НЯКОЙ има полза да има престъпност, въпросът е кой е този НЯКОЙ и защо?
Не е някой, много са. Да ти ги изреждам ли?
Започваме с Луканов. После идват Илия Павлов, Кюлев, Иван Костов, Румен Овчаров, Ахмед Доган, Васил Божков, Цветан Василев... Стотици са. Голяма част от тях можеш да ги видиш по снимки и предавания по телевизията, други предпочитат да си стоят на тъмно.
Изобщо не претендирам списъка горе да е точен или пълен.
Всеки си има сфера на бизнес, движи си делата, прибира огромни пари. Още в средата на 90-те години се усетиха, че ако ламтят за всичко и се избиват, бизнеса страда и постигнаха споразумение. Разделиха си робите и почнаха да ги експлоатират. Някои отпадат, други ги отстраняват, на тяхно място идват нови.
За тези хора законите не важат. За тези хора няма граници. Ако някой им пречи - отстраняват го. Или го купуват. Политици, съдии... всички им играят по свирката, защото или се продаваш, или си заминаваш. Ако решиш да се опълчиш срещу замисъла на някои от тези хора ти нямаш никакъв шанс. Срещу теб тръгват всички - съдебна система, полиция, данъчни, медии, мутри. Могат да те ликвидират съвсем законно и без последствия. А могат и да ти осигурят пари, с които да преживееш края на живота си без лишения, дори бих казал в охолство. Това ти се предлага като избор. Едва ли има някой, който да продължи съпротивата при такъв избор.
Всичко е въпрос на бизнес интереси, на пари. А парите идват от нас, от обикновените хора, от крепостните им, които копат в мините цял живот. Ние законово сме задължени да им плащаме данъци, които пари отиват в обществени поръчки и оттам в техните джобове. Трябва да купуваме скъпата им ел. енергия, парите от която директно отиват пак в техните джобове. Храната и водата - отново ни ги продават на несправедливо високи цени.
Поддържат в нас чувство на алчност, на незадоволеност, на глад да купуваме. От всяка реклама те приканват да си купиш нещо, от което всъщност нямаш нужда. Телефони, автомобили... За да можеш отново да харчиш пари, голяма част от които да отидат пак в техните джобове. Да имаш "стимул" да бачкаш още и още, да въртиш хамстерското колело цял живот, гонейки фалшивите картинки които ти обещават - дългокраки мадами, подредени и чисти къщички сред природата, приказно красиви плажове... И докато ги гониш... живота ти минава, теб са те ограбвали постоянно. Най-накрая се осъзнаваш че си станал на 60-70 години, и вече изобщо не ти трябва дългокрака мадама. Трябва ти чене и бастун. Но дори и за тях нямаш пари, щото пенсията ти е 200 лева и не ти стига даже за лекарства.
Шаблона се нарича "бизнес модел", капитализъм. Само тези, които грабят другите ще имат дългокраки мадами и хубави къщи. Няма дългокраки мадами и къщи с градинки за всички - това е истината. 90% ще давят в кревата разни вълци и ще живеят в панелки, за да произвеждат цял живот блага за другите. И така е било винаги - откакто човека е излезнал от пещерите. Фараони, царе, крале... сега тези хора се наричат шефове на корпорации. Могат да си купят цели правителства. Могат да направят така, че едни кретени да убиват други кретени във войни, просто защото им трябва терен за новия им завод или газопровод. Могат да прокарат поправки в закони, които ги облагодетелстват.
Цялата идея е "колелото да се върти", парите да циркулират постоянно и те да отделят част от тази циркулация в собствените си джобове.
Законите са за простолюдието - да ги държи постоянно във въртележката, да парира всеки техен опит да променят статуквото. Ония 90%, които трябва до смъртта си да копат в мините. На тях трябва да им се осигури една илюзия, че са свободни, че живота е в техните ръце и това, че сгрибат в панелки е само защото са некадърни и не са опъвали достатъчно упорито каруцата. Демокрация, човешки права, избори - това са залъглаки. Закони, правила, честна конкуренция - също. Трябва стадото да се държи в подчинение.