Квантово заплитане

[Радико]

Така и спекулираха според мен, че било техническа грешка в окабеляването , при откриване на по бързото неутрино през 2011г в лабораториите на Гранд Сасо.

Даа. Мисля, че си напълно прав даже и нещо повече:  Колайдера беше изведен в планов ремонт за "оверклокване" малко по спешност за да се прекратят овреме експерименти водещи до неочаквани резултати като този. 
Както и да е в няколко статии беше изтървана информация, че "заплитането" има и обратен във времето ефект. Поне така изглежда. това означава, че ефекта на въздействие  върху единият лъч се разпространява назад по лъча та до другият лъч. Това означава, че ако имаме заплетени магнитни полета с достатъчно ниска честота и въздействаме на място където интензитета на полето е по нисък ефекта мигновено ще се пренесе към предно място с по-висок интензитет на полето където предполагам се досещаш вече реакцията на полето би била с по-голяма сила от причинителя. Ето за това искам да разбера точно каква беше архитектурата на кристала причиняващ заплитането. А след това да се опитаме да сглобим резонаторна кутия за по-ниска честота със същата архитектура. 
Надявам се повече хора от форума да схванат идеята ми

[@praktik]

Радико, би ли обяснил по ясно защото ми стана много заплетено  , какъв е този обратен във времето ефект, връщане във миналото ли  Въобще първо трябва да се изясни що е то квантовото заплитане, както казах схващам го като промяна на някакво квантово състояние на частица, предаващо се на друга частица, със скорост превишаваща скоростта на светлината. Това би трябвало да става с пренос на енергия от едната частица към другата. Не може едно въздействие да поражда друго без да има пренос на енергия. Все едно натиска на буталото в ДВГ, да се осъществява без да има преобразуване на енергия .

[Радико]

Значи за момента общодостъпна е информацията за следният експеримент: Лазер насочен към   кристал с нелинейни свойства. Кристала удвоява честотата на лазера и освен това разделя лъча на два лъча под някакъв ъгъл един спрямо друг. Когато на пътя на единия от резултантните  лъчи попадне поляризираща решетка лъчът преминава през нея и продължава поляризиран. По неизвестни причини в същият момент се поляризира по същият начин и светлината в другият лъч. Както се досещаш двата лъча са имали нещо общо единствено в момент, който се явява в миналото спрямо момента на поляризирането на първият лъч. Сиреч, за да стигне поляризирането от единия до другият лъч пътя минава през миналото, това минало може да е само няколко пикосекунди но това не променя фактите. По логичният отговор, но много по-неудобен е, че нещо е преминало по светлината насреща й като пъстърва изкачваща се по водопад и после е продължило по другият лъч. Такова твърдение обаче е изпълнимо само при поне две условия:
  1. Ако светлината не се състой от фотони, а е вълна или нещо такова.
  2. Ако нещото се движи със скорост много по-голяма от тази на светлината.
Та така, Съвременните последователи на стандартният модел по-скоро предпочитат да се съгласят че е възможно пътуване във времето отколкото тези две условия слагащи край и на квантовата механика и на теорията на относителността.

[@praktik]

Не намесвам миналото на лъчите, просто при въздействието на поляризацията на единият лъч, другият също се поляризира все едно че са един и същи лъч, но нали има разстояние между тях което не е запълнено със светлина, така че или това са два независими лъча, или има нещо мистериозно, не знам как да го нарека, но е възможно между пространството на двата лъча да съществува форма на енергия непозната и недетектируема за съвременната апаратура, която всъщност да е причината за сдвояването на светлината. Аз съм на мнение че фотонът не е частица а вълна на ефира, но как може състоянието на две вълни да си влияят взаимно, все едно една водна вълна да се раздвои от преграда и отделните и съставки да си влияят, и то с огромни скорости надвишаващи скоростите на вълните. Може би фронтовете на двата лъча вълни, да се гасят в пространството между тях, така че да възникват вълни от ново естество, неизучени от физиката, които вече не са светлинни вълни, а някакви други, които се движат със свръх светлинна скорост и по този начин сплетените светлинни вълни да обменят информация и енергия, като промяната в параметрите на единият вълнов фронт, се предават на другият посредством  тези междинни вълни. Това е моята хипотеза .

