила равна на разликата между двете тегла.
9. С макарата с безконечното въже и окачените на него от двете страни на макарата еднакви системи прави още няколко последователни опити, като при всеки следващ опит поставя кутията дъното нагоре на все по ниско ниво да установи до кога въжето ще се задвижва все в посока на кутията с дъното надолу и кога в съответствие с законите на Архимед и Боил – Мариот ще започне движение в обратна посока , в посока на системата с дъното нагоре.
10. От положение на кутията в хоризонтално положение, окачена на четирите въжета прави следните два опита:
Първо откачва въжетата завързани за дъното на кутията, при което кутията заема положение с дъното надолу със съответно увеличение на теглото й.
Второ откачва въжетата завързани за затворения отвор на кутията с гуменото платно, при което кутията заема положение с дъното нагоре, със съответно намаление на теглото.
Резултатите от тези два опита показват, че собственото тегло на системата/ кутията /е достатъчно да промени теглото й от максимално в минимално и обратно и при реализация на двигател не е нужна друга сила освен гравитационната
11. На базата на резултатите от опетите посочени в 9 и 10
Установява максимално допустимото разстояние, между кутиите, които трябва да се окачат на безконечната верига на директен гравитационен хидростатичен двигател и минималният им брой, които осигурява и гарантира работата на двигателя.
12. След направеното по т.11. остава да се изработят необходимия брой кутии/ еднакви системи с гравитационно обоснован променлив обем и маса в случая на изместената от тях вода/ , да се направи съответната установка с горно и долно колело и уточни по какъв точно начин трябва да се окачат кутиите на безконечната верига, за да се отстранят отрицателните ,противодействуващите сили за да може двигателят да заработи и продължи да работи ускорително, до определена скорост в резултат на изравняване на действието и противодействието., както това става, при колите, самолетите, влаковете, корабите
Източник
http://gmihov.blog.bg/technology/2012/06/09/direktna-gravitacionna-energetika.965669 При добро желание някой може да се пробва да нарисува горенаписаното, та даже и да го анимира.
Прикачен PDF: ЕКСПЕРИМЕНТАЛНИ И ЧИСЛОВИ РЕЗУЛТАТИ В ПОДКРЕПА НА ДИРЕКТНИТЕ ГРАВИТАЦИОННИ ДВИГАТЕЛИ И ТЕХНИТЕ ВЪЗМОЖНОСТИ
1.
Резултати:
При максимално тегло 161н. ,минимално 146н. и загуба на височина за преход от минимално в максимално тегло и обратно ат 0,3м. имаме следните резултати:
a)
При падане на системата с 161 н на 10 м получаваме издигане на системата на височина Н = 161н.10м : 146 = 11,02м. \след преобръщане на системата , при което теглото й се променя от 146н на 161н. тази височина намалява с 0,3м и се получава възстановен гравитационен потенциал Е = 161н/11,02м. -0,3м/ = 161н. 10,72м. =1725,92нм.
Получената полезна енергия е : Е = 1725,92 нм. -1610 нм. =115,92 нм. /j/
2.
При максимално тегло 61 н. и минимално 46 н. ,при изразходван гравитационен потенциал Е1. = 61н.10м.=610нм; имаме:
a)
Преодолян гравитационен потенциал Е2 = 46н.Н = 610нм. от където Н = 610:46 = 14,58м.
b)
Възстановен потенциал Е3 = /14,58м.- 0,3м. /.61 = 14,28м.61н.=866,62нм. / j /
c)
Получена полезна енергия Е = 866,62нм. -610нм. = 256,2нм.
3.
При максимално тегло 21н минимално 6н. имаме:
a)
Изразходван потенциал Е1 = 21н.10м. = 210тм.
b)
Преодолян потенциал Е2 = // 210нм. : 6н/.6н = 35м.6н =210нм.
c)
Възстановен потенциал Е3 = /35м.-0,3м/.21н = 728,7нм.
d)
Получена полезна енергия Е = 728,7 – 210нм. = 518нм. / j /.
4.
При максимално тегло 10000н. минимално 1000н, и загуба на височина, при преобръщането 5м. имаме:
a)
Изразходван потенциал Е1 = 10000н.200м. = 2.10^6nm.
b)
Преодолян потенциал Е2 =/ 2.10^6nm : 1000/.1000= 2.10^6nm.
c)
Възстановен гравитационен потенциал Е3 . 2000м.10000н = 2.10^7nm.
d)
Получена полезна енергия Е = 20 000 000 – 2 000 000 = 18 000 000 нм./ j /