1. Колега Радев, при електролиза на разтвор на готварска сол (натриев хлорид) на анода се образува
атомарен хлор, който е много реактивоспособен и директно атакува стоманата - оттам и мътилката от ерозивни частици. При по-дълга електролиза - позеленяване на разтвора вследствие на образувания FeCl
3. В случая с лимонената киселина - нейният анион не може да се редуцира до стабилно електронеутрално съединение и съответно не влияе на процеса, освен с това че подобрява електропроводността на разтвора.
Алкалните разтвори не случайно
се предпочитат за подобен тип електролиза, понеже:
1) Не атакуват и разяждат материала (метала) на електродите (което не може да се каже за случаите с киселина)
2) Анионът им е OH
-, т.е. същият както и на самата вода, и той при окисление диспропорционира директно на кислород и вода, без да се образуват опасни/вредни вещества като халогени, цианиди, азотни оксиди и т.н. (както се получава при случаите със соли).
2. По въпроса към Vdomov: HHO би горяло имплозивно само в случаите, когато нещо е в състояние да отнеме мигновено топлината от получената водна пара, а още по-добре ако успее дори да я втечни до течна вода. При всички останали положения (например при работната температура в цилиндрите на ДВГ - от няколкостотин, моментно до 2000-3000
oC) обемът на образуваната водна пара, загрята от топлината, отделена при реакцията, превъзхожда стотици и хиляди пъти обема на първоначалния студен HHO. Така че в нормално работещ ДВГ, ННО си изгаря абсолютно експлозивно. Дори и да се направи двигател с ННО, работещ на имплозивен принцип, той ще трябва да е с мно-о-ого ниски обороти и със светкавичен топлообмен за да има време енергията (топлината) на получените водни пари да бъде изведена извън двигателя. Дори и при този случай обаче няма да се мине без първоначален кратък момент на експлозия, понеже скоростта на изгарянето е изключително бърза (от порядъка на километри в секунда), а дифузията и извеждането на топлината - изключително бавен процес (сантимерни в секунда). Едно възможно решение би могло да бъде с много инертно (тежко) бутало в цилиндъра, което би се "усетило" за експлозията далеч след като тя отдавна е прликючила, а топлината - отведена. Опасявам се обаче, че подобно решение ще е много ниско ефективно, понеже количеството ННО трябва да е съобразено по някакъв начин с масата на буталото, а оттам: голямо количество ННО - голяма експлозия
Та излиза, че при директно възпламеняване на ННО никога не може да се получи чиста имплозия. Това би могло да се осъществи единствено при някакво каталитично окисление, като например това в горивната клетка, където скоростта на реакцията може да се контролира и да се направи по-ниска от скоростта на отвеждането на топлината.