[Радико]

Ами общото между моята и твоята хипотеза е че и в двете няма място за стандартният модел
Мисля си, че каквито и хипотези да гради трезвомислещ човек не приемащ  съединяването на квантовата механика  и черната магия пак би стигнал до същото. Просто е време учебника по квантовата механика да отиде където му е мястото: на същия рафт на който стои учебника по алхимия.
А сега на дневен ред е въпроса за архитектурата на въпросния кристал.

П.П. Дали няма да се окаже с пропорции като на пирамидите. Някак си интуицията ме тегли нататък.

[@praktik]

Радико на този свят няма мистерии, нашето незнание води до мистерии 

просто е време учебника по квантовата механика да отиде където му е мястото: на същия рафтна който стой учебника по алхимия.

И аз съм на това мнение 

[ndm]

Такова твърдение обаче е изпълнимо само при поне две условия:
  1. Ако светлината не се състой от фотони, а е вълна или нещо такова.
  2. Ако нещото се движи със скорост много по-голяма от тази на светлината.
Та така, Съвременните последователи на стандартният модел по-скоро предпочитат да се съгласят че е възможно пътуване във времето отколкото тези две условия слагащи край и на квантовата механика и на теорията на относителността.

Да Радико, светлината е стояща вълна, тя няма скорост или скоростта и е безкрайно голяма, мигновена, а не измислените километри. Освен това светлината е прозрачна, ние не виждаме светлината, виждаме източника на електрическите заряди. В зависимост от силата и концентрацията на електрическите заряди от източника можем да говорим за осветеност, но разпространението е мигновено, ако преминава през прозрачна среда.
Да затова е само теория и даже са я кръстили и относителна, както и нютончиковите чревливи ябълки.

[Радико]

Да Радико, светлината е стояща вълна, тя няма скорост или скоростта и е безкрайно голяма, мигновена, а не измислените километри

Как по дяволите тогава работят лазерните рулетки дето ги продават в Практикер, Бриколаж и други такива магазини. Прочети първо за експеримента с който е измерена скоростта на светлината за първи път и после пиши тези глупави изказвания.

[@praktik]

Как по дяволите тогава работят лазерните рулетки дето ги продават в Практикер, Бриколаж и други такива магазини. Прочети първо за експеримента с който е измерена скоростта на светлината за първи път и после пиши тези глупави изказвания.

Ето как френският физик Физо е измерил скоростта на светлината.
http://mgpz.hit.bg/razprostranenie.html
А ето и информация че учените били измерили скоростта на гравитацията, и тя е по висока от тази на светлината ( макарче може да е журналистически слух ).
http://www.mystics.eu/%D1%84%D0%B8%D0%B7%D0%B8%D0%BA%D0%B0/245-skorostta-na-gravitaciata.html

[Радико]

Практик първият линк нещо не мога да го отворя дали защото съм в ливан или вече не работи ама и през бгпрокси не можах да го отворя. та се чудя дали да не драсна набързо една рисунка по въпроса и да я публикувам за информация на @ndm И други като него който не го знаят.
А за гравитацията забрави братче, всичко са журналистически измислици за да се измери скоростта и трябва да можеш да я включваш и изключваш. Което е невъзможно. всички експерименти за които съм чел по въпроса са крайно компроментирани даже по скоро найвни.

[@praktik]

Радико, копипействам тази част от материала която обяснява опита на физо, по измерване на скоростта на светлината, и опита на Майкелсон и Морли, по търсене на етерен вятър.

През 1849 г. става възможно измерването на скоростта на светлината чрез използване на две точки от земната повърхност. Френският учен Физо прави експеримент, пропускайки светлина към отдалечено огледало и измервал времето за връщането на лъча. Лъчът се разбива на импулси, като се пропуска между зъбите на бързовъртящо се зъбно колело. При достатъчно голяма скорост на въртене на колелото светлината достига до огледалото и се връща за време, за което диска се завърта на малък ъгъл, колкото е промеждутъка между два зъба. Тогава в окуляра не се наблюдава светлина. На диска на Физо има 720 зъба, а диска се върти със скорост 25 оборота в секунда. Знаейки разстоянието от източника на светлината до огледалото и обратно, което е 17,32 км., Физо успява да определи, че скоростта на светлината е 313 000 км/с. Слабост на метода е, че момента с най-висока яркост се определя на око, което е недостатъчно точно.

