Благодаря, колега Vdomov,
И след като вече съм споменат (~разкрит) нека продължим малко с разсъжденията в, надявам се, правилната посока: При електролизата, съвсем естествено, както около повърхностите на електродите, така и в самия разтвор се образуват градиентни области на концентрациите както на полезните, така и на някои не толкова полезни вещества. Изчерпването на едни, както и пренасищането с други такива, също съвсем логично, води до намаляване скоростта на процеса и до понижаване на ефективността му. Циркулацията и разбъркването (хомогенизацията) на разтвора, или използването на пулсиращ еднополярен вместо прав ток, разбира се, помагат в голяма степен, но тези чисто механични процеси са напълно неефективни в микро-областите около повърхността на електродите, където концентрационните градиенти са най-големи и съответно - влияят най-съществено върху процеса.
Какво може да се направи, за да се намали това неблагоприятно ограничение?
Според мен, а и от разговори с колеги, изглежда най-ефективно средство би било за много кратък интервал от време (в сравнение с цялото време на процеса) ДА СЕ ОБЪРНЕ ПОЛЯРИТЕТА на приложеното напрежение, т.е. катодът за момент да стане анод и обратно. Може би това да стане дори с по-високо напрежение (като абсолютна стойност) от прилаганото по време на електролизата. Сега - колко по-високо, и за какъв интервал от време (us, ms, s...) експериментът най-добре ще покаже, но като цяло - това би разрушило тези градиентни области, след което процесът би тръгнал "на свежо". Можем да си го представин нагледно, като тлеещи дървени въглища, чиято повърхност постоянно обдухваме със свеж въздух, без да дадем възможност около тях да се образува повишена концентрация на CO2, пепел, понижена на O2, и други неблагоприятни за горенето фактори.