Възобновяеми енергоизточници, нагревателни и хладилни системи > Соларни източници - фотоволтаици, нагревателни и др.

СЛЪНЧЕВО ПАРНО

<< < (63/102) > >>

GreenHulk:
За да не се чупят тръбите - не е ли по-добре нагреватела да е отделен от загряваното вещество механично, а топлинната енергия да се подава контактно - примерно през метал?

dmitarp:
Първо по доклада на van Essen. На Фиг. 4 ясно е показано, че хидратация, дори при 25 оС е възможна при парциално налягане на водните пари 2.1 kPa. Това съответства на 100 % влажност на въздуха при около 18 оС. Това е трудно постижимо през зимния период, и в коментарите на фигурата е писано, че при по-ниско парциално налягане на водните пари, 1.3 kPa можеш да разчиташ само на 15 % ефективност (стр. 5 от статията). За постигане на необходимото парциално налягане ти е необходима топлина от друг източник.
Статията на Л. Окрименко казва, че дехидратацията на солта е възможна при 60 оС (фиг. 3), но при използването на много сух въздух, 10 hPa парциално налягане съответства на около 6 оС, т.е през лятото е необходимо да охлаждаш въздуха до 6 оС за се смъкне влагата му до необходимите стойности за да може дехидратацията да протече при 60 оС. Другият вариант е дехидратация при 150 оС, както е описано в статията на van Essen.

Разминаването в акумулиращата способност на солта идва от това, че в статията на  van Essen разчита да се обменят само по 6 (по-точно 5.9) молекули вода, докато в другата статия 7 молекули. Още във въведението на статията на Л. Окрименко се казва, че в процеса на хидратация и дехидратация, настъват процеси на агломерация (уедряване) на частиците от магнезиев сулфат, и достъпа на въздух до тях се затруднява, така че една опростена схема не би имала повече от един, два цикъла на работа.

И в двете статии се налага мнението, че на този етап тази система за съхранение на топлина е неприложима. Ако успееш да я направиш, ще си първият, който е успял, но за целта трябва да преодолееш пречките споменати в статиите:
1. Ефективно осигуряване на топъл влажен въздух през зимата
2. Ефективно осигуряване на топъл сух въздух през лятото, така че да имаш ниски температури на дехидратация
3. Ефективно решаване на проблема с агломерацията на частиците, чрез нанасяне на материал върху някакъв порест носител.

ELPUNTO:

--- Цитат на: dmitarp в Октомври 21, 2018, 12:01:20 pm ---Първо по доклада на van Essen. На Фиг. 4 ясно е показано, че хидратация, дори при 25 оС е възможна при парциално налягане на водните пари 2.1 kPa. Това съответства на 100 % влажност на въздуха при около 18 оС. Това е трудно постижимо през зимния период, и в коментарите на фигурата е писано, че при по-ниско парциално налягане на водните пари, 1.3 kPa можеш да разчиташ само на 15 % ефективност (стр. 5 от статията). За постигане на необходимото парциално налягане ти е необходима топлина от друг източник.
Статията на Л. Окрименко казва, че дехидратацията на солта е възможна при 60 оС (фиг. 3), но при използването на много сух въздух, 10 hPa парциално налягане съответства на около 6 оС, т.е през лятото е необходимо да охлаждаш въздуха до 6 оС за се смъкне влагата му до необходимите стойности за да може дехидратацията да протече при 60 оС. Другият вариант е дехидратация при 150 оС, както е описано в статията на van Essen.

. . . . . . . . . . . .  .

--- Край на цитат ---

dmitarp благодаря за разясненията, точно това не разбирах от докладите, Т* , налягане и влажност за
да стане дехидратацията/хидратацията.

Можеш ли за яснота да дадеш още веднъж параметрите :   Т* , налягане и влажност.

van Essen условия за дехидратация :  температура = ? в градуси С
                                                         налягане      = ? в атмосфери
                                                         влажност      = ? в %

van Essen условия за   хидратация :   температура = ? в градуси С
                                                         налягане      = ? в атмосфери
                                                         влажност      = ? в %

И още нещо, не разбрах каква температура се отделя от MgSO4 при хидратацията ?
В същност това е ПОЛЕЗНАТА температура, която може да се използва за отопление през есенно/зимния
период.


