Хм.. гледам тука се водят спорове относно свободата и т.н.
И понеже напоследък обичам да разглеждам нещата на всички нива (до които ограниченото ми човешко съзнание има достъп), хайде да направим една аналогия - представете си, че човешкото общество е всъщност едно човешко тяло, а отделните индивиди са клетките на това тяло. Държавните и частните организации можем да ги оприличим като органите на тялото.
Какво ще стане, ако някоя клетка или група от клетки в един момент решат, че им се полага "истинската свобода", т.е. да се делят неконтролируемо, да ползват колкото им е кеф хранителни и енергийни ресурси, да отхвърлят всички свои обществени ангажименти, функции и задължения, да мигрират където си искат, и там да създават огнища със свои привърженици, т.е. просто ей-така - да го ударят през просото? Какви ще са последствията за организма в дългосрочен план, а и за тях самите като следствие?
Или пък клетките-бачкери да запротестират, че мозъчните клетки "не правят нищо", а само хабят ресурси и произвеждат токсини? Един вид, че живеят на техен гръб?
Оказва се, че въпросът за свободата е твърде относителен... Ако свещената цел на живота беше абсолютната свобода, еволюцията щеше да приключи на етапа на едноклетъчните организми, или дори още по-рано, понеже клетъчните им органели можеха да се почувстват "несвободни" затворени в рамките на клетката...
Можем да продължим аналогията почти до безкрайност - тялото си има имунна система (т.е. полиция, следствие, прокуратура, съд, армия), има си производствени мощности (храносмилателна система, кръвотворна и т.н.)...
Излиза, че не винаги краткосрочното "най-добро" за индивида и дългосрочното най-добро за организма съвпадат.
От друга страна - съществуването на клетката в рамките на организма осигурява развитието ѝ и тясната ѝ специализация в област, която на нея ѝ е най-интересна и/или заради която тя е била създадена - нещо, което би било невъзможно в едноклетъчния вариант на съществуване, понеже тя там през цялото време би се борила само и единствено за изхранването и оцеляването си...
Промените в организма стават чрез възбуждането на ОБЩЕСТВЕНИ РЕАКЦИИ, а не на индивидуални инициативи. Една единствена нервна клетка, след като усети примерно пробождане на тялото от игла, може да предизвика масова остра болезнена реакция, която ще накара цялото тяло да се помести.
От друга страна - ако всяка клетка от тялото по някакъв чудодеен начин внезапно се сдобие с неограничен източник на хранителни вещества, кислород и енергия, мислите ли, че заради това тялото би се разпаднало на отделни клетки? Според мен - съвсем не. То би се преструктурирало по някакъв начин във времето, би реорганизирало системите си в съответствие с новите условия, и би продължило (като цяло!) още по-успешно и бързо напред.
