Пускам ъпдейт, включващ симулатор на дисипативни солитони (субатомни частици), представящ ги в едномерен вариант.
"Написано от: Пол А. ЛаВиолет
01.03.2014
Първо – кратко резюме на Model GModel G представлява
нелинейна етерна реакционно-дифузна система, която СК разглежда като формираща нашата вселена. Тя е проста и елегантна. Тя е “философският камък”, който физиците търсят за моделиране на обща теория на полето. Въпреки, че в основата си е много проста, реакционно-дифузната (Р-Д) схема проявява сложно поведение, като успява точно да предвиди множество структурни черти на субатомните частици, наблюдавани през последните 15 години чрез ускорителите на частици.
СК предполага, че пространствените и времеви вариации в концентрациите на X, Y и G, съставляват материята и енергията във физическата вселена. Тези три етерни променливи, както и “вливащия” поток (A и B) и “изтичащия” (Z и Ω), определя концентрациите на дискретни етерни компоненти, наречени
етерони, за които се смята, че изпълват цялото пространство. Етероните са прекалено малки, за да бъдат наблюдавани с каквито и да е инструменти, но се предполага, че се разпространяват/разливат свободно в пространството, както и спонтанно реагират един с друг. Смята се, че както “празното” пространство, така и материята, са изпълнени с тези етерни компоненти. Цялостната среда, съдържаща тези взаимодействащи си етерони, наричаме
видоизменящ се етер.
При подходящите условия (подходяща етерна концентрация, кинетични константни, дифузивни коефициенти), тези реакционно-дифузни процеси са способни да формират пространствени структури, наречени
дисипативни (разпръскващи) солитони, които представляват субатомните частици.
Потенциалните полета, формиращи материална частица, представляват концентрирани етерни структури, поддържани от реакциите, протичащи в етера. Най-малките наблюдаеми обекти – субатомните частици – всъщност не са твърди тела, а устойчиви концентрирани структури, съставени от много по-малки компоненти. Чрез реагиране и дифузиране едни с други, етероните образуват субатомни частици точно както реагиращите и дифузиращи молекули парафин и кислород формират устойчивата плазма на пламъка на свещ. Тези примери спадат към
отворените системи. Техните структури постоянно се генерират и обновяват от процеси, протичащи на определено
под-ниво в йерархичната система.
G етероните в Model G, отговарят за наблюдаваните вариации в
гравитационния потенциал, а X и Y етероните отговарят за вариациите в
електрическия потенциал. Взаимното, допълващо се действие на X и Y, създава биполярността, която проявяват субатомните частици: положителен-отрицателен заряд, материя-антиматерия. В резултат на електро-гравитационното обединяване в Model G, същата биполярност характеризира гравитационното потенциално поле на субатомните частици, което поражда положителна и отрицателна маса. Магнитните ефекти се проявяват при движение на електрически полета, т.е. X и Y потоци.
Симулатор на Model GПо-долу е поместен симулатор на Р-Д системата на Model G, симулираща трите частични диференциални уравнения, показани по-горе. Може да се наблюдава спонтанно появяване на структурата на частицата от “празното” пространство. Имайте предвид, че симулацията върви най-добре на по-нови компютри – от 2010-та насам, с най-новите браузъри. Симулаторът е конфигуриран да генерира едноизмерна версия на дисипативен солитон, т.е. представя спонтанно раждане на първичен неутрон от ZPE (zero-point energy) флуктуация. Просто натиснете бутонът “Run” в долната част. Параметрите на Р-Д системата трябва да бъдат близки до тези изписани в лявата част на симулатора. В противен случай системата няма да генерира солитонна структура. Може да експериментирате с различни стойности и чрез натискане на “Run” да видите резултатите. Когато приключите може да рестартирате симулатора с оригиналните стойности чрез рефрешване на браузъра. Мат Пулвър публикува подобен симулатор на:
http://blue-science.org/sims/reaction_diffusion/Параметрите вляво обозначават:
dx и dy са стойностите за X и Y дифузен коефициент, отнасящ се към дифузния коефициент на G, т.е. dx = Dx/DG и dy = Dy/Dg. Параметрите a и b обозначават концентрационните стойности на първоначалните реагенти A и B, а u и w показват концентрациите на финалните продукти Z и Ω. Параметрите g, p, q и s са съотношенията на различните кинетични константи. Хомогенните стабилни концентрации за реакционните променливи G0, X0 и Y0, са определени по следния начин: G0 = (a + gw)/(q – gp), X0 = (pa + qw)/(q – gp), Y0 = [(sX0
2 + b)/X0
2 + u]X0. За нагледност симулаторът чертае X реагентът като 1/10 от неговата реална концентрация така, че неговата изобразена вълнова амплитуда да бъде сравнима с вълновите амплитуди на реагентите G и Y.
Симулатор: http://starburstfound.org/model-g-transmuting-ether-simulator/Експеримент №1: Показва възникване на частица в резултат на флуктуация в етерната среда, която е: a) средно свръхкритична; b) подкритична; c) силно свръхкритична.