Л.Окрименко  условия за дехидратация :  температура = ? в градуси С
                                                               налягане      = ? в атмосфери
                                                               влажност      = ? в %

Л.Окрименко  условия за    хидратация :  температура = ? в градуси С
                                                               налягане      = ? в атмосфери
                                                               влажност      = ? в %

dmitarp за мен е без значение дали ще съм първият или последният, който ще направи Топлинен Акумулатор - ТА на основа MgSO4 7H2O.
За мен е от значение да имам ТА за да мога да "складирам" излишната енергия от лятото за зимата.     :)

Но не разбирам защо мощни научни институти и международни корпорации, които имат финансов ресурс,
апаратура, специалисти и пр. не са направили подобен ТА до сега   :o    ?
Та аз ли, със скромния семеен бюджет ще реша този световен проблем    :o   ?

Тук отново се сещам за мъдрите слова на поета :

                          . . . носете си новите дрехи момчета
                                   проблемите на тази планета
                                   ние (в мазето) едва ли ще разрешим . . . 
               

dmitarp:
Абсолютното налягане и в двете статии е равно на атмосферното, но парциалното налягане на водните пари се променя.
van Essen условия за дехидратация :
Автора на статията не отделил голямо внимание на дехидратацията, само на фиг. 1 е даден един TG анализ от където извежда, че дехидратацията е възможна при температури по ниски от 150 оС.
Ако приемем, че температурата е 120 оС, тогава за тази температура и парциално налягане на водните пари от 2.3 kPa, относителната влажност ще е много ниска  1,16%., но отнесено към едни летни температури от 25 оС, тази влажност е 72.5%. Такъв въздух и дори по сух има в изоблие през лятото.
van Essen Хидратацията се реализира при 25 оС, само един опит е направен при 50 оС, но той не дава добри резултати (фиг.4, 4 опит), дори въобще не може да се извърши хидратацията, ако парциалното налягане на водните пари е 2.1 kPa. Относителната влажност при това положение (25 oC) е 66.2%. Този въздух през зимата не е наличен.
в резюме дехидратация:
Т    = 120 оС
RH =  1.2 %

хидратация:
Т = 25 оС
RH = 66.2%

Л.Окрименко  условия за дехидратация :Тук автора е изследвал само дехидратацията, като е намерил условия за протичане на дехидратацията при сравнително ниски температури.
Температура максимум 60 оС
Относителна влажност при тази температура: 1%, 2,5% и 5 % съответно за 200, 500 и 1000 Pa парциално налягане на водните пари ( фиг.3 b) ). Това парциално налягане при летни температури от 25 оС съответства на относителни влажности от 6.3 %, 15,8 и 31,5 % съответно. Толкова сух въздух през лятото е голяма рядкост.
в резюме дехидратация:
Т    = 60 оС
RH =  2.5 %

Вземайки в предвид резултатите от двете статии може да се предположи, че дехидратацията е възможна при температури от 90, 100оС, с въздух с влажност при 25 оС от 50, 60%.

Имай в предвид, че и при двете статии използват нищожни количества MgSO4 7H2O. В една абсорбционна колона процесите протичат по различен начин, параметрите на въздуха (температура и влажност) се променят по височина на колоната.


GreenHulk:
Доколкото знам, ТА се използват - но с огромни цистерни - капацитет 2GW
https://en.wikipedia.org/wiki/Thermal_energy_storage

разликата в ефективността единствено според топлинния коефициент ли би била: вода спрямо английска сол?
Също така с вода би могло да се работи по-лесно.

Ако капацитета е много по-добър на солта, не може ли да се ползва външно/изкуствено навлажняване?

Навигация

[0] Списък на темите

[#] Следваща страница

[*] Предходна страница

Премини на пълна версия