Когато Физо обявява своя резултат, учените се усъмняват в достоверността на това число, според което светлината би трябвало да идва от Слънцето до Земята за 8 минути и може да обиколи земното кълбо за 1/8 от секундата. Според тях е невъзможно човек да успее да измери подобна скорост с такива примитивни инструменти. Възможно ли е светлината да измине 8-те километра между огледата за 1/36000 от секундата? Повечете не били съгласни, но в същото време това число било много близко с резултата на Рьомер. Може би е просто съвпадение....

Тринадесет години по-късно, Леон Фуко, син на парижки издател, също успява да измери скоростта на светлината. След няколко години работа заедно с Физо, той търси начини да усъвършенства неговия опит. Вместо зъбно колело Фуко използва въртящо се плоско огледало. При този експеримент светлината от въртящото се огледало се връща обратно, но под малко по-различен ъгъл, заради завъртането на огледалото. С измерването на този ъгъл е възможно да се определи и скоростта на светлината. Фуко продължава да увеличава прецизността на този метод през следващите 50 години. Последното му измерване през 1926 г. показва, че светлината се движи със скорост 296 796 км/с.

Интерферометър на Майкелсън
 Интерферометър
А - източник на монохроматична светлина
В - полуотражателно огледало
С - огледала
D - регистриране на фазова разлика
Физичните теории в края на XIX век твърдяли, че както на водните вълни е нужна среда, за да се движат и на звуковите вълни е нужна среда, за да се разпространяват ( във вода или въздух), така и светлината изисква някаква среда - т. нар. ефирен етер. Щом като светлината може да се движи във вакуум е допуснато, че вакуума би трябвало да съдържа среда от светлина. Тъй като скоростта на светлината е толкова голяма, проектирането на експеримент, засичащ съществуването и характеристиките на този етер изисква значителна находчивост.

Майкелсън имал решение на проблема как да се конструира достатъчно точно устройство, което да засече етера. Устройството, което проектирал, по-късно наречено интерферометър, изпраща единствен лъч светлина през полуотражателно огледало (разпределител), което разделяло светлината на два лъча, перпендикулярни един на друг. След като преминат през разпределителя те се отразявали обратно от средата на малки огледала. Когато достигат отново разпределителя се сливат в окуляр, представящ модел на конструктивна и деструктивна интерференция, базиран на изминалото време, за което светлината се движи до огледалата и обратно. Всякаква малка промяна във времето, нужно за изминаване на този път би била видяна като промяна в позицията на интерференчните пръстени. Ако ефира влияеше на светлината, то тогава въртенето на Земята би предизвикало отместване на интерференчните пръстени 1/25 от големината на един пръстен.

[@praktik]

Радико, според теб, защо опита на Майкелсон и Морли е дал отрицателен резултат за наличието на етерен вятър. Ако етера се увлича от земната маса, не би трябвало да съществува етерен вятър в близост до земната повърхност. Защо сега в ерата на космическите изследвания не се направи подобен експеримент като този на ММ в извънземието, за да се установи дали етера се увлича от земята при нейното орбитално движение.

[edin]

Защото свойствата на етерът са други.

[Радико]

Практик малко ми е сложно в момента чертаенето на компютъра затова схемата излезна малко нескопосана и малко наполовина, но горе долу се разбира за какво става дума. начертал съм експеримента за измерване скоростта на светлината така както аз съм го чел "доста отдавна" понеже в прилпженото от теб обяснение аз неможах да се ориентирам та камо ли някой който не се е занимавал с проблема. Така сега  значи имаме един въртящ се диск с една дупка, екран с две дупки, огледало "достатъчно отдалечено не като на чертежа"  и източник на светлина "които се оказа извън картинката" 
Светлината преминава през огледалото само когато дупката на диска е на една линия с първата дупка на екрана. наблюдателят вижда огледалото само когато дупката на диска е на една линия с втората дупка на екрана. наблюдателя естественно не може да види светлината през дупките с изключение на момента когато дупката на диска изминава разстоянието между двете дупки на екрана за същото време за което светлината изминава разстоянието от екрана до огледалото и обратно. По такъв начин може с голяма точност да се измери скоростта на светлината.
А относно опита на  Майкелсон и Морли мисля си, че този експеримент доказва единствено, че тогавашните представи за етера са били неправилни нищо повече.

[@praktik]

Радико, а също и до Един, а какви са свойствата на ефира, че опита на ММ е дал отрицателен резултат .