Чрез тестове ще откриете, че стабилна частица се формира, когато параметър g е в областта 0.092 – 0.1025. Когато g > 0.1025, реакционната система навлиза в подкритичната зона, където всяка подредена структура прогресивно ще се разпада. Изберете например g = 0.1026 да видите какво ще се случи. Поради краткотрайния свръхкритичен регион, създаден от флуктуацията, временно ще се формира субатомна частица. Но когато тази флуктуация изчезне, амплитудата на частицата постепенно ще намалява докато не изчезне съвсем. Симулаторът трябва да се остави няколко минути, за да покаже този процес. Колкото по-високи стойности над този праг избираме за g, толкова по-подкритична ще бъде реакционната система и породената частица ще изчезва все по-бързо.
Когато g = 0.1025, системата е на прага на своята стабилност. При такава стойност Model G е сравнително стабилен или можем да кажем, че се намира в състояние на Ляпунова стабилност (Lyapunov stability). Във физиката това е равносилно на състояние на перфектно запазване на енергията, където даден фотон ще запази стабилна дължина на вълната (без изместване към синия или червения спектър). Основавайки се на едно от уравненията по-горе, за избраните стойности на параметъра, този праг отговаря на стабилна G етерна концентрация G0 = 15.59889. Идентифицираме тази концентрация като нулев гравитационен потенциал, т.е. φG = 0.
Когато G падне под този праг, т.е. φG < 15.599 или негативен гравитационен потенциал (φG < 0), Model G ще бъде свръхкритичен. Все пак има диапазон в този G отрицателен свръхкритичен домейн, където Model G е в състояние да формира частичко-подобен дисипативен солитон. Този диапазон обхваща 15.419 < G < 15.599 или взимайки предвид гравитационния потенциал (φG = 15.599 – G), покрива стойностите от -0.18 до 0.
Когато g параметърът падне под 0.092, полето на частицата генерира осцилация в най-вътрешната си “обвивка” от стабилни тюрингови вълни, което евентуално води до прогресивно увеличаване на обвивките и бързо зародишо-образуване на съседни частици, долепени ядро до ядро. Този праг на нестабилност отговаря на G концентрационна стойност G < 15.419 или гравитационна потенциална стойност φG < -0.18. Можете да наблюдавате този процес като изберете 0.091 или по-малко за стойност g. Както може да се види, външните Y обвивки на солитона, израстват в ядра на частици. При намаляване стойността на g или по-негативни стойности на φG, тази периодична структура ще нарасне и ще формира обширна пространствена структура, подобна на тази, генерирана от Brusselator модела в свръхкритично състояние. При 3D симулация, така настроеният модел ще образува низ от ядра на частици (т.е. сбито подредени неутронни ядра) и всъщност може да бъде реалистично представяне на неутрониум (неутронно изродена материя). Преобладаващото свръхкритично състояние ще направи неутроните по-стабилни и ще предотврати разпадането им в протони.
Забележете, че параметър g със стойност 0.091 отговаря на φG = -0.197 така, че нулева стойност в симулацията, ще бъде под прага на стабилност с 0.197. По този начин дори φG хълмовете в солитона тип “тюрингова вълна”, ще се намират в свръхкритична среда.
Експеримент №2: Показва как при вариране на дифузивните коефициенти на X и Y реагентите, може да повлияе на нивото на етерна критичност и да промени процесът на формиране на материя.
Чрез увеличаване стойността на дифузивния коефициент на Y (увеличаване на параметър dy) или намаляване стойността на дифузивния коефициент на X (намаляване на параметъра dx), системата става свръхкритична и формира структура, обхващаща целия екран на симулатора. Опитайте. Ако се направи обратното системата става подкритична и солитонът се погасява. Например, опитайте да намалите dy или да увеличите dx. Това поведение съответства на моделът Brusselator. Уравнения 3-4 и 3-6 от книгата “Субквантова Kинетика”, се отнасят към този модел. Показва, че съотношението Dy/Dx, в отношение със стойността на концентрацията на първоначалния реагент B, е много важно в определянето критичността на реакционната система; т.е. (Dy/Dx)
½ > [(B - 1)
½]/(B
½ – 1), което позволява формирането на организиран патерн. Подобно уравнение може да се използва и към Model G, като трябва да се вземат предвид кинетичните константи за обратната реакция (в моделът Brusselator са приети за нула).
Експеримент №3: Показва как при вариации в концентрацията на B етерони, може да се промени критичността на пространството, което от своя страна да породи обемни структури във вселената чрез създаване на прясна материя.
Забележете, че при увеличаване на параметър b, съответстващ на концентрацията на реагент B, реакционната система става повече свръхкритична, а при намаляване на параметър b – повече подкритична. Опитайте. В предишни публикации предположихме, че периодичните пространствени вариации в B етероните (обхващащи стотици мегапарсека), могат да създадат свръхкритични региони, разделени от подкритични такива, което може да обясни формирането на нишки и стени от галактически струпвания, които заедно формират космическа мрежа; виж по-долу. Това означава, че B директно влияе на скоростта, с която се материализират частици в пространството."
